Решение № 4627 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4627 гр. С., 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110160179 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. А. Б., искова молба насочена против „УМБАЛСМ „Н.И.П.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което уволнението, извършено със Заповед № 243/02.09.2022г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, да бъде признато за незаконно, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето през което е останала без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г. в размер на 15 480.00лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 10.03.2023г., след дадени от съда указания и депозирана от ищеца уточнителна молба /л. 152/, с която се сочи изрично, че е заявена и акцесорна претенция за мораторна лихва за период преди депозиране на исковата молба, съдът е допълнил доклада като е приел за съвместно разглеждане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 275.20лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2022г. – 07.11.2022г., върху претендираното обезщетение за оставане без работа.

С оглед приемане и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът е указал на страните, че по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК, настоящото производство ще прочете по общия ред, а не като бързо производство по смисъл на Глава XXV ГПК.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между нея и ответното лечебно заведение са били налични трудови правоотношения, породени от сключен на 30.09.2021г. трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „Експерт, връзки с обществеността“ към отдел „Връзки с обществеността“, който отдел впоследствие бил преименован на отдел „Корпоративни комуникации“. Сочи се, че със Заповед № 243/05.09.2022г. на Изпълнителния директор на ответника трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, 1 т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Навеждат се доводи, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че процесното съкращаване на щата е извършено без надлежно мотивирано решение на компетентния орган. На следващо място се сочи, че не е налице реално съкращаване на щата. Сочи се, че екипът на отдел „Корпоративно комуникации“ се е състоял от трима души, а именно ищцата Р. Б., А. А. и М. П., като трудовите правоотношения на първите две били прекратени, а третата оставена на работа без да се извърши задължителен подбор по смисъла на чл. 329 КТ, като се излагат подробни съображения в тази насока. По изложените съображения се прави искане предявените искови претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението в исковата молба, че не е налице взето решение за съкращаване на две щатни бройки, като се излагат съображения в тази насока. Релевират се доводи, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно при наличие на предпоставките на материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Оспорва се твърдението, че не е извършен задължителен подбор, като се сочи, че не всички длъжности в отдела са били с идентични трудови функции и задължения. С отговора е формулирано и възражение за прихващане, като се прави искане в случай на уважаване на исковите претенции на ищцата да се извърши прихващане между обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с изплатеното на ищцата на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 2507.00лв.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За съвместно разглеждане е прието и формулираното от ответника възражение за прихващане на евентуално присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл. 225 КТ с изплатено от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2507.00лв.

/съгласно практика на ВКС реш. № 770/8.12.10 по г. д. № 312/10, III ГО, реш. № 271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В тежест на ответника е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако не са съкратени всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност и е съществувала/и друга/и длъжност/и с еднородни, близки или сходни трудови функции, в която хипотеза подборът е задължителен - Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК/.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на 30.09.2021г. между ищцата и ответника е сключен трудов договор, по силата на който Р. А. Б. е престирала труд в ответното лечебно заведение на длъжността „Експерт, връзки с обществеността“ към отдел „Връзки с обществеността“, който отдел 2 впоследствие бил преименован на отдел „Корпоративни комуникации“, че със Заповед № 243/05.09.2022г. на Изпълнителния директор на ответника, връчена на ищцата на 05.09.2022г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата, че евентуално дължимият се размер на обезщетението чл. 225 КТ за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г. е 15 480.00лв., както и че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2507.00лв. за неспазен срок на предизвестие, както и че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение съгласно структурата на ответника в отдел „Корпоративни комуникации“ са били налични три щатни бройки, заемани от ищцата, А. А. и М. П., като са прекратени трудовите правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ на първите две – ищцата и А. А..

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опора и в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

От приложеното на л. 9 копие на трудов договор от 30.09.2021г. се установява, че между страните са възникнали трудовоправни отношения, по силата на които ищцата е заемала длъжността „Експерт, връзки с обществеността“, в отдел „Връзки с обществеността“, който отдел на основание т. 1 от Заповед № РД-262708/28.10.2021г. /л. 48/, е трансформиран в отдел „Корпоративни комуникации“.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 53 копие на щатно разписание се установява, че в отдела са работили трима служители, а именно М. Н. П., А. С. А. и ищцата Р. А. Б..

Не е спорно по делото и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № 243/02.09.2022г., връчена на ищеца на 05.09.2022г.

Спорът е концентриран върху това, дали трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно от ответното дружество.

Не е спорно по делото, а и общоизвестен факт е обстоятелството, че ответникът е лечебно заведение по смисъла на чл. 2 от Закона за лечебните заведения. В материалноправната разпоредба на чл. 69, ал. 1 ЗЛЗ / Закона за лечебните заведения / е законоустановено, че „ управителните органи на лечебното заведение ръководят и отговарят за цялостната му дейност“, като в чл. 69, ал. 2, т. 5 ЗЛЗ е регламентирано, че „управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение извършват структурни и организационни промени в лечебното заведение“.

От приложено на л. 35 копие на Устав на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Н.И.П.“ ЕАД, в частност чл. 12 от същия се установява, че органите на управление на ответника са общо събрание на акционерите и съветът на директорите.

От приложеното на л. 40 копие на Договор № РД-16-109/22.06.2022г., за възлагане на управлението на ответното лечебно заведение е видно, че проф. Асена Сербезова, в качеството й на Министър на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала, е възложила управлението на Болницата на Съвета на директорите. От приложеното на л. 44 копие на Протокол № 1/23.06.2022г., е видно, че на заседание на Съвета на директорите в състав З. Г. Г., В.Д.Д. и Ж.С..С., за изпълнителен директор е избран В.Д., З. Г. е избрана за председател на СД на лечебното заведение, а Ж.С. за заместник председател на СД.

От приложения на л. 46 Протокол № СД-I-38/02.09.2022г., се установява, че е проведено извънредно заседание на Съвета на директорите, в присъствие на двама от тримата членове, а именно Ж.С. и В.Д., като е взето решение за закриване на две щатни бройки за длъжността „експерт връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“ в УМБАЛСМ „Н. И. П.“.

По аргумент от чл. 19 от устава за валидността на решенията на Съвета на 3 директорите е необходимо мнозинство повече от половината от членовете му, респективно настоящият съдебен състав намира, че проведеното на 02.09.2022г. събрание на Съвета на директорите е легитимно с оглед наличие на необходимия минимум присъстващи членове.

Въз основа на така взетото решение работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца със Заповед № 243/02.09.2022г. /л.20/.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС за законосъобразното упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчно да се посочи ясно коя от двете хипотези е използвана – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата / Определение № 428 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2011 г., III г. о., ГК/ . Прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ представлява прекратяване на безвиновно основание и в тази хипотеза законодателят не е въвел изискване за мотивиране на заповедта, за разлика от дисциплинарното наказание, което съгласно чл.

195, ал. 1 КТ следва да се наложи с мотивирана заповед / в този смисъл Решение № 255 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 194/2014 г., IV г. о., ГК/.

Настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено отговаря на законоустановените изисквания доколкото е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т.

2, пр. 2 КТ.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и 291 ГПК/ сега отм. / и имаща задължителен към момента на постановяването й характер – ТР № 1/19.02.10 г. ОСГТК, е застъпено становището, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се брани, не е в положение на "процесуална изненада" или "процесуално неравенство", тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено / в този смисъл Решение № 145 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 565/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 52 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2019 г., III г. о., ГК/. В Решение № 52 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2019 г., III г. о., е прието, че двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието, възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19d246e5-7598-4181-a767-0efdba89a667