Решение № 238 от 03.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002901994 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Касационният жалбоподател „Групама застраховане“ ЕАД чрез юрк. Ч. обжалва решение № 217 от 30.05.2025 г. по описа на АС-Пловдив, с което след отмяна на решение № 122 от 17.10.2023 г. по т.д. № 12/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, допълнено с решение от 20.03.2024 г., е отхвърлен като неоснователен, предявеният от настоящия жалбоподател против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, иск за заплащане на сумата 26 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като частичен иск от сумата в общ размер на 413 750 лв., представляваща половината от изплатеното от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД, гр. София застрахователно обезщетение на лицата, които са увредени от ПТП, настъпило на 31.03.2019 г. на АМ „Тракия“, причинено от водача на лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № СН **** АТ, управляван от водача К. А. З., която сума ищецът претендирал да му бъде присъдена за плащане от ответника поради встъпване от застрахователя в правата на застрахования (суброгация), съгласно чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, след плащането на обезщетението в този размер поради възникване на вреди, на основание, чл. 49 от ЗЗД от работа на работници и служители на „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София по неправилно организиране и 1 сигнализиране на пътното движение на мястото, на което е настъпило ПТП участък от АМ „Тракия“, с въведена временна организация на движението поради ремонт на мост на река „Елшишка“, които ремонтни работи са възложени от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София на „Автомагистрали“ ЕАД.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, необсъждане на всички факти и доказателства в тяхната взаимовръзка и излагане на мотиви за тяхното правно значение. Също така сочи основание за отмяна, съгласно чл.

281, т. 3, пр. 3 от ГПК – необоснованост на съдебното решение. Според касатора било доказано наличието на отговорност на ответника, че неправилно и неподходящо е бил сигнализиран пътят в ремонт. Налице било доказване на причинната връзка между предприетите неправомерни действия по ремонт, в т.ч. сигнализация и обезопасяване на движението, за които отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“ и настъпилото ПТП, като това не била единствената причина. Прави извод, че неправилно въззивният съд не възприема, че сигнализацията е следвало да бъде в съответствие с одобрения план и с Наредбата № 3/10 г. Неправилна била преценката, че не следва да се следи освен за първоначалното поставяне на знаците, сигнализиращи опасност и за тяхното постоянно местоположение. Сочи, че само служители на „Автомагистрали“ ЕАД са били на място и тяхна механизирана техника е минавала в ремонтираната част от автомагистралата, така че нямало установени действия на трети лица, поради което знаците следвало да отразяват действителната опасност непрекъснато, за което отговарял ответникът по иска. Мотивите на въззивния съд били противоречиви, защото бил направен извод както, че причина за инцидента е поведението на водача на МПС, в отклонение от нормите, уреждащи задълженията му, така и бил направен извод, че причина за настъпилия инцидент била и неподдържане на сигнализацията от 27.3.2019 г. до 31.3.2019 г. Липсата на табели позволявала заблуда на водача. Въпреки последните изводи, въззивният съд бил отменил решението и отхвърлил иска за заплащане на обезщетение на суброгиралия се в правата на увредените лица.

Касаторът сочи също така и основание за отмяна - нарушение на материалния закон – на чл. 3, ал. 2, чл. 8, ал. 2 , чл. 19, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, както и чл. 47 , чл. 48 , ал. 1 от ППЗП, тъй като републиканските пътища се стопанисват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която следва да организира дейността по поддържане, възлагане на ремонт и управление на същите, контролът за подходящо изпълнение и поддръжка на сигнализацията при ремонт се дължи от Агенцията. В случай на препятствие, дупка или край на пътя/настилката би следвало да има сигнализация, с оглед предупреждение на участниците в движението съгласно чл. 13 ЗДвП.

Сигнализацията на ремонтните действия в настоящия случай не била извършена по ясен и подходящ начин. На основание чл. 410, ал. 1 от КЗ Агенцията следвало да отговаря за вредите, наред с делинквента. Според 2 касатора отговорността е 50 %. Обобщава извод, че Агенцията е била длъжна и е следвало да осигури възможност да се поддържа пътната сигнализация.

Моли да се отмени решението на въззивния съд. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Я. Б., служител с юридическо образование, оспорва касационната жалба.

Подчертава, че не е установена причинно-следствената връзка между липсата на сигнализация и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Прави анализ на заключенията на вещите лица. Моли да се остави в сила решението на въззивния съд.

Третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД чрез адв. К. Д. оспорва касационната жалба. Счита, че изводът на въззивния съд е основан на заключенията на вещите лица. Основната причина за произшествието била поведението на водача К. З., чрез навлизане в забранения участък на пътя и тя била длъжна и могла да възприеме при елементарен визуален контрол и обикновено внимание рязкото стесняване на пътя пред нея от депонирани строителни материали, което било на 160 м. от навлизането й на 40-50 м. преди мястото на прекъсване на пътното платно, които строителни материали били на значителна височина и видими на светлината на фарове от разстояние не по-малко от 50-60 м., да намали скоростта и да спре безопасно, за което имала достатъчно време и място, но не била реагирала по никакъв начин, не намалила скоростта, не спряла движението на автомобила, продължила движението със скорост 65 - 75 км/ч. Счита, че изводите на въззивния съд са обосновани и правилни. Моли да се остави в сила решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли исковете на касационния жалбоподател срещу ответника, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ от „Групама застраховане“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ с твърдение, че ответникът е отговорен за противоправното Д.ие на работници и служители, които не са изпълнили нормативно установени задължения и не са обезпечили сигнализирането на път с ремонт и отговаря солидарно със застрахователя, обезпечаващ отговорността на виновния водач на лекия автомобил и изплатил обезщетение за причинените на пострадалите лица вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху тази сума.

