Решение № 307 от 02.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Стара Загора, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Емилия Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530102635 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.24 ЗКСД, във връзка с чл.430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 9388,22лв., 739,32лв. договорна лихва за периода от 28.05.2023г. до 12.06.2024г. и 64,42лв. лихва за забава за периода от 28.05.2023г. до 12.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Исковете са предявени от „Банка ДСК” АД гр.София срещу Х. М. (*****), гражданин на Великобритания с адрес в гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на 30.09.2019г., между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който Банката предоставила на ответницата банков кредит в размер на 9779,19лв. за заплащане на такси за обучение в Тракийски университет – Стара Загора, Медицински факултет, специалност „Медицина“.

Неразделна част от договора за кредит били приетите и подписани от ответницата Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Срокът за издължаване на кредита бил 100 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

Съобразно условията на договора, кредитът бил усвояван от ответницата на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се 1 извършвало след представяне на документ от учебното заведение по чл.10, ал.3 от ЗКСД – Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър.

Така кредитът бил усвоен на две части – на 30.09.2019г. била усвоена сумата от 2933,78лв. и на 31.01.2020г. била усвоена сумата от 6845,41лв.

Съгласно Договора за предоставения кредит, ответницата заплащала фиксирана лихва в размер на 7% годишно. Лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализирала годишно.

Срокът за издължаване на главницата и лихвата започвала да тече след изтичане на гратисния период. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която ответницата се обучавала бил 30.09.2020г. Това обосновавало гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 30.09.2021г. и съобразно чл.6 от Договора за кредит – първа падежна дата 28.10.2021г. Считано от тази дата кредитът следвало да се погасява на 100 равни месечни вноски, всяка в размер на 145,76лв. След изтичане на гратисния период ответницата не извършила каквито и да било плащания по кредита. Към дата на подаване на исковата молба били просрочени 13 броя месечни погасителни вноски на обща стойност 1894,88лв.

При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. Предвид липсата на плащане за повече от 3 месеца за ищеца възникнало потестативното право да обяви договора за предсрочно изискуем.

Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 30.09.2019г.: 9388,22лв. главница, 739,32лв. договорна лихва за периода от 28.05.2023г. до 12.06.2024г. и 64,42лв. лихва за забава за периода от 28.05.2023г. до 12.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК, от назначения особен представител на ответницата не е постъпил писмен отговор на исковата молба, не е изразено становище по предявените искове и по представените доказателства, не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2026г. особеният представител на ответницата заявява, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 30.09.2019г. и Погасителен план, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Х. М. (*****), гражданин на Великобритания – видно от удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС/, ищецът е отпуснал на ответницата кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 9779,19лв., със срок за издължаване на кредита 100 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.3 от същия договор, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата 2 за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата на която изтича срока на докторантурата.

Видно от представеното по делото Извлечение от счетоводни книги от 13.06.2024г., кредитът е усвоен на две части, като на 30.09.2019г. е усвоена главницата от 2933,78лв., а на 31.01.2020г. е усвоена главница от 6845,41лв. Първата падежна дата след изтичане на гратисния период е на 28.10.2021г., като крайният падеж на задължението е на 28.02.2030г.

По делото са представени и Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти. Съгласно чл. 5.1 от същите, кредитът се усвоява в срок не по-дълъг от продължителността на семестриалното обучение, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен или образователнонаучна степен, съответно до изтичане определения срок на докторантурата, а предвид чл. 5.5 от същите общи условия – окончателният размер на кредита е равен на усвоената сума до изтичането на срока за усвояване. Ако кредитът не бъде усвоен до изтичане на срока за усвояване по причина, свързана с кредитополучателя, отпада задължението на Кредитора да предоставя средства по кредита. Съгласно чл.10.1 от Общите условия, за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, а предвид чл.10.2 лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Според чл.

