Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 14.01.2025, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 660/2024
Вид
Решение № 12
Подписан
14.01.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. О., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100660 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. О., общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. С. ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Лозенец, ул.

„Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от С.Ю.А иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит от 07.03.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит от 07.03.2022г., сключен с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: 202255877 гр. С., по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 3000 лева на 12 /дванадесет/ месечни вноски в срок до 19.07.2022г..

Сочи се, че ищецът е изплатил изцяло дължимото по посочения договор за потребителски кредит, като е дължал връщане само на чистата стойност, но не и заплащане на възнаградителна лихва, законна лихва, такси и неустойки по кредита, тъй като договорът е недействителен, евентуално клаузите, уреждащи тези плащания са нищожни.

Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка, което влече нищожност на целия Договор за потребителски кредит от 07.03.2022г..

1

Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Излагат се доводи, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на клаузите за ГПР, ГЛП и др. от процесния договор.

На следващо място се твърди, че в ГПР по процесния договор е следвало да бъдат включени всички преки и косвени разходи по кредита, които са били известни на кредитора при неговото сключване, но това не е сторено.

Релевира се, че поради невключване на всички разходи по кредита в ГПР са нарушени чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК.

Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди се, че при определянето на ГПР по кредита, не са посочени разходите, които следва да бъдат включени, поради което договорът за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума, която потребителят дължи, но определен само въз основа на начислените суми за главница и лихва. В действителност обаче, размерите на посочените в договора ГПР, ГЛП и общо дължима сума по кредита, не съответстват на действителните такива, изводимо от задълженията, които потребителят е поел.

Излагат се доводи, че по този начин се получава общ годишен процент на разходите, надвишаващ многократно законовото ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.

Релевира се, че в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗПК, тъй като договорът не би могъл да бъде сключен без клаузите за ГПР и ГЛП.

Сочи се, че тъй като договорът е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне с ищеца, поради което и последният не е могъл да влияе върху съдържанието му.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. О., общ.

Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „АЙ ТИ 2

ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от С.Ю.А, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит от 07.03.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен.

Ответното дружество твърди, че договорът за портебителски кредит е сключен между страните от разстояние, като описва редът по който е сключен същият.

Признава се факта, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №465313 от 07.03.2022г., по силата на който на ищеца е предоставена от ответното дружество сумата в размер на 3000 лева, която сума той се задължил да върне с дължимото възнаграждение за ползването й, като се моли този факт, да бъде отделен като безспорен.

Възразява се срещу твърдението, че при сключването на договора не е спазен чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като той е сключен при ЗПФУР, като е спазено и изискването за писмена форма, доколкото за него са съставени електронни документи, които се приравняват на писмените.

На следващо място се възразява и оспорва твърдението, че сключеният между страните договор е недействителен /нищожен/, поради нарушение на чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, които били съобразени със законовите ограничения на този вид договори по чл.19 от ЗПК, като не е било установено наличие на скрито оскъпяване на кредита, чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Сочи се, че липсва основание оспорените разпоредби да се считат за неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съобразно формулировката на чл.143 от ЗПК.

Твърди се, че съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК е допустимо възнаградителната лихва да надвишава пет пъти законната лихва, в случай че е единствен разход по кредита. Релевира се, че в сключения между страните договор за потребителски кредит единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, поради което и предвиденият лихвен процент не противоречи на предвидения в закона минимум.

Ответникът възразява срещу твърденията, че сключеният договор е недействителен /нищожен/, поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума, дължима от потребителя – чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като същият бил посочен в приложимите Общи условия и Стандартния европейски формуляр, като е изчислен и съгласно формула, посочена в Приложение №1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК.

3

Излагат се доводи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. пар.1 от ДР на ЗПК, а представлява обезщетение за неизпълнение.

Също така се възразява и оспорват твърденията, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №465313 е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, на основание чл.143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона, включително поради накърняване на добрите нрави.

Сочи се, че чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Твърди се, че начисляването на неустойка в случая се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция. Според ответника клаузата за неустойка е индивидуално договорена между страните, като не е инкорпорирана в Общите условия, което я прави равноправна съгласно Закона за защита на потребителите.

Възразява се срещу твърдението, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като посоченият ГПР не е различен от реално приложимия такъв по договора.

На следващо място се счита, че ограничението на чл.33, ал.2 от ЗПК се прилага единствено при забава на парични плащания, но не и по отношение на размера на обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в договора за кредит. Релевира се, че в конкретния случай неустойката за непредставено обезпечение следва да се различава от забавата за плащане на парични задължения, поради което и ограничението за максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични задължения не следва да се прилага по аналогия.

Моли се съда да отхвърли исковата претенция, тъй като Договор за потребителски кредит №465313 се явява изцяло действителен, включително клаузата за неустойка и таксата в него, поради което и претенциите на ищеца спрямо ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД се явяват неоснователни и необосновани.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит №465313 от 07.03.2022г. , сключен между ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: 202255877 като „кредитодател“ и ищеца П. Н. С. като „кредитополучател“ е, че последният е получил в заем сумата от 3000 лева, като е поел задължение да я върне за срок от 12 /дванадесет/ месеца в периода от 07.04.2022г. до 07.03.2023г..

4

От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40.54 % и ГПР 49,00 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 698,88 лв. /шестстотин деветдесет и осем лева и 88 ст./.

Видно е от т.V от договора, че страните са постигнали споразумение, в срок до следващия ден от предоставяне на сумата по кредита от кредитодателя, кредитополучателят да учреди обезпечение, съгласно договора и Общите условия, което може да бъде:

1. Поръчителство на две физически лица или

2. Банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

Уточнено е, в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Посочено е, че поръчителите задължително трябва да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да има нечетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитна история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Дни просрочие 0-30”.