Решение № 476 от 21.09.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Сливен, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20212230101389 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Д. С. С. дължи на ищеца А. С. Х. сумата от 1500,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор за заем от 07.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на РС - Сливен до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2020 г. в гр. София между ищеца като заемодател и ответника като заемател бил сключен неформален, устен Договор за заем, в присъствието на свидетелите Я. В. Д. и М. И. Т., по силата на който заемодателят предал заемната сума в размер на 1500 лв., а заемателят се задължил да я върне в срок до 30.11.2020 г. След падежа на задължението за връщане на заемната сума, ответникът започнал да се укрива и напуснал квартирата си. По заявление на ищеца по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на СлРС.

На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1500,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор за заем от 07.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на РС - Сливен 1 до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител - адвокат, с който изразява становище за допустимост на иска, но неоснователност по същество.

Оспорва сключването на договор за заем от 07.11.2020 г., оспорва заемната сума да е предадена на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.

Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който поддържа становището, изложено в писмения отговор и мoли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

По делото липсват писмени доказателства относно сключения договор за заем между страните. Размерът на заемната сума обаче от 1500 лв. прави допустимо за установяване сключването на договора, предаването на заемната сума и уговорения падеж на задължението за връщането й да бъдат събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

По делото са разпитани свидетелите Я. Д. и М. Т., чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни и логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и кореспондиращи помежду си.

От тях по безспорен начин се установява, че в началото на м. ноември 2020 г. в гр. София между ищеца като заемодател и ответника като заемател бил сключен неформален, устен Договор за заем, в присъствието на свидетелите - очевидци, по силата на който заемодателят предал заемната сума в размер на 1500 лв. в брой, а заемателят се задължил да я върне в срок 2 до края на м. ноември 2020 г.

По делото не са събрани доказателства ответникът да е заплатил цялата или част от заемната сума на ищеца, напротив свидетелите описват, че след настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата, ответникът е изчезнал, напуснал е работата си и обитаваната квартира и не е върнал заемната сума.

По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260037/08.01.2021 г. срещу ответника за сумата от 1500 лв. - главница по договора за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.01.2021 г., както и сумата от 330,00 лв. разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим.

Неговият предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявения иск за изцяло основателен и доказан.

По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. За основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставил търсената парична сума, която е получена от ответника и 3 настъпването на уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по основание и размер дължимостта на процесната сума.

Предвид събраните по делото гласни доказателства съдът намира за безспорно доказани обстоятелствата, че ищецът и ответникът са били обвързани от облигационно правоотношение по валиден и действителен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предал на ответника сумата от 1500 лв., а последният се е задължил да ги върне в срок до 30.11.2020 г. Изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума е настъпила. Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимата сума по заемното правоотношение. Такива доказателства не бяха ангажирани в производството.

Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 1060,00 лв., от които 30,00 лева - заплатена държавна такса, 200,00 лв. - заплатен депозит за възнаграждение на особен представител и 500,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 330,00 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. С., ЕГН: **********, с адрес ********* ДЪЛЖИ на А. С. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес *********, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД , сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща главница неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор за заем от 07.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за 4 изпълнение № 260037/08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. С., ЕГН: **********, с адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес *********, сумата от 1060,00 лв. /хиляда и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, от които: 730,00 лв.

/седемстотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 330,00 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д.

№ 46/2021 г. по описа на СлРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5