Решение № 11870 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11870 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110142842 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [адрес], с рег. № [№], чрез [фирма] срещу Д. В. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД (след прекратяване на производството по делото в частта относно предявените от ищеца срещу ответника евентуални искове, с влязло в сила определение от 15.10.2021 г.) за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания: сумата от 256,43 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № [№] от 06.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 10,17 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.07.2017 г., сумата от 68,89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 6,77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 16.10.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 52930/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2020 г.

Ищецът твърди, че на 06.04.2017 г. между [фирма], с ЕИК: [ЕИК], в качеството му на кредитор и ответника Д. В. К., в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за кредит № CREX-[№] за закупуване на стоки и услуги на изплащане, със срок на действие от 3 месеца, считано от момента на сключване на договора и с краен падеж на 20.07.2017 г.

Посочва, че след сключване на договора заемната сума, равняваща се на стойността на закупените стоки, била преведена от дружеството – заемодател по сметката на упълномощения търговски партньор, поради което за К. възникнало задължението да върне същата чрез три равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 133,30 лева, включващи съответната част от главницата, ведно с надбавка, представляваща печалбата на 1 кредитора съгласно погасителен план. Излага, че последният включва падежните дати и размера на месечните вноски, както и стойността на оставащата главница. Според ищеца ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 20.06.2017 г., към която дата била заплатена само една вноска. Посочва, че съгласно чл. 3 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер когато кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусна месечна вноска, в случая – 20.07.2017 г., за което на ответника е изпратено изрично уведомление на 12.12.2017 г. Излага твърдения, че след сключване на процесния договор било осъществено трансгранично вливане на първоначалния кредитор [фирма] в едноличния собственик на капитала му – ищеца [адрес], по силата на което последното станало универсален правоприемник на прекратеното преобразуващо се дружество, а с това и носител на правата и задълженията му, позовавайки се на разпоредбата на чл. 265о, ал. 2 ТЗ, както и на извършеното вписване на посочените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. Счита, че по този начин именно дружеството приобретател се явява титуляр по материалноправното правоотношение, породено от процесния договор и процесуално легитимирана страна в настоящия процес от момента на осъщественото вливане. Доколкото ищцовото дружество извършва своята дейност на територията на Република България именно чрез регистрирания си клон на основание чл. 20 ЗКИ, то именно чрез последния - [фирма] са предявени процесните претенции. В исковата молба се посочва, че неизпълнените от страна на ответника задължения по договора за потребителски кредит от 06.04.2017 г. възлизат на сума в общ размер от 342,26 лева, включваща следните вземания: 256,43 лева - непогасена главница, 10,17 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.07.2017 г., 68,89 лева - лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 12.03.2020 г. и 6,77 лева - лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 16.10.2020 г. Поддържа, че обезщетението за забава е дължимо на основание чл. 3 от процесния договор и се равнява на действащата през периода законна лихва за времето на забавата. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата от сезиране на съда до окончателното изплащане на вземането.

[фирма], с рег. № [№], чрез [фирма] сочи, че за процесните вземания по негово искане в хода на производството по ч. гр. дело № 52930/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Iво ГО, 51-ви състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2020 г., която е връчена на длъжника Д.лав К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и с оглед дадени от съда указания същият предявява настоящите установителни претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор назначение по реда на чл. чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗПрП особен представител на ответника Д.лав К. – адв. Л. Ц. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага доводи за липсата на представени от ищеца доказателства същият да е поискал погасяване на процесните задължения от застрахователя по договора за кредит – „Cardif ASSURANCEs Via SA“, чрез клоновете му в България, както и, че е получил отказ от последния за покриване на задълженията на ответника на основание сключената застраховка. Посочва, че в чл. 2 от Общите условия на застраховката „Максимална защита плюс“ на получателите на кредит за покупка на стоки на изплащане подробно са посочени лицата, спрямо които се разпростира застраховката и кои конкретно застрахователни събития покрива същата. В съдебното заседание особеният представител уточнява, че не оспорва получаването от ответника на стоките, за които е била предоставена процесната парична сума, с твърдение за липсата на доказателства за ангажиране отговорността на застрахователя. С тези доводи се отправя искане за постановяване на решение съобразно събрания доказателствен материал и интересите на ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявените са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от търсената установителна искова защита.

По същество:

Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, заедно с лихва, когато последната е уговорена писмено.

Касае се за консенсуален и реален договор, чието действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет на договора.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, породено от процесния договор за кредит, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, твърдяната форма на неизпълнение от ответната страна, довела до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съобщаването на това обстоятелство на насрещната страна; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и нейния размер, изпадането на ответника в забава и размера на дължимата мораторна лихва. В тежест на ищеца е и да установи, че същият е универсален правоприемник на кредитора по договора [фирма], чрез твърдяната форма на преобразуване.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания, както и възражението си относно наличието на застрахователен договор във връзка с процесния договор за кредит, неизпълнението на задълженията по който представляват покрит риск, съответно, че кредиторът е ползващо се лице по последния.

По делото не се спори, че между [фирма], в качеството му на кредитор и ответника Д.

В. К., в качеството му на кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение с правопораждащ юридически факт процесният договор за потребителски кредит № CREX[№] от 06.04.2017 г., че в изпълнение на задълженията си по договора кредиторът е заплатил предоставената под формата на паричен заем сума в полза на доставчика на стоката, както и реалното получаване на същата от кредитополучателя Д. К..

Посочените обстоятелства следват и от приетите по делото писмени доказателства, сочещи, че договорът между страните е сключен в писмена форма с цел финансиране от кредитора закупуването на конкретна стока, мека мебел – диван „Вилиян S“ на стойност от 359 лева с доставчик третото за процеса лице – [фирма]. Съгласно клаузите на договора общият размер на предоставената на ответника в заем сума възлиза на 375,16 лева, включваща стойността на стоката от 359 лева и сумата от 16,16 лева под формата на застрахователна премия по застраховка „сигурност на плащанията“ с групова полица № 3

5/2008 г. Съгласно договора кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора сума в общ размер от 399,90 лева, включваща размера на кредита и възнаградителна лихва, чрез три равни месечни погасителни вноски, с падеж на 20.05.2017 г., 20.06.2017 г. и 20.07.2017 г., всяка в размер от по 133,30 лева. Установени са годишен лихвен процент от 31,58 % и годишен процент на разходите от 36,58 %. Видно от съдържанието на договора страните са уговорили, че сумата по кредита, предоставена за закупуването на посочената стока в раздел I I „Финансирани стоки и услуги“, се усвоява еднократно чрез изплащане на съответния търговски партньор. В клаузата на т. 2 от договора е уговорено, че кредитът се погасява чрез плащане по банкова сметка на кредитора, посочена в договора, посредством внасяне на съответните погасителни вноски, конкретизирани в полета: „Месечна погасителна вноска“ и „Брой погасителни вноски“ и съставляващи изплащане на главницата по кредита, заедно с надбавка, представляваща печалба на кредитора.

В раздел „Удостоверявания“ на процесния договор е вписано, че подписвайки същия заемателят удостоверява получаването на стоката/услугата, описана в група: „Финансирани стоки и услуги“, както и, че същата му е продадена и предадена в добро функционално състояние от търговския партньор. В клаузата на чл. 3, Раздел „Условия по договора“ е предвидено, че при забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ падежа се начислява и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Установено е също, че при допуснато просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.