Решение № 368 от 07.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пазарджик, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20225220101358 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в общ размер на 6470,91лв., от които 5287.61лв. главница; 409.41лв. - договорна лихва за периода 25.02.2018г. – 25.10.2018г. и 733.89лв. обезщетение за забава за периода 25.02.2018г. - 16.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.09.2019г., до плащането.

Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в г*** твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г. и приложение №1 към него от 15.02.2021г. е придобил от цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД вземане към ответника К. С. Б. с ЕГН ********** от **, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, произтичащо от договор за потребителски кредит №7000338162 от 23.10.2011г., като длъжникът е уведомен за цесията с писмено уведомление по чл.99, ал.3 ГПК, което му е връчено с исковата молба. Твърди, че в изпълнение на договора за заем цедентът „Ти Би Ай 1

Банк“ ЕАД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 5700лв. при фиксирана годишна лихва от 18.47 %, с краен срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата (общо 7603.81лв.) 25.10.2018г., което задължение е разсрочен на 11 месечни погасителни вноски по 633,65лв. и една последна вноска в размер на 633.66лв., всички с последователни падежи в периода 25.11.2017г. – 25.10.2018г.

Освен това, със същия договор ответникът се задължил да заплати на банката еднократна такса за оценка на риска в размер на 738.71лв.

Задължил се при забава на плащанията да заплати обезщетение в размер на законната лихва за забава върху просрочените суми за периода на закъснението.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да върне заема и да плати уговорената възнаградителна лихва. Поради допуснатата забава за него възникнало и задължението да заплати обезщетение в размер на 733.89лв., дължимо за периода от 25.02.2018г. до 16.09.2019г.

Ищецът твърди, че преди да придоби вземането от цедента, последният се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д.

№3759/2019г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.

Твърди, че въз основа на цесията притежава процесуална легитимация да предяви иска по чл.422 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът К. С. Б. оспорва активната процесуална легитимация на ищеца при твърдение, че цесията не му е противопоставима, тъй като не е надлежно уведомен за нея. Твърди, че искът е недопустим, тъй като не е предявен своевременно. Твърди, че договорът за потребителски кредит не го обвързва, тъй като преди неговото сключване кредиторът не му е предоставил информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение, съгласно стандартния европейски формуляр по чл.5, ал.2 ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен, той като неговите съществени клаузи не са ясни и разбираеми, каквото е изискването на чл.10, ал.1 ЗПК. Оспорва представителната власт на лицето, което е подписало договора от името на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Твърди, че клаузите 2 на договора от чл.1 до чл.19 са нищожни поради техния неравноправен характер и поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК /неяснота относно общия размер на кредита и условията за усвояването му, относно прилагането на лихвения процент и неговата промяна и относно размера на годишния процент на разходите по кредита и общата дължима сума, непосочване на условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, както и липса на информация за правото на ответника да поиска нов погасителен план при частично предсрочно погасяване на заема.

Оспорва по основание задължението за еднократна такса за оценка на риска в размер на 738.71лв. и двете задължения за заплащане на застрахователни премии в размер 225.72лв. и 230.71лв. Оспорва по размер претендираната за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава. Предявява възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим. Фактът, че искът е предявен от цесионера, а не от кредитора на вземането по заповедта за изпълнение не изключва неговата допустимост, тъй като въз основа на договора за цесия купувачът на вземането притежава активна процесуална легитимация да иска неговото установяване по реда на чл.422 ГПК /т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Правото на иск е обусловено от твърдението в исковата молба за наличие на действителен договор за цесия, с който вземането се прехвърля на цесионераищец. Съобщаването на цесията на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД не влияе върху действителността на договора за цесия, а от там и на допустимостта на предявения от цесионера иск.

За основателността на исковете за връщане на главницата и заплащането на договорната лихва ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валиден договор за потребителски кредит, в 3 изпълнение на който цедентът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предоставил на ответника кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, лихвоносния характер на кредита, размера на лихвата, изискуемостта на всяко от задълженията, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.

За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Срещу възражението на ответника за погасяване на вземането по давност ищецът следва да установи наличието на обстоятелства, които спират или прекъсват течението на давностния срок.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението /ако твърди такова/.

