Решение № 999 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 260193 от 26.01.2023 г., поправено с решение № 262684 от 03.05.2023г., и двете постановени по гр. д. № 5150 по опис на СГС за 2020 г., е осъдена КПКОНПИ /Комисията/, с ЕИК 129010997, да заплати на Ц. Н. Д., ЕГН **********, от *** сумата 1000,00 /хиляда/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неправомерни действия на КПКОНПИ, изразяващи се в публикуване на 12.02.2020г. на интернет страницата на Комисията, след постановяване на Решение № РС-852-19-021/12.02.2020г., с което е установен конфликт на интереси спрямо нея, като бивш директор на РИОСВ Шумен, на невярна информация, а именно: под заглавие - „КПКОНПИ установи наличие на конфликт на интереси на три лица, заемащи висши публични длъжности“ - че Ц. Д., бивш директор на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор на РИОСВ“ така, че на условията да отговаря самата тя, вместо правилното - че Ц. Д., бивш директор на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжност „началник отдел“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“, отдел „Контрол на околната среда“ в РИОСВ Шумен и издала заповед за обявяване на конкурс за длъжността така, че на условията да отговаря самата тя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 12.06.2020 г. и е отхвърлена исковата претенция за разликата над присъдената сума от 1000 лева до претендираното обезщетение от 50000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.06.2020г. до окончателното й изплащане. КПКОНПИ е осъдена да заплати на Ц. Н. Д., ЕГН ********** разноски в размер на 40.20 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

С решение № 328/17.06.2025г, постановено по гр.д.№ 1859/2024г на ВКС, е обезсилено решение № 30/9.01.2023г по в.гр.д.№ 1121/2023г на Апелативен съд-гр.София, като е прието, че със Закон за противодействие на корупцията /6.10.2023г/, с който е 1 създадена Комисия за противодействие на корупцията, която съгласно чл.7, ал.3 от закона е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно пар.5, ал.1 неприключилите до влизане в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. В процесния случай като страна във въззивното производство е участвала КПКОНПИ, преименувана на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с пар.6/, поради което обжалваното въззивно решение е обезсилено, а производството върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при участието на Комисия за противодействие на корупцията като надлежен ответник.

При новото разглеждане на делото на основание пар. 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата/обн, ДВ, бр.16 от 10.02.2026г./ е отменен Закон за противодействие на корупцията, и поради прекратяване на дейността на Комисия за противодействие на корупцията, на основание пар.46 от Закон за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата правоприемник на активите, пасивите и правата и задълженията на Комисията е Сметната палата на Република България. Същата е заявила, че поддържа въззивната жалба срещу решението, с която същото е обжалвано в частта му, в която е уважена исковата претенция по чл.2а от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и е осъдена Комисията да заплати на Ц. Н. Д. сумата от 1 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане и за сумата от 40.20лв. разноски по делото, с доводи, че е неправилно. Възразява срещу приетото, че са установени незаконосъобразни актове, действия или бездействия на КПКОНПИ, като разгласяването на неверни данни на интернет страницата на Комисията само досежно длъжността, по отношение на която е установен конфликт на интереси. Вместо правилното-„за заемане на длъжност „началник отдел“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност, отдел „Контрол на околната среда“ и РИОСВ Шумен“, е вписано –„за заемане на длъжността „директор на РИОСВ Шумен“.

Сочи, че мотивите на съда са противоречиви, тъй като е прието, че разгласяването е в съответствие с чл.13, ал.3 ЗПКОНПИ, че действително е налице конфликт на интереси, независимо от техническата грешка при попълване на интернет страницата на КПКОНПИ, която впоследствие е отстранена, поради което е неоснователно да се приеме, че същата е довела до причинени вреди. Излага, че е допусната техническа грешка при изписване на теста, като вместо длъжността, за която лицето е утвърдило изискванията в своя полза „началник на отдел Контрол на околната среда“, е копирано наименованието на длъжността, която е заемало лицето, „директор на РИОСВ“, като тази техническа грешка не е променила факта за установения конфликт на интереси, потвърден с решение №2155/18.02.2021г по адм. дело № 10279/2020г по описа на ВАС. Излага, че без наличие на осъществения от ищцата състав на конфликт на интереси не би се достигнало до публикуване на информацията в интернет страницата на Комисията и че вредите са именно от установяването на конфликта на интереси и налагането на глоба.

Възразила е и срещу приетите за настъпили неимуществени вреди с доводи, че съдът не е посочил кои и какви са реално претърпените от ищцата. Сочи, че вредите не са доказани чрез ангажираните гласни доказателства от свидетеля З., като същите са непоследователни, хаотични и от лице, което има личен интерес от изхода на делото с оглед на емоционалната ангажираност с ищцата. Не е установено кое производство е довело до търпените вредидали установяването на конфликт на интереси, от което последиците са сериозни, независимо каква длъжност е заемала ищцата, и са еднакви за нея, без значение дали е утвърдила длъжностна характеристика за началник на даден отдел, директор на дирекция или друг документ частен интерес, обуславящ привилегировано положение в сравнение с 2 останалите участници в конкурса. От съдебно-психологическата експертиза не е доказана причинната връзка между действията на Комисията и претърпените от ищцата неимуществени вреди, като вещото лице е посочило, че няма категоричен отговор кой е точният момент, конкретното събитие, което е породило промени в състоянието на ищцата, както и, че не е установено нарушение на психичното здраве на ищцата.