17.1 от общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

От представените по делото уверения, издадени на основание чл.10, ал.3 ЗКСД се установява, че срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа на ответницата е 30.09.2020г.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че на 30.09.2019г. е усвоена главницата от 2933,78лв., а на 31.01.2020г. е усвоена главница от 6845,41лв. Общо усвоената главница по договора възлиза на 9779,19лв. Към 28.10.2021г. размерът на кредита по погасителен план е както следва: остатък главница: 10938,38лв., месечна вноска:

145,76лв., брой вноски: 100, общо лихви: 3556,89лв., общо месечни вноски 14576,75лв. за период от 28.10.2021г. до 28.02.2030г. Според вещото лице първата падежна дата на кредита е 28.10.2021г., като се има предвид установения гратисен период. След изтичане на гратисния период ответницата е извършвала плащания по кредита, както следва: платена главница в размер на 1631,64лв. за периода от 28.10.2021г. до 28.04.2023г. (от 1-ва до 21-ва вноска по погасителния план); платена договорна лихва в размер на 1137,80лв. за периода от 28.10.2021г. до 28.04.2023г. (от 1-ва до 21-ва вноска по погасителния план), пратена санкционна лихва 0,40лв. Размерът на непогасените задължения към датата на подаване на исковата молба е както следва: главница в размер на 9388,22лв., договорна лихва, дължима на основание чл. 7 от договора за кредит за периода 28.05.2023г. до 13.06.2024г. в размер на 739,32лв. и изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 64,42лв., дължима на основание чл. 17.1 от Общите условия, начислена за периода от 28.05.2023г., до 13.06.2024г.

3

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.24 ЗКСД. В тежест на ищеца по този иск е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредитиране на студенти и докторанти, предоставяне на сумата в съответствие с целите на договора, настъпване на условията и обявяване на предсрочна изискуемост, както и размера на търсените вземания на ищеца, произтичащи от договора.

По делото не е спорно възникването на облигационно отношение между страните с посочените по-горе параметри. Същото се установява и от представените по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя становището, че по предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, като в същата искова молба е инкорпорирано изявление на кредитора, че последният упражнява потестативното си право да преобразува вземането си в предсрочно изискуемо и самата искова молба е надлежно връчена, то няма пречка ответникът да бъде уведомен за така обявената предсрочна изискуемост, дори при връчването исковата молба на особен представител. Така Решение №86/27.10.2020г. на ВКС по т.д. №2118/2019г., I т.о., Решение №198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. №193/2018г., I т.о и др.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по несъмнен начин се установява първоначалния размер на главницата по кредита – в размер на 9779,19лв. Следва, обаче, да се анализира капитализираната лихва – прибавена към първоначалния размер на главницата и по-конкретно – дали същата представлява нарушение на забраната за анатоцизъм, предвидена в чл.10, ал.3 ЗЗД. Капитализирането на лихви към главницата най-общо представлява преструктуриране на последната, така че непросрочените лихви се добавят към първоначалния й размер и чрез новационно действие размерът й се променя. Действително в т. 10.2 от Общите условия, страните са уговорили, че лихвата по време на гратисния период /от 12.12.2014г. до 31.10.2021г./ се капитализира годишно – т.е. нейната стойност се прибавя към изискуемата главница. Съгласно чл.20 ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта, която лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период.

Съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. В §1, т.5 от ДР на отменената Наредба №9/15.07.1997г. на БНБ за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, е било дадено легално определение на понятието "Капитализиране", което представлява увеличаването на неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. В посочената наредба е уредено /чл.16/, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите.

Цитираната Наредба е отменена с Наредба №9/19.12.2002г. на БНБ за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, в която е възприето идентично легално определение и забрана за анатоцизъм от страна на банковите институции. Наредба №9/19.12.2002г. на БНБ е отменена с Наредба №9/03.04.2008г. на БНБ, за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, в която не е уреден институтът на „Капитализиране“ на лихвите. На 4