Решение № 759 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604834 по описа за 2025 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

С присъда № 348 от 11.06.2025 г. по НОХД № 9126/2023 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, подсъдимият И. П. И., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 03.10.2022 г. в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от бул. „Копенхаген“ към ул. „Павел Красов“ управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка „Априлия Скарабео 100“ с номер на рамата ZD4SA00002S006579 след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, което представлява високорисково наркотично вещество в списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с Постановление на МС № 293/27.10.2011 г., обн. ДВ, бр. 87 от 04.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено с техническо средство „DRUG TEST 5000“, с фабричен номер ARMM – 0017, с проба № 096 (съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози – „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на 1 техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване в доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване) – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК във вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, и „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин лева). На основание чл. 343г във с вр. чл. 343б, ал. 3 НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

Със същия съдебен акт И. П. И. е признат за виновен и за това, че на 03.10.2022 г. в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от бул. „Копенхаген“ към ул. „Павел Красов“, си служил с табела, неиздадена от съответните органи – от контролните органи, извършващи регистрация на МПС /съответно структурните звена на „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР/, като управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „Априлия Скарабео 100“, с номер на рамата ZD4SA00002S006579, като табелата е поставена отзад на моторното превозно средство и представлява част от метална регистрационна табела с цифри „14“, символите на която не отговарят на българския стандарт за шрифт и размер – престъпление по чл.

345, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК във вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

На основание чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, глоба в размер на 600 лв. (шестстотин лева) и на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 НК И. П. И. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК вещественото доказателство 1 бр. табела с надпис „14“ е отнето в полза на държавата, като е разпоредено неговото унищожаване. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати сумата от 85.06 лв. (осемдесет и пет лева и шест стотинки) в полза на СДВР, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК – сумата от 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка СРС.

В иницииращата настоящото производство въззивна жалба, подадена от адв. С. М. – служебен защитник на И. П. И., се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда, като се сочи, че последната е постановена при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се въззивната жалба да бъде приета за основателна и за отмяна на присъдата, като бъде постановена нова, с която И. П. И. да бъде признат за невиновен по обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК, а по това по чл. 345, ал. 1 НК да му бъде наложено минимално по размер наказание.

В допълнението на въззивната жалба, депозирано в СРС след 2 запознаване на процесуалния представител на подсъдимия с мотивите към обжалваната присъда, се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е преценил всички доказателства поотделно и не е обсъдил всички доводи на защитата, което води до ограничаване на правата на подсъдимия и е основание за отмяна на присъдата. Твърди се, че при изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт в нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК не е направен внимателен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът е допуснал материално и интелектуално изопачаване, като от едни доказателствени факти е направил погрешни изводи. Излагат се съображения, че неправилно районният съд е ценил показанията на В. Д. и М. С. – служители на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, тъй като в тях не се съдържат данни от значение за механизма и авторството на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което не са от значение за разкрИ.е на обективната истина по делото. Поддържа се още, че са налице съмнения, а не категорични доказателства, че подсъдимият И. е извършил деянието по чл. 343б, ал. 3 НК.

Излагат се доводи, че процедурата по вземането на пробата за наркотични вещества е била нарушена. Сочи се, че липсва основание, въз основа на което да се приеме относимост на взетата проба и отчетените данни в разпечатката от уреда, удостоверяваща положителен резултат за употреба на метамфетамин. Твърди се, че няма данни, от които да се приеме, че това е проба, взета от подсъдимия, и че същата касета е била поставена в дрегера за анализиране на пробата с отчетения положителен резултат. Излага се, че регламентираният в закона ред за фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото е бил нарушен в конкретния случай, доколкото няма надлежно изготвен протокол за приобщаване на тестовата касета към материалите по делото. Поддържа се несъставомерност на деянието по чл.

343б, ал. 3 НК поради нарушаване на надлежния ред за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. С оглед всичко изложено се моли обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият И. П. И. да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК по несъмнен начин, а по отношение на деянието по чл. 345, ал. 1 НК да бъде намален размерът на наложеното наказание до минимално предвиденото, доколкото не са настъпили общественоопасни последици.

