Определение № 26339 от 22.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26339 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513931 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, подадена срещу Определение № 44641/27.10.2025 г. по гр.д. № 30503/2024 г. на СРС, 44 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноски.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че претенцията за присъждане на разноски е следвало да се остави без уважение поради злоупотреба с права, а евентуално – да се намалят присъжданите разноските поради липсата на правна и фактическа сложност. Твърди се, че за една година В.К., представляван от адв. М.Д., е подал над осем искови молби срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, като всички искове са основани на едни и същи факти. Сочи се, че ищецът е образувал множество отделни производства, вместо да предяви всичките си претенции в едно дело.

Поддържа се, че в случая е постигнат неоправдан резултат, като е калкулиран в тежест на ответника неоправдано висок адвокатски хонорар за ищеца. Сочи се, че съдът е длъжен да санкционира тази страна, която действа недобросъвестно. Твърди се, че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато може да се предяви отрицателен такъв. Твърди се, че предявяването на ненужни искове не може да доведе до присъждане на поголям хонорар. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и да не се присъждат разноски на ищеца или евентуално да се намалят присъдените разноски.

Ответникът по жалбата – В.И.К. чрез адв- М.Д., е подал отговор, в който 1 се излагат съображения, че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че делото е с правна сложност, тъй като уредбата на потребителското кредитиране е с наднационален характер. Твърди се, че съдът следва да вземе предвид и извършените от процесуалния представител на страната действия.

Поддържа се, че определеното от СРС адвокатско възнаграждение съответства на предоставената защита. Поддържа се, че аргументите във всяка искова молба са съобразени с конкретното правоотношение. Предвид изложеното се моли частната жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД да бъде оставена без уважение.

Претендират разноски по делото.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Видно от представените по делото доказателства адв. М.Д. и В.И.К. са сключили договор за безплатна правна помощ за производството пред СРС.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението на адвоката в този случай се определя от страна на съда.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС и поради това няма задължителен за съда характер.

В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д.

№ 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС, Определение № 1036/01.04.2025 г. по ч.т.д. № 296/2025 г. на II Т.О. на ВКС и много други.

Тоест според актуалната практика размерът на материалния интерес по делото не е водещ при преценката за прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай производството пред СРС е с неголяма фактическа 2 и правна сложност. Предявени са два кумулативно съединени искове, но осъдителният иск за неоснователно обогатяване е пряко обусловен от изхода по установителния иск за прогласяване на недействителност на договора за потребителски кредит. Делото се е развило формално – в едно открито съдебно заседание, в което е изслушана счетоводна експертиза. Налице е и неголям обем от писмени доказателства, представени от страните.

Съобразявайки гореизложеното, както и положените от адвоката процесуални действия по защита, настоящият въззивен състав намира, че адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. М.Д. за пръвоинстанционното производство, следва да се намали до сумата от 400 лева. Тази сума съответства на осъществените действия по защита на интересите на ищеца В.И.К..

Обстоятелството, че страните водят и други дела относно други договори за потребителски кредит, сключени помежду им, е ирелевантно за настоящата частна жалба. Ищецът не е длъжен да предявява в едно производство всичките си претенции срещу ответника.

С оглед изложеното дотук се налага изводът, че обжалваното определение на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде отменено. Първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото на адв. М.Д. адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ се намали до 400 лева.

За настоящото производство не се дължат разноски на нито една от страните. В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски – така Определение № 489/17.10.2017 по ч.гр.д. № 3926/2017 на IV Г.О. на ВКС, Определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на III Г.О. на ВКС и други.

Предвид цената на исковете, предявени пред първата инстанция, на основание чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 44641/27.10.2025 г. по гр.д. № 30503/2024 г. на СРС, 44 състав,, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 6073/06.04.2025 г. по гр.д. № 30503/2024 г. на СРС, 44 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. М.Д. Д., вписан в САК, със служебен адрес в гр. София, ул. ****, 3 адвокатско възнаграждение за предоставената на В.И.К., ЕГН **********, безплатна правна помощ от сумата от 600 лева на сумата от 400 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4