Решение № 698 от 01.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20235300501223 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. И. с ЕГН: ********** против решение № 759/22.02.2023 г., постановено по гр.д. № 8884/2021 г., ХІІІ гр.с-в, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между „Луксор стил“ ЕООД и Г. Т. И. на съсобствен недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в град Пловдив, Община Пловдив, Област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземленият имот е от 05.03.2021 г., с адрес на поземления имот: град Пловдив, район „Южен“, местност „КОЗМА ГЕРЕН ТАРЛА", целият с площ от 3 201 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 106.87, при съседи: ***, ***, ***, ***, при квоти: 1/2 идеални части за „ЛУКСОР СТИЛ“ ЕООД и 1/2 идеални части за Г.

Т. И.. С жалбата се поддържа, че така постановеното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като неправилно Районен съд е приел, че „Луксор стил“ ЕООД е собственик на ½ ид.ч. от имота. Поддържа се да е налице нищожност на договора, сключен между К. С. М., А. Б. Д. и С. И. Д. като продавачи и „Луксор стил“ ЕООД поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на 1 предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Луксор стил“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищецът „Луксор стил“ ЕООД e изложил твърдения в исковата молба, че с ответника Г. Т. И. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.

Пловдив, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземленият имот е от 05.03.2021 г., с адрес на поземления имот: град Пловдив, район „Южен", местност „КОЗМА ГЕРЕН ТАРЛА", целият с площ от 3 201 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 /четвърта/.

Твърди, че по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт вписан с вх. рег.№ 9556/26.03.2021 г., акт № 37, том 25, дело № 4921/2021 г. на СВ при АВ - Пловдив и на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт вписан с вх. рег. № 9557/26.03.2021 г., акт № 38, том 25, дело № 4923/2021 г. на СВп при АВп - Пловдив, е придобил собствеността върху 1/2 идеална част от имота, а собствеността върху другата 1/2 идеална част от същия имот е придобита от ответника по силата на направено завещание от Л.

Г. И. с ЕГН **********. Тъй като двамата не могат да си поделим описания недвижим имот, моли съда да постанови решение, с което да допуснете делба на същия между двамата съсобственици при равни квоти.

С отговора на исковата молба ответникът Г. Т. И. оспорва иска за делба като неоснователен с възраженията, че ищецът е станал собственик на 1/2 идеална част от делбения имот след заплащане на парична сума, която е многократно по-ниска от пазарната стойност на имота. Ето защо и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД счита, че сключеният договор за покупко-продажба между К. С. М., А. Б. Д. и С. И. Д. от една страна като продавачи и „Луксор Стил“ ЕООД от друга страна като купувач, обективиран в Нотариален акт № 71, том 1, рег. № 770, дело № 71 от 2021 г. на нотариус Н.

Б., вписан с вх. рег. № 9557/26.03.2021 г., акт № 38, том 25, дело № 4923/2021 г. на Служба по вписванията при Агенция по вписванията - Пловдив е нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави, поради наличие на очевидна нееквивалентност на престациите. Възразява, че макар и страните по сделката (продавачи и купувач) да са декларирали, че посочената продажна 2 цена в договора за покупко-продажба е действително уговореното плащане, допуска, че в настоящия случай това не отговаря на истината, тъй като сумата е в многократно по-нисък размер от реалната пазарна стойност на имота, като по този начин страните по нея са внесли по-ниски местен данък и такса за вписване, отколкото, ако бяха декларирали реална пазарна цена, с което са се отклонили от данъчните правила, уредени нормативно и са ощетили Община Пловдив и Служба по вписванията към Агенция по вписванията – Пловдив.

Ето защо счита, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен като сключен при заобикаляне на закона. Предвид тези възражения моли да се прогласи нищожността на договора за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, както и да се отхвърли иска за делба.

С въззивната жалба и с отговора на същата не се оспорват изводите на районния съд, че с Нотариален акт за покупко - прдажба на недвижим имот №71, том I, рег. № 770, дело №71/26.03.2021 г., представен по делото, ищецът е закупил 99% ид.ч. от 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот за сумата от 3 500 лв. С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №70, том I, рег. № 768, дело № 70/26.03.2021 г. са подарени на ищеца 1% ид.ч. от 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот и по този начин ищецът се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот.