С протоколно определение рег. № 4997/14.10.2025 г., постановено в открито съдебно заседание от 13.10.2025 г., настоящият съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да се проведе съдебно следствие пред въззивната инстанция за събиране на доказателства. Поради това е допуснал събирането на писмени доказателства от отдел „Пътна полиция“-СДВР и СРП относно тестовата касета, използвана при проверката на подсъдимия И. П. И. за употреба на наркотични вещества или техните аналози при управление на мотоциклет на инкриминираната дата чрез техническо средство „Dräger DrugTest 5000“ с идентификационен номер ARMM-0017, с проба № 096.

В съдебното заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник на подсъдимия напълно поддържа депозираните по делото въззивна жалба и 3 допълнение към нея. Намира обжалваната присъда за неправилна, незаконосъобразна и постановена при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК не е доказано по несъмнен начин. Счита, че няма данни, въз основа на които да се приеме, че процесната проба с отчетения положителен резултат за употреба на метамфетамин е взета именно от И. П. И., тъй като по делото не е приложена тестовата касета, с която е иззета тази проба. Сочи, че не става ясно колко проби са взети, за да се получи положителен резултат, както и кога е направен този анализ – дали непосредствено след вземане на пробата, или на по-късен етап. Поддържа, че използването на други способи – свидетелски показания, отбелязвания в други документи, са извън нормативно регламентирания ред за установяване употребата на наркотични вещества. Подчертава, че от свидетелските показания на полицейските служители е видно, че никой от тях не твърди, че подсъдимият видимо е бил под влияние на наркотични вещества. Обръща внимание, че в първоинстанционното производство не са установени и разпитани като свидетели първият екип на бърза помощ, пристигнал на място да окаже медицинска помощ на подсъдимия, който бил пострадал, в присъствието на които евентуално е взета пробата с тампон от тестовия комплект. Защитникът моли присъдата да бъде отменена, а И. П. И. да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК по безспорен начин, а по отношение деянието по чл. 345, ал. 1 НК наказанието да бъде намалено, тъй като не са настъпили общественоопасни последици.

Алтернативно, в случай че съдът приеме, че подсъдимият е управлявал процесното МПС след употреба на метамфетамин, моли за приложение на чл.

55 НК, респективно за намаляване на размера на наложеното наказание към минимума, както и за приложение на правните последици по чл. 66 НК.

Излага съображения, че действително подсъдимият е осъждан, но за нарушения по ЗДвП, като са му налагани наказания „глоба“ и „пробация“.

Сочи, че е налице също осъдителна присъда за деяние по чл. 316 във вр. с чл.

308 НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, чието изпълнение е било отложено. Изтъква, че подсъдимият е с тежко материално и семейно положение, доколкото майка му е инвалид, той единствено се грижи за нея и са на свободен наем. Намира, че така наложеното от районния съд наказание се явява репресия спрямо майката на И. П. И..

Представителят на държавното обвинение намира въззивната жалба за неоснователна. Счита, че не може да се приеме, че не е спазен редът, регламентиран в Наредба № 1 от 2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Излага доводи, че изследването за употреба на наркотични вещества е извършено от контролните органи със сертифицирано техническо средство „DrugTest 5000“, в резултат на което е направена разпечатка, от която е видно, че в слюнковия тест на подсъдимия се установява наличието на метамфетамин. Разпечатката е принтирана непосредствено след извършването на теста и отчетените резултати са обективирани в талон за медицинско изследване, като подсъдимият е отказал да предостави кръв и урина за такова 4 изследване. Талонът е приложен към съставения на подсъдимия АУАН.

Представителят на СРП поддържа, че липсват доказателства по делото, че при извършването на теста с техническо средство „DrugTest 5000“ е била използвана различна тестова касета от тази, с която са взети пробите на подсъдимия, поради което намира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли бъде потвърдена.