Сочи още, че с решение на ВАС по адм. дело № 10279/2020г е потвърдено решението на Комисията за установяване на конфликт на интереси по отношение на Ц. Н. Д., в качеството й на директор на РИОСВ-Шумен, за това, че е утвърдила длъжностна характеристика за длъжността началник отдел „Контрол на околната среда“ при РИОСВШумен, така че на условията да отговаря самата тя. /Решение № РС-852-19-021/12.02.2020г./ Сочи, че съдът е приел, че по съществото си публикацията отговаря на обективната истина-установен е конфликт на интереси и разгласяването е в съответствие с изискването на чл.13, ал.3 ЗПКОНПИ, като е невярна само в частта за вписаното наименование на длъжността, и дори и без грешката в наименованието на длъжността е повод за възникването на отрицателни преживявания.

Поддържа, че не следва да отговаря за разпространението на съобщението в медиите.

При евентуалност са наведени възражения и относно размера на присъденото обезщетение с доводи, че е завишено и противоречи на чл.52 ЗЗД.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявеният иск, да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано и от Ц. Н. Д. в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.2а ЗОДОВ за разликата от 1000лв. до 50 000лв., с доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че са правилни изводите на съда, че е установено наличието на фактическия състав на чл.2а ЗОДОВ, но определеният размер на обезщетението е занижен.

Сочи, че публикацията и изпратеното невярно прессъобщение до медиите, е довело до широк обществен отзвук-публикуване от 90 електронни медии на 12.02.2020г и вестник „Телеграф“ в печатно издание от 13.02.2020г, в което е посочено, че съобщението е от КПКОНПИ. На 28.05.2020г директор на дирекция „Конфликт на интереси“ в КПКОНПИ за втори път е заявила, че е ищцата е сред уличените през 2020г лица, че като бивш директор на РИОСВ-Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор РИОСВ“, така, че на условията да отговаря самата тя. Ответната страна е признала със становище от 2.03.2022г по делото, че от 11.05.2021г КПКОНПИ използва нова интернет страница и за трети път Комисията е публикувала прессъобщение с невярно съдържание, но не е изпълнила друго свое задължение да публикува всички решения на съда по съдебни дела, по които тя участва, сред които и решение № 117/27.07.2020г на АС-Шумен по адм. дело № 188 по описа му за 2020г, с което решението на КПКОНПИ е било отменено. Направената корекция от КПКОНПИ не е извършена незабавно, а след повече от две години и два месеца от публикуването на интернет страницата на комисията на процесното прессъобщение от 12.02.2020г.

При определяне на размера на обезщетението не е съобразено териториалното разпространение на изнесената от Комисията невярна информация, както и, че служителите на ответника не са изпълнили седем свои задължения, като отговорни са пет дирекции/звена на служители на ответника.

Излага, че не е съобразено, че с решение № 117/27.07.2020г на АС –Шумен по адм. дело № 188/2020г е било отменено решението на Комисията изцяло, като не е публикувана информация за това в нарушение на чл.13, ал.4 ЗПКОНПИ.

Позовава се на заключението на СПЕ, че от негативните стресори са възникнали чувство на гняв, накърняване на обществения образ и професионална репутация, 3 разстройване на близкия кръг на съотнасяне, напрегнатост и потиснато настроение, породили са се негативни емоционални преживявания, че забавянето в изпращането на съобщението на ищцата е довело до недоумение, тревожно очакване и напрегнатост.

Липсата на публично опровержение я е накарало да напусне града, в който е живяла и работила повече от 15 години, и да се премести в гр.Горна Оряховица.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция до пълния предявен размер от 50 000лв, ведно със законната лихва и да й се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

В писмената защита на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба, като се сочи фактическата обстановка, акцентира се на широкия отзвук в медиите, позовава се на ангажираните по делото свидетелски показания, бездействието на Комисията за премахване на съобщението и отстраняване на допусната грешка Ответните страни по въззивните жалби са оспорили същите.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество е неправилно в частта, с която е уважена исковата претенция и правилно в отхвърлителната му част.

Ищцата по делото-Ц. Н. Д. е посочила в исковата молба, че от 2006г е служител на РИОСВ-Шумен, като е заемала различни длъжности: младши експерт, главен юрисконсулт, директор на дирекция и др., до момента на прекратяване на служебното й правоотношение на 11.05.2017г. От 2010г е изпълнявала функциите на заместник-директор въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите. Въз основа на сигнал № ЦУ 01/С852/7.11.2019г, подаден до Комисията, е било образувано производство, което е приключило с постановяване на решение № РС-852-19-021/12.02.2020г, обжалвано от нея пред Шуменски административен съд, по което е образувано производство по адм. дело № 188/2020г. С решението е установен конфликт на интереси по отношение на нея, в качеството й на директор на РИОСВ-Шумен от 1.10.2018г до 21.08.2019г-лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.56, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ, във връзка с утвърждаване на длъжностна характеристика от 15.08.2019г за длъжността-началник отдел Дирекция „Контролна и превантивна дейност”, отдел Контрол на околната среда при РИОСВ Шумен и издаване на Заповед № 238/16.08.2019г за обявяване на конкурс за длъжността „началник отдел” в дирекция „Контролна и превантивна дейност”, отдел „Контрол на околната среда” при РИОСВ-Шумен, в свой частен интерес.