Не се оспорва, че ответникът Г. Т. И. е придобил по завещание от Л.

Г. И. останалата 1/2 ид.ч. от процесния имот.

Спорна по делото като пред районния съд, така и във въззивното производство е действителността на договора за покупко-продажба, от който ищецът черпи права.

Видно от представения по делото Нот. акт № 71, том 1, рег. № 770, дело № 71 от 2021 г. на нотариус Н. Б., вписан с вх. рег. № 9557/26.03.2021 г., акт № 38, том 25, дело № 4923/2021 г. на СВп при АВп - Пловдив, „Луксор стил“ ЕООД е закупил от К. С. М., А. Б. Д. и С. И. Д. 99% ид.части от 1/2 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземленият имот е от 05.03.2021 г., с адрес на поземления имот: град Пловдив, район „Южен", местност „КОЗМА ГЕРЕН ТАРЛА", целият с площ от 3 201 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 /четвърта/, за сумата от 3 500 лв.

Ответникът е направил възражение, че така сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД като сключен в противоречие с добрите нрави, поради наличие на очевидна нееквивалентност на престациите, както и възражение, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД като сключен при заобикаляне на закона, тъй като договаряйки цена, многократно по-ниска от пазарната, страните по договора са внесли по-ниски местен данък и такса за вписване, отколкото, ако бяха декларирали реална пазарна цена.

Предвид становищата на страните и събраните по делото 3 доказателства, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира следното:

Налице е трайно установена съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, според която правен интерес да иска прогласяване нищожност на една сделка има носителят на материалното право, нуждаещо се от защита, или лицето, чието право е засегнато от действията на друго лице, като във всеки конкретен случай следва да се преценява правния му интерес и той никога не може да произтича от вероятната основателност на претенцията или от възможността в бъдеще да се придобият права. Приема се, че при всички случай ищецът следва да установи, че нищожната сделка е правопрепятствуващ факт за настъпване на определени гражданскоправни последици в неговата имуществена сфера към момента на предявяване на иска или към момента на постановяване на решението./В този смисъл е Определение № 53 от 6.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4727/2019 г., IV г. о./.

По силата на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави - това са наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и зачитането им е в интерес на обществените отношения каквито са принципа на справедливостта, на добросъвестността, както предотвратяването на несправедливо облагодетелствуване. Нееквивалентността на престациите е конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД . Правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност би имала само страната по сделката и нейните универсални правоприемници. Едно трето на сделката лице изобщо не би имало интерес от подобно установяване, дори да е съсобственик на недвижимия имот, защото пороците засягащи разпореждането на другия съсобственик с неговата част не влияят върху правната му сфера. Това е така, защото никой от съсобствениците не може да черпи права от пороци, засягащи други части от имота, така както никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция. Правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор, а третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за прогласяване на нищожността й, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната. Съществуващата съсобствеността може винаги да бъде прекратена чрез предявяване на иск за делба.

Съсобственикът няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл.

33, ал. 2 ЗС за изкупуване. Интересът да оспори с иск сделката произтича от правото му на изкупуване. Ако правото на изкупуване е преклудирано, то отпада и правният интерес на съсобственика да оспорва чуждата сделка.

/В този смисъл са Определение № 213 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2021 г., решение № 296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 54/18.03.2013 г. по гр. д. № 627/2012 г. на IV г. о., решение № 296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 54 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 627/2012 г., IV г. о., ГК/.

4

В случая нито се твърди, нито се установява ответникът Г. Т. И. да е упражнил правото си на изкупуване чрез иск по чл. 33, ал. 2 ЗС . Ето защо за същия липсва на правен интерес от направените с отговора на исковата молба възражения за нищожност на прехвърлителната сделка – договор за покупкопродажба на недвижим имот, от който ищецът черпи права.

По тази причина възраженията не следва да се разглеждат, а въз основа на събраните доказателства следва да се приеме за установено по делото наличие на съсобственост между страните върху делбения имот при равни права. Следва да се допусне делбата на процесния имот между двамата съделители при установените от районния съд квоти: по 1/2 ид. ч. за всеки един от тях. Обжалваното решение е правилно и като такова ще се потвърди.