Решение № 82 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501829 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №1140/13.03.2024г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с. постановено по гр. д. №15417/2023г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Г. З. , ЕГН: ********** с адрес гр. **********чрез адв. И. срещу **********, гр.********* представлявано от ********* искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 50 (петдесет) лв.-недължимо платена за неустойка, ведно със законна лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане.

Подадена е и частна жалба от „************против Определение № 6200/22.05.2024г., с което се оставя без уважение молбата ********* ООД за изменение на постановеното по делото решение 1140/13.03.2024г. в частта за разноските, като моли съда да отмени определението и остави без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ, а ако при условията на евентуалност да не се присъждат разноски за повече от едно производство, поради злоупотреба с процесуални права.

Жалбоподателят З. Г. З. , ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което да осъди насрещната страна да му заплати недължимо платената неустойка по процесния договор.

Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна „********* счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С необжалваната част от обжалваното решение е обявена за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8, в договор за паричен заем № 234737 от 19.11.2018 г., сключен между З. Г. З., и „*******” ООД, като противоречаща на добрите нрави.

От приетата и неоспорена пред въззивния съд счетоводна експертиза с вещо лице С. се установи, че З. Г. З. е платил неустойка в общ размер от 208.53лв. по процесния договор за паричен заем. С обявяване на клаузата за така платената неустойка за нищожна заемодателят е получил сумата от 208.53лв. без основание по смисъла на нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и затова за него е възникнало задължението да я върне на заемателя З. З.

С оглед едно от основните начала в гражданския процес, уредено в нормата на чл. 6, ал.2 от ГПК, според което е недопустимо да се присъжда повече от поисканото, този иск следва да се уважи до предявения размер от 50лв. ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ето защо решението на районния съд в обжалваното част ще се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се уважи иска предмет на възивното производство.

С оглед изхода на спора въззиваемото дружество следва да заплати разноските направени от жалбоподателя, а именно 26.60 държавна такса за въззивно обжалване, 250лв. депозит за счетоводна експертиза и 102.05лв. държавна такса за производството пред районния съд или общо 378.65лв., от които следва да се приспаднат присъдените с обжалваното решение 50лв. разноски и затова с настоящето решение ще се присъди разликата от 328.65лв.

По частната жалба: Районният съд е уважил иск с интерес от 208.53лв., като е определил възнаграждение на представителя на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 400лв. При определяне размера на обсъжданото възнаграждение следва да се съобрази решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., в което е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на 2 основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари. При така направения извод следва да се съпостави цената на иска, чийто размер възлиза на 208.53лв. с размера на претендираното възнаграждение от 400лв. Превишението на претенидраното възнаграждение е още едно основание да се откаже прилагането на националната правна уредба, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 от ЗФЕС, във връзка с т.3 от диспозитива на решението на СЕС дори и да отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Затова процесното възнаграждение следва да се намали на 200лв., без да се обсъжда имущественото и финансово състояние на страната – вж.

Опр. № 203/17.05.22г. по ч. т. д № 1518/21г. на ВКС, І т.о., в който смисъл следва да се измени обжалваното определение.

Със същите мотиви следва да се определи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за въззивното разглеждане на делото в размер на 200лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1140/13.03.2024г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с. постановено по гр. д. №15417/2023г. в частта, с която се отхвърля предявените от З.

Г. З., ЕГН: ********** с адрес гр. ********** чрез адв. И. срещу „*********** представлявано от ********* искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 50 (петдесет) лв.-недължимо платена за неустойка, ведно със законна лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „*********** да заплати на З. Г. З. , ЕГН: ********** с адрес ********** чрез адв. И. сумата 50 (петдесет) лева представляваща получена без основание неустойка по в договор за паричен заем № 234737 от 19.11.2018 г., сключен между З. Г. З., ЕГН:

********** и „**********, чиято клауза на т. 8 е обявена за нищожна с решение №1140/13.03.2024г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с. постановено по гр. д.

№15417/2023г., ведно със законната лихва от 23.10.2023г. до окончателното ú изплащане, както и 328.65 (триста двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) разноски, а на адвокат Е. Г. И. – М. с адрес гр. ********* адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 200 (двеста) лева.

ОТМЕНЯ Определение № 6200/22.05.2024г., с което се оставя без уважение молбата „*********за изменение на постановеното по делото решение 1140/13.03.2024г. в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение №1140/13.03.2024г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с. постановено по 3 гр. д. №15417/2023г. в частта му за разноските като намалява присъденото с решението адвокатско възнаграждение на адвокат Е. И. от 400 (четиристотин) на 200 (двеста) лева.

Решението може е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4