Решение № 175 от 04.12.2014, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Русе, 04.12.2014г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д а

Русенският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :

Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ при секретаря Г.И., като разгледа докладваното от съдия К. Георгиев въззивно наказателно частен характер дело № 660 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.Н.К.

***, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.

М. А./, против Присъда № 15/19.09.2014год. постановена по НЧХД № 327/2013год. по описа на Беленският районен съд.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд

ПРИЗНАЛ подс.Г.С.М. за ВИНОВНА в това, че на 19.10.2011год. в землището на с.К. В., обл.Русе, в съучастие като извършител с О.М.И. /А. М. А./ от гр.София е причинила лека телесна повреда –кръвонасядане и оток на дясна лакетна става, охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро и две кръвонасядания на дясна подбедрица на Р.С.И.- изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.78а от НК и чл.130 ал.2 от НК вр. с чл.20 ал.2 от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

ПРИЗНАЛ подс.

О.М.И. /А. М. А./ за виновен в това, че на 19.10.2011год. в землището на с.К. В., обл.Русе, в съучастие като извършител с Г.С.М.,***, е причинил лека телесна повреда –кръвонасядане и оток на дясна лакетна става, охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро и две кръвонасядания на дясна подбедрица на Р.С.И.- изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.78а от НК и чл.130 ал.2 от НК вр. с чл.20 ал.2 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

ОСЪДИЛ подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.

М. А./ солидарно да заплатят на Р.С.И. сумата от 700 лв. , представляваща обезщетение за причинени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 19.10.2011год. до окончателното й изплащане, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 5000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪДИЛ подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.

М. А./ да заплатят по сметка на Районен съд гр.Бяла сумата в размер на 210 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска и възнаграждение за в.л.

ОСЪДИЛ подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.

М. А./ да заплатят на Р.С.И. направените по делото разноски в размер на 360 лева.

С въззивната жалба защитникът на подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. обжалва присъдата на първоинстанционния съд във всичките й части, като моли въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК да я отмени изцяло и вместо нея да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. по обвинението за престъпление по чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК и да отхвърли предявения срещу двамата граждански иск. В жалбата се твърди, че обжалваната присъда е постановена в противоречие с материалния закон, по съображения, че подсъдимите не са автори на престъплението, в което са обвинени и при съществени процесуални нарушения по чл.103 ал.1 и чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК. Въпреки оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, в жалбата не са изложени доводи за допуснато нарушение на материалния закон, а за необоснованост на присъдата, по съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че подсъдимите са автори на деянието, като според жалбоподателя от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили инкриминираното деяние. Изложени са и доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, по съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил някой от гласните доказателства по делото и безкритично е приел други, като не е отчел заинтересоваността на свидетелите на обвинението. Тези доводи според въззивната инстанция са за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.14 ал.1, чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, въпреки, че тези текстове не са изрично посочени в жалбата.

В съдебното заседание на въззивната инстанция, защитникът на подсъдимите- адв.Н.К. поддържа подадената от него въззивна жалба и моли въззивният съд да я уважи, както и да присъди на падсъдимите направените по делото разноски.

Подсъдимите Г.С.М. и О.М.И., редовно призовани за заседанието на въззивната инстанция не се явяват, като не са посочили уважителни причини за неявяването си и не упражняват правото си на лична защита.

Частния тъжител и граждански ищец Р.С.И. и повереника й адв.К.Ц. *** изразяват становище за неоснователност на жалбата. Искат въззивната инстанция да потвърди присъдата на първоинстанционния съд и да присъди направените разноски от частния тъжител и граждански ищец за въззивното производство.

Русенският окръжен съд, като съобрази подадената въззивна жалба, доводите на страните в съдебно заседание, материалите по делото и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

По делото е установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Г.С.М. е родена на ***г***, обл.Русе, български гражданин, омъжена, с начално образование, н……. /а……./.

Подсъдимият О.М.И. /А.

М. А./ е роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, не работи, н…….

Подсъдимите и тъжителката Р.С.И. живеели в едно населено място- с.К. В. обл.Русе и били съседи. На 19.10.2011год. около 16,00ч.-16,30 ч. тъжителката излязла от дома си да вземе лекарства за съпруга си д....... Взела лекарствата и на връщане, минавайки покрай къщата на подсъдимите, подс.Г.М. изскочила пред тъжителката , като държала тояга в ръце, която криела зад гърба си. С изразите „Ела тука,че ми трябваш....”, подс.М. извадила зад гърба си тояга и започнала да нанася удари с нея по тялото и по главата на тъжителката. Тъжителката започнала да вика за помощ, като се опитвала да хване тоягата, но тъй като подсъдимата я превъзхождала по ръст и тегло не могла да се опази.

На помощ й се притекъл св.Б. С. Н., който хванал подсъдимата за ръцете и успял да й отнеме тоягата. Тъжителката направила опит да избяга, но в този момент срещу нея връхлетял л.а. „Опел- Калибра” рег.№ СА **** ВС червен на цвят, управляван от подс.О. М. И.. Колата ударила тъжителката в коленете, вследствие на което тяз залитнала и се подпряла с ръце на предния капак на л.а.

