Присъда № 75 от 16.12.2021, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 75/16.12.2021 год. постановена по НОХД № 622/2021 год. по описа на ЯРС:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия СМ. Д. Д. от гр.Я., ж.к.*** в това, че за времето от 24.11.2020 г. до 05.12.2020 г. в гр.Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 85 лв. от владението на различни физически лица, собственост на различни физически и юридически лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, както следва: на 24.11.2020 г. около 16.00 часа в гр.Я, ул.*** от помещение на адреса е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжко черно яке с кожа на качулката на стойност 45 лв. от владението на С. М. Ис. от гр.Ямбол, собственост на М. АЛ. М. от гр.Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай; на 05.12.2020 г. около 16.25 часа в гр. Ямбол, ж.к. Георги *** № 69, от магазин за дрехи „Кристал“ е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамско яке, сребристо на цвят на стойност 40 лв. от владението на З. Кр. Й. от гр. Ямбол, собственост на „***т“ ЕООД гр. Ямбол, представлявано от А.З.Й. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като счита, че от събраните по делото доказателства е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и пледира да бъде признат за виновен. Представителят на държавното обвинение пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Подсъдимият СМ. Д. Д., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Същият видно от изготвената по делото справка от ОД МВР - Ямбол е напуснал страната на 02.06.2021 г. Поради това и след като съдът намери, че отсъствието на подсъдимия Д. няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото, съдът проведе задочно съдебно следствие, с участието на служебен защитник – адвокат от АК – гр.Ямбол и делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимия Д. на основание чл.269, ал.3, т.4, б.„а“ от НПК. Защитникът на подсъдимия изразява становище за недоказаност на обвинението, предвид липсата на доказателства, сочещи подсъдимият като автор на престъпленията, поради което подзащитния му следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.11.2020 г. свидетеля С. М. Ис. от гр.Ямбол решил да посети дома на св. М.

Х. Ал., находящ се в гр. Ямбол, ул. ***, за да поиграе на компютъра на А.. Тъй като времето било студено преди да посети горепосочения адрес свид. И. взел мъжко черно яке с бяла кожа на качулката, което било собственост на баща му М. АЛ. М. от гр.

1

Ямбол. След пристигането си на ул. *** в гр. Ямбол свид. И. съблякъл мъжкото яке на баща си и го закачил на закачалка в едно от помещенията на адреса. По същото време там бил и подсъдимият С.Д.. Подсъдимият Д. извикал свид. С.И. и му казал, че едни момчета му откраднали якето и подсъдимият Д. е закупил от тях якето. Свидетелят С.И. поискал от подсъдимият да му върне якето, но последният отказал, като казал, че го закупил от едни момчета. Свид. И. се прибрал у дома си и уведомил за кражбата баща си - свид. М.М.. От своя страна свид. М. подал жалба до РУ-Ямбол за установяване извършителя на деянието.

С протокол за доброволно предаване от 24.11.2020 г. подс. С.Д. предал 1 бр. черно яке с бяла кожа на качулката, което с разписка от 24.11.2020 г било върнато на М.М..

На 05.12.2020 г около 16.25 часа подс. СМ. Д. Д. от гр. Ямбол се разхождал в ж.к. Г. *** в гр. Ямбол. Минавайки покрай магазин за дрехи „Кристал“, находящ се в гр. Ямбол, ж.к. Г. *** № 69 подсъдимият забелязал на един от манекените, които били пред магазина изложено дамско яке, сребристо на цвят и решил да го вземе, за да го продаде и да си набави парични средства. Забелязал, че в магазина, като продавачконсултант работела свид. З. Кр. Й. от гр. Ямбол и след като видял, че същата не наблюдава стоката, взел от манекена поставеното на него дамско яке, сребристо на цвят на стойност 40 лв., което било собственост на „***т“ ЕООД гр. Ямбол, представлявано от А.З.Й. от гр. Ямбол. Същият ден продал якето на свид. М.И. за сумата от 10 лв., без да му казва за начина по-който го е придобил, като получената от продажбата сума изхарчил.

След като свид. Й. установила, че якето не се намира на манекена на който го била поставила, прегледала на монитора камерите за видео наблюдение поставени в магазина и установила, че същото е било откраднато. За констатираното уведомила представителя на ***т“ ЕООД гр. Ямбол - А.Й., който подал жалба до РУ-Ямбол за установяване извършителя на деянието.

С протокол за доброволно предаване от 10.12.2020 г. свид. М.И. предал 1 бр. дамско яке, сребристо на цвят, което с разписка било върнато на свид. З.Й..

От изготвената оценителна експертиза се установява, че общата стойност на отнетите вещи, собственост на М. АЛ. М. от гр. Ямбол и на „***т“ ЕООД-гр. Ямбол, представлявано от А.З.Й. от гр. Ямбол възлизала на 85 лв., като единичната такава е както следва:

-мъжко черно яке с бяла кожа на качулката, собственост на М. АЛ. М. на стойност 45 лв.;

-дамско яке,сребристо на цвят ,собственост на „***т“ представлявано от А.З.Й. от гр. Ямбол на стойност 40 лв.

