Решение № 5689 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5689 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100511500 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18220/07.03.2024 г. на длъжника ЗАД „А.“ АД срещу постановление от 15.02.2024 г. по изп. д. № 20248600400291, с което ЧСИ В.М. е оставила без уважение възражение с вх. № 10385/12.02.2024 г. на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и за намаляване на размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Моли се съдът да отмени обжалваното постановление и да намали размера на адвокатското възнаграждение. Иска се при уважаване на горното да се намали съответно и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят К.А.К. не е подал писмени възражения.

Частен съдебен изпълнител В.М. е представила мотиви, в които навежда аргументи за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Изпълнително дело № 20248600400291 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 от РКЧСИ 1 и с район на действие СГС е образувано по молба от 25.01.2024 г. на К.А.К. чрез пълномощник адв. Н.Д. срещу ЗАД „А.“ АД въз основа на изпълнителен лист № 3 от 22.01.2024 г., издаден от Окръжен съд – Търговище по т. д. № 86/2021 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

С цитирания изпълнителен лист жалбоподателят ЗАД „А.“ АД е осъден да заплати на К.А.К. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – морални болки и страдания, свързани с причинената му телесна повреда при ПТП на 02.06.2021 г. край гр. Омуртаг, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане.

В молбата взискателят не е посочил изпълнителен способ, а е възложил на ЧСИ В.М. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Със същата молба взискателят е поискал в тежест на длъжника да се възложат и разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3 7000 лв. в полза на адв. Н.Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, по силата на който страните са уговорили, че адв.

Н.Д. ще укаже безплатно на взискателя адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С Разпореждане от 25.01.2024 г. за образуване на изпълнителното дело е присъединен за събиране по делото и адвокатски хонорар в размер на 3 700 лв.

На основание чл. 428, ал. 1 ГПК на 07.02.2024 г. от длъжника е получена покана за доброволно изпълнение с изх. № 11211/25.01.2024 г., в която са посочени номерът и годината на образуване на изпълнителното дело, основанието за образуване на изпълнителното производство, размерът на дължимите суми, вкл. за разноски и такси, както и номер на банкова сметка, по която може доброволно да бъде погасено задължението на длъжника.

На 12.02.2024 г. е подадено възражение от длъжника с вх. № 10385 срещу присъединяването за събиране по делото на адвокатски хонорар в размер на 3 700 лв., както и с искане за намаляване на размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като възражението е оставено без уважение с постановление от 15.02.2024 г. ЗАД „А.“ АД е уведомено за постановлението 22.02.2024 г.

На 19.02.2024 г., преди да изтече двуседмичният срок, даден на длъжника с връчената покана за доброволно изпълнение, взискателят е депозирал молба с искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка, открита в „Централна кооперативна банка“ АД. На 19.02.2024 г. е наложен запор в „Централна кооперативна банка“ върху вземанията на длъжника по банковата му сметка до размер на сумата от 73 558,19 лв.

Съобщението за наложения запор е получено от ЗАД „А.“ АД на 19.02.2024 г.

На 19.02.2024 г., в срока за доброволно изпълнение, ЗАД „А.“ АД е превело по сметка на частния съдебен изпълнител изцяло търсената сума.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, легитимирано да обжалва, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство, освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е подал и молба преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, с която е поискано налагането на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, като такъв е бил наложен отново преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В настоящия случай длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.

Въпреки това обаче, по делото се установява, че на длъжника не е предоставена възможност за доброволно заплащане на сумите в законоустановения срок, като преди изтичането на същия е наложен запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки.

Във връзка с горното следва да се посочи, че по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били: 1./ във връзка с изпълнението и 2./ да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по- нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.

С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 се приема, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. С оглед на цитираното 3 решение на СЕС при определяне размера на възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. В този смисъл с изискването определеното възнаграждение да е „съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването определеното адвокатско възнаграждение да е „прекомерно” се има предвид паричният му еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и се отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ найниско труда си.

В конкретния случай начислените от ЧСИ В.М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 700 лв. се явяват прекомерни. Това е така, доколкото, както вече беше посочено, освен подаването на молбата, въз основа на която е образувано настоящото изпълнително производство, адв. Н.Д. е предприел едно- единствено действие, изразяващо се в подаване на молба за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. Това действие се явява преждевременно, доколкото е предприето преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, и ненеобходимо, доколкото взискателят е бил удовлетворен, но не в резултат на извършеното действие, а в резултат на друг способ – доброволното изпълнение. С оглед на изложеното според въззивната инстанция съответното, разумно и справедливо адвокатско възнаграждение е в размер 200 лв., като същото отговаря на положения труд от адвоката.

Ето защо, начислената от ЧСИ В.М. сума в размер на 3 700 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъде намалена до 200 лв.

На следващо място, настоящата инстанция намира възраженията на жалбоподателя досежно размера на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за неоснователни.

Според разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Следователно в разглеждания случай дължимият размер на пропорционалната такса следва да бъде определен въз основа на материалния интерес от 64 926,13 лв., така както е сторено и от ЧСИ В.М.. Ето защо, с обжалваното постановление правилно ЧСИ е оставил без уважение възражението и не е направил преизчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. П Предвид изложеното, жалбата срещу постановлението, в частта с която е оставено без 4 уважение възражението на длъжника за намаляване на размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 15.02.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400291 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 от РКЧСИ и с район на действие СГС, в частта с която частен съдебен изпълнител В.М. е оставила без уважение възражение с вх. № 10385/12.02.2024 г. на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимото от Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК:

**** на адвокат Н.Н.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство по изпълнително дело № 20248600400291 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 от РКЧСИ и с район на действие СГС от 3 700 лв. на 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 18220/07.03.2024 г., подадена от Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК: **** като длъжник по изпълнително дело № 20248600400291 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 от РКЧСИ и с район на действие СГС срещу постановление от 15.02.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400291 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 от РКЧСИ и с район на действие СГС, в частта с която частен съдебен изпълнител В.М. е оставила без уважение възражение с вх. № 10385/12.02.2024 г. на длъжника за намаляване на размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.