Видяла, че вътре е сина на подсъдимата – подс.О.И.. Колата преминала на задна предавка, тъжителката се изправила и побягнала към центъра на селото, като подс.О.И. я следвал с колата. Тъжителката успяла да се скрие зад ел. стълб, след което отишла в кметството на селото, за да се обади в полицията. В кметството тъжителката разказала за случилото се на св.С. Х. И., а по-късно и на съпруга си- св.А. Й. И., който също отишъл там. Св.С. И. се обадила в полицията и съобщила за инцидента.

На 20.10.2011год. тъжителката посетила отделение по Съдебна медицина в МБАЛ АД-Русе, където й бил извършен преглед. Същата се оказала с кръвонасядане и оток на дясна лакетна става, охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро и две кръвонасядания на дясна подбедрица.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, могат да бъдат получени при инцидент на 19.10.2011год. и по начин, описан в тъжбата, както и че описаните увреждания са причинили на тъжителката болка и страдание без разстройство на здравето.

Гореизложената фактическа обстановка правилно е била приета за установена от районния съд. Същата се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства- показания на свидетелите А. Й. И., С. Х. И., Х. М.И., Н. Й.а И., Б. С. Н., В. П. С., справки за съдимост, преписка на

РУ гр.Две могили с рег.№ДМ-3119/19.04.2012год, заключения по назначените от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза и съдебна строително- техническа експертиза.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на св. С. И. и св.А. И., които не са очевидци на инкриминираното деяние, но са възприели състоянието на тъжителката непосредствено след побоя и последната им е разказала за случилото се.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и показанията на св.Н. И., която е очевидец на инкриминирания инцидент. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че св.Н. И. не е присъствала и не е била очевидец на инцидента, по съображения, че липсата и на мястото на инцидента било доказано по безспорен начин от показанията на единствените свидетели очевидци- св.Б.Н. и св.В.С., както и защото нейното „съгласие“ да свидетелства било взето много по-късно при нелогични житейски обстоятелства. Видно от показанията на св.Н. И., същата е наблюдавала инцидента от известно разстояние, като от заключението по съдебно строителнно-техническата експертиза се установява, че от мястото, на което св.Н.И. твърди в показанията си, че се е намирала е имала видимост към мястото на инцидента и е могла да го наблюдава. Тъй като св.Н.И. не се е намирала точно на мястото на инцидента, а на известно разстояние от него, въззивната инстанция приема, че свидетелите Б.Н. и св.В.С. не са възприели нейното присъствие.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че св.Н.И. се е съгласила да свидетелства при житейски нелогични обстоятелства.

Независимо, че посочените свидетели са роднини на тъжителката и като такива могат да се считат за заинтересовани от изхода на делото, първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията им, тъй като същите се покриват изцяло помежду си, не си противоречат и се потвърждават от заключението на съдебномедицинската експертиза и съдебно строителнно-техническата експертиза.

По същите съображения следва да се кредитират и показанията на св.Х. И., на когото св.С. И. е преразказала за случилото се и вечерта след инцидента е ходил в дома на тъжителката и е възприел състоянието й. Показанията на този свидетел не са били обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, но тези показания също потвърждават приетата за установена фактическа обстановка.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.Б. Н., като е приел, че показанията му са недостоверни в частта им, в която твърди, че не е виждал тъжителката и подс.Г.М. да се бият и не ги е разтървавал, макар, че изложените съображения за това в мотивите на присъдата са неправилни, тъй като първоинстанционният съд е аргументирал изводите си за недостоверност на показанията на св.Б. Н. съпоставяйки ги и констатирайки противоречия с обясненията му по време на полицейската проверка, което е процесуално недопустимо. Материалите от приложената по делото преписка на РУП Две могили следва да се цеянт само като писмени доказателства установяващи факта на извършената полицеска проверка по случая, поводът за извършването на проверката и лицата, от които са били снети обяснения, но снетите писмени обяснения при проверката не са годно доказателствено средство, тъй като не са събрани по реда на НПК. Въпреки това, въззивният съд споделя приетото от първоинстанционния съд, че показанията на св.Б.Н. са недостоверни в посочената част, но по други съображения, а именно, че показанията на този свидетел се опровергават от показанията на горепосочените свидетели, които съдът кредитира. Показанията на св.Б.Н. се опровергават и от заключението по съдебномедицинската експертиза, видно от което пострадалата е получила телесни увреждания, които не могат да бъдат получени при описаната от св.Н. обстановка на инцидента.

По същите причини не следва да се кредитират и показанията на майката на св.Б. Н.- св.В. П. С. относно същите обстоятелства. Показанията на св.Н. и св.С., макар и да се подкрепят взаимно, са изолирани и са в противоречие с останалите доказателствени материали по делото, които ги опровергават. Първоинстанционният съд в мотивите си действително не е обсъдил показанията на св.В.С., както твърди жалбоподателя, но по изложените съображения тези показания не следва да бъдат кредитирани и не водят до промяна на приетата за установена фактическа обстановка.

Разпечатката съдържа 47 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19d66328-9c95-4441-888e-b4328bb3ed7e