По делото е представен в копие договор за потребителски кредит № 7000338162 от 23.10.2017г., сключен между кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника К. С. Б., с който дружеството се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 5700 лв. и да сключените от потребителя две застраховки „Комбо живот“, по която премията е 225.72лв. и „Комбо безработица“, премията по която е 230.23лв. Посочено е, че потребителят дължи еднократна такса „оценка на риска“ в размер на 738.71лв., платима в деня на подписване на договора, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя като част от месечните погасителни вноски. Кредитът е предоставен при фиксирана годишна лихва в размер на 18.47% и годишен процент на разходите в размер на 48,89%.

Посочена е общата дължима сума от потребителя, която възлиза на 7603.81лв.

Погасяването на задължението е разсрочено на 11 равни месечни погасителни вноски по 633.65лв. всяка, и една последва погасителна вноска в размер на 633.66лв., дължима на 25.10.2018г. Посочена е банковата сметка на потребителя, по която кредиторът е длъжен да предостави кредита.

От заключението на СИЕ е видно, че кредитът е усвоен на 23.10.2017г., когато по посочената в договора банкова сметка на ответника е постъпила сумата от 6894.66лв. /в т.ч. 5700 лв. – чиста стойност на кредита, 225.72лв. – за финансиране на премията по застраховка „Комбо живот“, 230.23лв. – за финансиране на премията по застраховка „Безработица“ и 738.71лв. – за финансиране на еднократната такса за оценка на риска/. Налице е изпълнение на договора от страна на банката. Затова дори същият да е подписан от лице 4 без представителна власт по отношение на кредитора, както твърди ответникът, с изпълнението договорът е потвърден от ненадлежно представляваната страна, доколкото липсват доказателства банката да се е противопоставила на неговото действие - чл.301 ТЗ. Затова страните следва да се считат обвързани от него.

Относно претенцията за връщане на главницата:

С усвояването на кредита възниква задължението на потребителя да върне получената сума на кредитора - чл.240, ал.1 ЗЗД. Аргументи в тази посока се откриват и в разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която потребителят следва да върне чистата стойност на кредита, дори ако договорът е недействителен.

Освен това ответникът дължи връщането и на тази част от главницата, с които са финансирани застрахователните премии по сключените от него договори за застраховка в ЗК „Уника“ АД. Застраховките са в интерес на потребителя, тъй като обезпечават риска от неговата неплатежоспособност поради безработица, както и отговорността на неговите наследници за дълга в случай на универсално правоприемство. Сключването на застрахователните договори се установява от представеното по делото удостоверение. Банката е кредитирала потребителя, за да може той да изпълни своето задължение за заплащане на застрахователните премии към застрахователя. Разходът е направен в полза на потребителя. Затова той следва да възстанови сумата на кредитора. Възражението на ответника, че не дължи връщане на получените средства, с което е заплатил застрахователните премии е неоснователно.

Предоставената на потребителя сума за финансиране на таксата за оценка на риска в размер на 738.71лв. не представлява главница по кредита. С нея потребителят не е могъл да се разпорежда, тъй като е предназначена за погасяване на негово задължение към кредитора, произтичащо от същия договор за кредит. За да бъде част от главницата на кредита, сумата трябва да е предоставена в собственост на потребителя – чл.9, ал.1, предл.1 ЗПК вр. чл.240 ЗЗД. Потребителят обаче не е могъл да използва за свои цели преведените по неговата сметка 738.71лв., а е погасил с тях банкова такса, което представлява допълнителен разход по кредита.

Ответникът оспорва действителността на договорната клауза относно таксата, а съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл.16, ал.1 5

ЗПК кредиторът е длъжен преди да сключи договора за кредит да извърши оценката на риска като проучи кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава представена от самия потребител. Касае се до въведено от закона задължение за кредитора, което предхожда сключването на договора и не зависи от волята на потребителя. Тази дейност е свързана с кредитния риск и е задължителна. Тя не представлява услуга за потребителя. Нейната цел е да гарантира сигурността на банката и на банковата система като цяло, като предотврати отпускането на високорискови кредити. Оценката на риска, обслужва единствено правилността на решението на кредитора дали да предостави кредита или да откаже. Потребителят не получава никаква услуга срещу заплащането на тази такса. Затова същата е уговорена в нарушение на чл.10а, ал.1 ЗПК. Освен това клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя /поражда за него само задължения без реална насрещна престация от кредитора/. Такава клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

Затова същата е нищожна и ответникът не дължи заплащането на таксата за оценка на риска в размер на 738.71лв., която кредиторът неправилно е включил в чистата стойност на кредита.

Разпечатката съдържа 33 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19d65960-dda0-4c0b-870d-a2b353f20cb7