Определение № 180 от 22.01.2026, Административен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180

Добрич, 22.01.2026 г.

Административният съд - Добрич - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Ивелина Велчева административно дело № 51/2026 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба от С. Н. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/07.01.2026 г., издадена от Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област], с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“, за това, че на 07.01.2026 г., в [населено място], бул. „25 [община]“ до РД Автомобилна администрация, управлява автомобил Тесла , модел И, с ДК№ [рег. номер], като паркира в тревните площи на разделителната ивица; автомобилът е със замърсена задна регистрационна табела; при поискване на документите от контролния орган водачът отказва да ги предаде и прави опит да напусне мястото на проверката.

В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, което обоснована с обстоятелството, че оспорващият е управител на търговско дружество със седалище в [населено място], с предмет на дейност – външна и вътрешна търговия на едро и дребно, транспорт, спедиция и друга дейност, като работата му налага постоянно управление на МПС. В този смисъл се навежда, че принудителната мярка би му нанесла нанесен значителни или трудно поправими вреди. Същевременно се инвокира, че с приложената принудителна административна мярка се пречи за упражняване на конституционноустановеното право на труд на жалбоподателя. Твърди се, че приложената ПАМ ще затрудни възможността му да посещава здравни заведения предвид влошеното му здравословно състояние, за което представя амбулаторни листи, етапна епикриза и болничен лист. Към доводите за спиране на принудителното изпълнение на административния акт се добавя възражение срещу осъществяването на съставите на визираните административни нарушения.

Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.

По отношение на основателността на искането:

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/07.01.2026 г., издадена от Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област], подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. За административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

По делото са представени от жалбоподателя документи за здравословното състояние на лицето – амбулаторни листи, етапна епикриза и болничен лист.

Постъпила е по делото и относимата административна преписка.

За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Изложените причини от жалбоподателя относно необходимостта от управление на МПС във връзка с упражняване на дейност му като управител на търговско дружество и посещение на здравни завадения, не водят до извод за вероятност от причиняване на значителна или трудно поправима вреда предвид възможността да се потърси друг начин на предвижване, вкл. използването на друг шофьор.

Доводите от жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакувания акт се отнасят до спора по същество и не могат да се квалифицират като „значителна или трудно поправима вреда“.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з")бб от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 от 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.

С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд-[област], втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. К., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/07.01.2026 г., издадена от Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: