Решение № 260597 от 05.11.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.11.2020 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На пети октомври през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 656 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника П.Ж.М., с адрес: ***, и адрес, посочен в исковата молба: град Свиленград, кв. „Г. Бенковски“ 13, че дължи на ищеца по договор № за паричен заем № 5433789 от

21.04.2018 година, сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 1 204, 09 лева, представляваща главница, сумата 167, 07 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 24.05.2018 година до 19.01.2019 година, сумата 478, 10 лева, представляваща неустойка, сумата 473, 06 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата 220 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията, сумата 33,81 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 20.01.2019 година, която е датата, следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 03.10.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК от 14.11.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 9649 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

От името на ищеца, чрез процесуалния му представител, е посочено, че заповедта по чл. 410 от ГПК е издадена на основание договор за заем № 5433789 от 21.04.2018 година, сключен с „Вива Кредит“ ООД, от една страна като заемодател, и П.Ж.М. от друга, като заемател.

Посочено е, че договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние и договора е сключен като електронен документ. Ищецът счита, че при подписване на договора са спазени нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за електронната търговия и Закона за задълженията и договорите.

По отношение на договора е посочено още, че заемателят е длъжен да запази всички документи, които са му изпратени по електронната поща, посочена в договора, на хард диска на компютъра си, на СD или друг трае носител, както и да ги съхранява до приключване изпълнението на договора. Процесуалният представител на ищеца излага още, че всички документи са изпрати на ответника в PDF формат, както и че форматът им не позволява да бъде извършена корекция. „ Ищецът твърди, че с подписване на договора за заем ответникът е удостоверил получаване на сумата, уговорена в договора и договорът има силата на разписка.

В исковата молба по отношение на конкретния договор е посочено още, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че договорът е сключен на 24.01.2018 година, с което е допусната техническа грешка, тъй като договорът е сключен на 21.04.2018 година.

В тази насока посочва, че съвпадат всички останали реквизити на договора – номер, страни, предмет и съдържание.

Поради това ищецът отправя искане да бъде прието, че договорът, за който е издадена заповедта за изпълнение е идентичен с договора, за който е предявен искът по чл. 422 от ГПК.

Задълженията по посочения договор са прехвърлени на ищеца от заемателя с Приложение № 1 от 03.06.2019 година, подписано към Рамков договор за цесия 01.12.2016 година. В исковата молба ищецът не твърди, че ответникът е уведомен за цесията преди подаването й и отправя искане уведомлението за това да му бъде връчено с връчване на препис от исковата молба.

Процесуалният представител на ищеца твърди, че с подписване на договора заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер от 1500 лева чрез усвояването й от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. Заемателят се задължил да върне сума в общ размер от 1 762, 92 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер 264, 18 лева. Посочената вноска включва главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи. В исковата молба е уточнено, че заемателят е уведомен за възможността размерите на задълженията му по договора да се увеличат, в случай, че не погасява дълга си. По отношение на договорната лихва е посочено, че е начислена в размер от 167, 07 лева за периода от 24.05.2018 година, която е датата на първата вноска по договора, до 19.01.2019 година, която е датата на последния падеж по договора. Посочено, че заемателят се е възползвал от правото да поиска експресно разглеждане на документи, с което е задължен да заплати и такса за това в размер от 473,

06 лева.

В исковата молба е посочено, че по договора ищецът е извършвал плащания в размер от 695 лева и към датата на подаване на исковата молба дължимата главница е в размер от 1 204, 09 лева.

На следващо място в исковата молба е посочено, че ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора /поръчител физическо лице, което отговаря на определени изисквания или банкова гаранция/, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 614, 70 лв., с което размерът на погасителната вноска е 332, 48 лева.

В исковата молба е посочено, че дължимата към датата на подаване на исковата молба неустойка е в размер от 478,10 лева.

На следващо място в исковата молба е посочено, че ответникът се е запознал с Тарифата на „Вива Кредит“ ООД и съгласно нея, в случай на неизпълнение на задълженията, дължи заплащане на определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани, писма, електронни съобщения, разходи за дейността на служител / лице, което да осъществява дейността по администриране събирането на задълженията. На това основание е начислена задължение в размер от 220 лева.

Поради неизпълнение на задълженията за заплащане ответникът дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер от 33, 81 лева за периода от 20.01.2013 година – денят, следващ деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението на 24.09.2019 година.

Ищецът претендира присъждане и на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К.И.Б., Адвокатска колегия – Русе, дава писмен отговор на предявения иск и прави възражение по допустимостта на иска, което обосновава с довода, че не съвпадат датите, на които е подписан договора за заем, посочени съответно в заявлението за издаване на заповед и исковата молба. По тези подробно изложени съображения счита, че не е налице идентичност на основанията в двете производства – заповедно и исково в конкретния случай.

От името на ответника са оспорени твърденията, че той е попълвал и подавал искания до „Вива Кредит“ ООД за отпускане на заем в размер от 1 500 лева, договора за кредит между страните не е подписван на нито една от двете дати. Ответникът твърди, че никога не е бил в договорни отношения с „Вива Кредит“ ООД. Посочва, че не е кандидатствал за кредит чрез Интернет – страницата на посоченото дружество, както и че не е сключен валиден договор под формата на електронен документ, съгласно цитирани нормативни актове. Уточнява и че е не е получавал предложение от името на „Вива кредит“ ООД за сключване на договор за заем.

На следващо място е изложен довод, че не е установено, че предложението е включвало общи условия и по тази причина е недействително на основание чл.16 от ЗЗД.

В писмения отговор, освен посочените по – горе оспорвания, е изложено, че правоотношенията не са реализирани при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП и ЗЕТ.

Уточнено е, че липсва електронна кореспонденция между страните по повод договора, липсва регистрация в платформа на посоченото дружество.

На следващо място в писмения отговор от името на ответника е посочено, че оспорва, че този договор е годно доказателство по смисъла на чл.183 и чл.184 от ГПК, тъй като липсват уговорки, че страните се споразумяват да признаят стойността на обикновения електронен подпис и на усъвършенствания електронен подпис на саморъчен в отношенията им, в който смисъл се позовава и на съдебна практика.

От името на ответника е посочено, че дори хипотетично да се приеме, че е подписан посочения договор липсва валиден договор за цесия за прехвърляне на задълженията на ищеца поради липса на уговорка за заплащане на цена и реалното й заплащане, липсва и валидно уведомяване за договора, съгласно чл.99 от ЗЗД.

На следващо място от името на ответника е посочено, че по делото липсват доказателства за установяване на твърдението, че сумата от 1 500 лева му е предоставена, кога и по какъв начин.

В писмения отговор са изложени и подробни доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като са нарушени нормите на чл.11 от ЗЗП. Поради това е посочено, че приложение следва да намери чл.23 от