ЕООД-гр.

Ямбол,

От заключението на изготвената видеотехническа експертиза - Протокол №15/18.01.2021 г на НТЛ при ОДМВР-Ямбол се установява, че при направената оценка на записаните изображения във видеофайловете на настоящата експертиза се установява, че наличието на маска закриваща устата и носа, както и качулка поставена на главата не позволява отграничаването на всички общи и частни признаци, характеризиращи заснетото лице. Поради тази причина записаните изображения са негодни за идентификация на лицето.

Видно от приложената справка за съдимост на подс. СМ. Д. Д. към момента на извършване на деянието същия е осъждан с Присъда № *** г. по НОХД *** г. на ЯРС, 2 влязла в сила на 24.10.2020 г. на основание чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК на наказание глоба в размер на 150 лв., поради което деянието по настоящото обвинение се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите М., И., Й., А. и И., от заключенията на изготвените оценителна и видеотехническа експертизи, а така също и въз основа на приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият СМ.

Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 05.12.2020 г. около 16.25 часа в гр. Ямбол, ж.к. Георги *** № 69, от магазин за дрехи „Кристал“ е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамско яке, сребристо на цвят на стойност 40 лв. от владението на З. Кр. Й. от гр. Ямбол, собственост на „***т“ ЕООД гр. Ямбол, представлявано от А.З.Й. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

Доказателства в подкрепа участието на подсъдимия Д. се съдържат в показанията на свидетелите З.Й. и М.И.. Първата от тях сочи, че дамското яке, собственост на „***т“ ЕООД гр.Ямбол се е намирало на манекена, преди да бъде открадната и следа като е установи липсата му и е прегледала камерите е подала сигнал в полицията. От своя страна свид. И. заявява, че е закупил дамското яке, собственост на „***т“ ЕООД от подсъдимия Д., който му го е предложил за продажба.

Подсъдимият Д. не отрича да е извършил кражбата, дори в хода на досъдебното производство признава, че е отнел якето, за което изразява съжаление, тъй като е имал спешна нужда от пари.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство е чужда движима вещ с определена стойност, годна да бъде употребявана по предназначението си. При извършване на престъплението подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на вещта, вземайки вещта чрез изнасянето й от магазина на пострадалия собственик и с установяването на трайна фактическа власт вьрху отнетото имущество. Установи се също, че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесната вещ или основание, което ги прави или е годно да го направи собственик на тази вещ, както и не е давано съгласие от собствениците на вещта същата да бъде отнемана от подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като е съзнавал, че лишава собственика на вещта от фактическата му власт върху нея, предвиждал е преминаването й в неговата власт и пряко е целял установяването й. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от собственика „***т“ ЕООД гр. Ямбол, представлявано от А.З.Й. и е била прекъсната с отнемането й от владението му, а подсъдимият е установил своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещта за отнемането й.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият С. Й.Й. да е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, а именно на 24.11.2020 г. около 16.00 часа в гр. Ямбол, ул. *** от помещение на адреса да е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжко черно яке с бяла кожа на качулката на стойност 45 лв. от владението на С. М. Ис. от гр. Ямбол, собственост на 3

М. АЛ. М. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай

Липсват каквито и да било доказателства, събрани по време на съдебното следствие, а такива не са били налице и в хода на досъдебното производство, които да сочат подсъдимия С.Д. като автор на инкриминираното деяние. Само обстоятелството, че подсъдимият С.Д. е влязъл в помещението на ул.Тополница № 3 в гр.Ямбол, където е имало игрална зала и където е било закачено якето на свид. С.И. не предполага, че той може да е автор на престъплението. В тази насока е и разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата не може да почива на предположения. По делото се установи, че подсъдимият Д. е закупил черното мъжко яке, собственост на свид. М.М. и носено от свид. С.И. от неустановени по делото лица, след което го е прибрал в дома си и след като свид. М. е съобщил на полицията, якето му е било върнато от подсъдимият Д.. Твърдението на подсъдимия Д., че не е извършил кражба на якето, което е заявил на досъдебното производство се потвърждава и от събраните на съдебното следствие доказателства, а именно от показанията на свидетелите М. и И..

Предвид гореизложеното и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия С.Д. по предявеното му обвинение по чл.26, ал.1 от НК, тъй като по делото липсват доказателства, които могат да бъдат събрани в подкрепа на така предявеното обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия С.Д. престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия, съдът отчете ниската стойност на отнетата вещ и възстановяването й на собственика й, както и социалното и материалното му положение, предвид това, че е безработен, а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната, както и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от предишните му осъждания и то все за престъпления против собствеността. Имайки предвид изложеното съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в Наказателния кодекс наказание каквото е лишаване от свобода за срок от една година се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Поради което съдът счете, че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание под най-ниският предвиден в НК размер и счете, че е справедливо наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода за срок от три месеца, като така наложеното наказание на подсъдимия с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът постанови да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че ще се въздейства превъзпитателно и предупредително както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.