Решение № 34 от 12.07.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Котел, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20242210200063 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0287000979/30.04.2024 г., издадено от началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.2, т.11 и чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП на А. А. Т., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал.2, т.11- 20 лв. глоба и на основание чл.

175, ал1,т.5 - 200 лв.глоба, както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършени нарушения съответно на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на чл.

123, ал. 1, т. 2,б. „Б“ от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Т., който го обжалва в срок. Навеждат се доводи за това, че НП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като в процесното НП е посочено, че жалбоподателят притежава българско свидетелство за управление на МПС, а в АУАН е посочено, че притежава френско свидетелство, както и че ПТП-то е настъпило на ул. „Луда Камчия“, а паркингът между хотел „Изворите“ и хотел ‚Ажур“ не се намира на ул. „Луда Камчия“. Иска се отмяна на НП и присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М. Г. – А К Сливен, която пледира пред съда за отмяна на НП, като преповтаря 1 изложените в жалбата аргументи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. С писмо към жалбата е приложено становище от въззиваемата страна - Началник РУ Котел с молба съдът да остави жалбата без последствие и да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че насрещната страна поиска присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 21.04.2024г. бил издаден АУАН за нарушение на чл. 40,ал.1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП.

Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното Наказателно постановление (НП) № 24-0287-000979/30.04.2024 г., издадено от началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.2, т.11 и чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП на А. А. Т., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал.2, т.11- 20 лв. глоба и на основание чл. 175, ал1,т.5 - 200 лв.глоба, както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършени нарушения съответно на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т.

2,б. „Б“ от ЗДвП.

В процесното НП е посочено, че А. А. Т., СУМПС № 283803555, категория, издадено от ОДМВР Сливен, на 21.04.2024 г., около 06:00 часа, в гр. Котел, на ул. „Луда Камчия“ като водач на лек автомобил, АУДИ А 4 Авант, с рег. № СТ1036РВ, България при обстоятелства: В гр. Котел в близост до паркинга на хотел „Изворите“ и до хотел „Ажур“, като водач на собствения си лек автомобил Ауди А4 с рег. номер СТ1036РВ, тръгвайки на заден ход без да се убеди зад него, че има паркиран автомобил марка Ауди А4 с рег. № СН1197ВК собственост на Стефан Бончев Бонев ЕГН **********, при което настъпва ПТП с материални щети. Водачът Т. не уведомява органите на МВР и напуска ПТП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията 2 на разпитаните в съдебното заседание свидетели Я. Х. Х., К. С. М. и М. Р. А., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. Х. Х., К. С. М. и М. Р. А. като непротиворечиви и логични. Същите демонстрираха ясен спомен за събитията в процесните ден и място, спомниха си достатъчно факти от проверката. Ето защо, съдът като намери, че показанията им се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, то следва да дари с доверие показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

В жалбата е посочено, че ПТП-то, описано в НП е настъпило на паркинга между хотел ‚Изворите“ и хотел ‚Ажур“, който паркинг не се намира на ул.

„Луда Камчия“, както и че жалбоподателят притежава френско свидетелство за управление на МПС, което е предадено при съставяне на АУАН, а не притежава описаното в НП българско свидетелство.

Съгласно разпоредбата на чл.57,ал. 1,т. 5 от ЗАНН „ Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.“

В обжалваното НП нарушението е описано, като се посочва място на извършването му „гр. Котел, на ул. Луда Камчия“, а малко по-долу „при обстоятелства“, че същото е настъпило „в гр. Котел в близост до паркинга на хотел „Изворите“ и до хотел „Ажур“.“ Критерият, по който се разграничават 3 съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

В издаденото наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.

В настоящият случай обаче един от съществените елементи е точното местоположение на настъпилото нарушението и тук в действителност съдът констатира, че съществува разминаване, тъй като се сочат две местоположения. Поради което не става ясно къде точно е настъпил инцидентът (ПТП-то) сочен от административнонаказващия орган при описание на административното нарушение. Като за пълнота следва да се посочи още, че и от свидетелските показания става ясно, че паркингът между хотел „Изворите“ и хотел ‚Ажур“ не се намира на ул. ‚Луда Камчия“, Това може да доведе в достатъчна степен деецът да не разбере за какво го санкционират, респ. да не може да организира адекватно и ефективно защитата си. Въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения в административно наказателното производство, а преди всичко с оглед на това, доколко те са съществени, т. е. опорочили правото му на защита. В конкретния случай е налице съществено процесуално нарушение, тъй като е налице нарушено право на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице да научи в какво конкретно административно нарушение е обвинено. Това нарушение не може да бъде отстранено от съда.

За пълнота съдът отбелязва, че от свидетелските показания и от АУАН става ясно, че лицето е представило френско свидетелство за управление на МПС, което е и посочено в съставения АУАН, но в издаденото НП фигурира българско СУМПС. Макар от свидетелските показания да става ясно, че в базата данни на МВР фигурира българско свидетелство за управление на МПС такова не е представяно пред актосъставителя, тъй като същото не е действащо поради притежавано от Т. чуждестранно такова.

Поради тези съображения съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност от страна на 4 въззиваемата страна, съдът счита, че претендирания размер е съобразен с НМРАВ и същият следва да се присъди в претендирания размер от 300 лева, на основание на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 24-0287000979/30.04.2024 г., издадено от началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.2, т.11 и чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП на А. А. Т., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал.2, т.11- 20 лв. глоба и на основание чл.

175, ал1,т.5 - 200 лв.глоба, както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършени нарушения съответно на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на чл.

123, ал. 1, т. 2,б. „Б“ от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД МВР Сливен да заплати на А. А. Т., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5