Приел е, че на 31.03.2019 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“ където са извършвани ремонтни работи, изпълнявани по възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ от третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2015 г. В това произшествие били загинали три лица и пострадали две лица. На правоимащите лица били 3 изплатени застрахователни обезщетения от „Групама застраховане“ ЕАД, на стойност 827 500 лв. Прието е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е задължена да осигурява безопасността на движението при извършване на ремонтните работи в този участък на магистралата, като е длъжна да осигури осъществяване на временна организация на движението.

Прието е, че спорно между страните е дали вредите са причинени освен от противоправното поведение на водача К. З., също така и от противоправното поведение, изразяващо се в действие или бездействие, на работници и служители, извършващи работи по осъществяване на временна организация и безопасност на движението, вследствие, на което пътният участък не е бил надлежно обезопасен и поради това е налице съпричиняване в размер на ½, респ. вредите са възникнали само вследствие противоправните действия на К. З., евентуално нейните противоправни действия са причинили 90- 95 % от увреждането, противоправните Д.ия на работниците и служителите, натоварени от Агенция „Пътна инфраструктура“, са съпричинили вредите в размер на 5 %– 10 %.

Установено е, че е налице заповед от 06.03.2019 г. за организация на движението на автомагистрала „Тракия“ на мост над река „Елшишка“, от км 86+664 до км 91+684, дясно платно съгласно одобрен проект за ВОБД и при спазване изискванията на Наредба 3 от 16.3.2010 г. за временна организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците.

Констатирано е, че с протокол от 07.03.2019 г. ВОБД е приета от комисия, като е посочено и отговорно длъжностно лице за поставяне и поддържане на сигнализацията съгласно заповед от 15.02.2019 г.

Съдът е приел, че на 31.03.2019 г. е имало две съборени бализи след произшествието, които са сменени. Не е установено дали са били съборени от самото произшествие. Съборените бализи били в изпреварващата лента до осевата линия на лентата за изпреварване. Този факт е установен от свидетелските показания на А. А. и Г. К. Г., служители на „Автомагистрали“ ЕАД. Възприети са свидетелските показания на отговорния за сигнализацията В. П., който е обяснил, че сигнализацията се проверява непрекъснато през 2 часа, в работно време. В края на деня и началото на деня също се проверява, като има и дежурство 24 часа, 7 дни в седмицата, когато се налага се поддържа сигнализацията. Към 21.30 ч. на 31.03.2019 г., били му се обадили за нарушена сигнализация, като не бил получавал друга информация същия ден на произшествието.

Прието е, че Т. Н. като технически ръководител, на подизпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД, организацията на безопасността не била тяхна отговорност. В дните на доставка на материали за ремонта били длъжни да възстановят знаците. Камионите с материали влизали през аварийната лента и после се възстановявала сигнализацията. Камионите влизали и от двете страни. Работата, която извършвали, към деня на увреждането, не била свързана с доставка на материали и каквато и да е техника не била влизала.

4

Имало документация каква механизация е работила за деня и колко часа, за този ден нямало такава, последният ден в този период, когато имало механизация на този обект бил 27 март, за деня на инцидента дейността, която извършвали не предвиждала използване на тежка механизация.

Възстановявано било бетоновото сечение на гредите, извършвало се от работници ръчно, правили се кофражи, материалите били на обекта. Имало пакети на обекта.

От показанията на свидетеля Б. Х. Х., е установено, че в деня на произшествието се работило по извършване на кофражни работи при ремонта д о 1 7 ч., като имало служители, които са отговорни да осигуряват преместване на знаците за влизане на коли в ремонтния район и да възстановяват сигнализацията след това.

Въззивният съд, с оглед заключенията на вещите лица, е приел, че организацията на безопасността на движението на място е съответствала на предвиденото в заповедта, която от своя страна съответствала на Наредба № 3/2010 г. Прието е, че съгласно проекта предстоящото отклонение за ремонт на автомагистралата, е сигнализирано по протежение на 2 км, от двете страни на пътя с поредица от табели и пътни знаци, в т.ч. за постепенно ограничаване на допустимата скорост от 140 км/ч до 50 км/ч.

С оглед заключенията на вещите лица, изготвили единична и повторна експертизи, въззивният съд е приел, че е създадена с проект, в съответствие с Наредба № 3/2010 г. съответна организация на движение при ремонтни работи по пътищата. Сигнализацията е поставена на 2 км преди мястото на ремонта по протежение на цялото разстояние до мястото на отклоняване в другото платно на магистралата, като е осигурено поставянето на пътни знаци и табели от двете страни на пътното платно, указващи наличието на ремонтни дейности и постепенно намаляване на скоростта от 140 км/ч до 50 км/ч.