Решение № 1385 от 31.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110125932 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „...” АД срещу Е. А.

М., с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5846,56 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода от 16.07.2013г. до 19.06.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „...” № 75-83, вх.А, ап.10, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1416,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.07.2013г. до 19.06.2020г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води и пречистване на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че ответникът Е. А. М. дължи на ищеца ... АД суми, както следва: 5846,56 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода от 16.07.2013г. до 19.06.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „...” № 7583, вх.А, ап.10, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1416,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 1

17.07.2013г. до 19.06.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 44486/2020г. по описа на СРС, 81 състав. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът Е. А. М. е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията по фактури, издадени преди 16.08.2017г. Намира за недоказан начина на изчисляване на дължимите суми, количеството потребена ВиК услуги, както и начина на определяне на цената . В допълнение посочва, че липсват доказателства за извършени отчети на потребената вода в процесния имот през исковия период.

Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг, както и изпадането на ответника в забава, респективно размер на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- 2 битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. предвижда, че получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

Между страните няма спор и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че за процесния имот през процесния период е било налице 3 правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги. Това обстоятелство също така се потвърждава от представената с исковата молба справка по лице, издадена за ответника от Службата по вписванията – гр. София, както и от приетото и неоспорено заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено. Същевременно в посочената справка от ИКАР се установява, че процесният имот е придобит въз основа на договор за покупко-продажба и като купувачи на същия са посочени Е. А. М. и Росица Кирилова Гугова – М.а. Следователно, при липса на други данни и като съобрази, че имотът е придобит при условията на СИО, съдът приема, че ответникът има качеството потребител по см. на § 1, ал. 1, т. 2 б. "а" ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 Наредба 4/14.09.2004 г. и следва да отговаря за задължения към ищцовото дружество, съобразно притежаваната квота от собствеността, а именно за 1/2 част.

Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки съсобственик отговаря за половината от цената на доставени в имота В и К услуги, като ирелевантно е кой от съсобствениците е ползвал имота в процесния период. Съдът взема предвид и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, касаещи аналогична хипотеза – договорите за продажба на топлинна енергия.

За установяване на стойността на твърдените от ищеца ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество, по делото е прието заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че процесният имот с адрес гр.

София, жк. „Иван Вазов“, ул. „...“ № 75-83, вх.А, ап.10 е водоснабден и ВиК дружеството е доставяло вода до него, като има открита партида с клиентски номер № 1002084588, с титуляр Е. А. М.. Вещото лице посочва, че за периода от 16.07.2013г. до 19.02.2015г. начисляваното количество вода е отчитано по реални отчети и самоотчети.

Посочено е, че титулярът е правил самоотчети, като реално отчетеното количество доставена вода до имота е 490,79 куб.м. За периода от 19.02.2015г. до 19.06.2020г. за процесният имот е начислявано количество потребена вода на база 3 бр. живущи, поради неизправни водомери или недопускане на проверителите на ... АД. Отразено е също, че начислената вода по фактури и справка по партидата с кл. № 1002084588 е 2155 куб.м. за имота и 209,391 куб.м. за общи нужди или общо 2364,391 куб.м. За целият процесен период от 16.07.2013г. до 19.06.2020г. е установено, че доставената вода до имота е общо 2855,181 куб.м. /2594 куб.м. за доставена до имота питейна вода и 261,181 куб.м. вода за общи нужди/. От заключението в съдебно-техническата част се установява, че общият размер на задължението за главница възлиза на сумата 5846,56 лева. По отношение на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за потребена вода в размер на сумата 1416,81 лева, вещото лице е посочило, че в същата 4 се включва сумата 446,25 лева, която касае процесния период, както и сумата 970,56 лева, която се отнася за период преди процесния.

С оглед изложеното съдът следва да разгледа възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД . Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл. 31, ал. 2 от Общите условия на водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 16.09.2020г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.09.2017г. са погасени, т. е. тези, за които е издадена фактура 30 дни преди тази дата. Това за вземания, за които са издадени фактури в периода от 16.07.2013г. до 16.08.2017 г., включително.

Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19d6bc80-85c9-448a-bb5f-59e667179033