Решение № 1820 от 16.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330115710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от С. С. Г. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с което се иска осъждането на първия ответник да плати 10 лв. - недължимо платена по договор за потребителски заем от 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, както и да бъде осъден вторият ответник по нищожна клауза за възнаграждение по договор за гаранция от 31.05.2023 г. да плати сумата от 541,92 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2024г. Сочи, че двата договора са потребителски, следва коректно да бъде вписан ГПР и общата сума, но това не е сторено, тъй като не е посочено възнаграждението за поръчителя в ГПР и това води до недействителност на договорите.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД в отговора на исковата молба счита, че договорът за заем съответства на изискванията на ЗПК, като ГПР е изчислено към момента сключване на договора. Не се изисква при промяна на тези условия да се посочва нов ГПР. В случая ГПР включвал само лихвата по кредита като единствен разход. Сочи, че са посочени всички допускания, излага критериите за преценка на неравноправност на клаузите. Моли за отхвърляне на исковете, присъждане на разноски, възразява по хонорара на другата страна, като коментира договора за правна защита и съдействие.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска, сочи, че сключва гаранционни сделки по занятие. Договорът за гаранция бил действителен, като при преценка за неравноправност следвало да става въпрос за неясни и неразбираеми клаузи, а в случая всичко било разбираемо.

Възразява за предпоставките по чл. 38 ЗА.

1

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

За основателността на исковете следва да е налице плащане от ищеца на ответника на процесните суми, без за това да е налице валидно правно основание.

Страните не спорят за сключването на процесните договори. Установява се от представените от ответниците справки, че ищцата не е платила суми над главницата по договора за кредит. Ето защо дори при неговата недействителност, чистата стойност винаги се дължи, а ищцата не доказва да е платила други суми. Ето защо този иск следва да се отхвтрли.

От справката, представена от „Файненшъл България“ ЕООД се устаноява, че ищцата е платила за възнаграждение по договора за гаранция 541,92 лв.

По недействителността на двата договора, съдът намира следното. В уговорения в договора за заем ГПР (годишен процент на разходите) не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, което обстоятелство не е спорно между страните.

Съдът счита, обратно на доводите на ответниците, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция следва да се включи в ГПР по следните съображения. Общо известно е, съгласно обявените данни в Търговския регистър, че първият ответник – заемодател е едноличен собственик на капитала на втория ответника – поръчител. Макар формално двете дружества да са отделни юридически лица, посочените по-горе обстоятелства водят до извода, че Договорът за заем и последващото сключване на Договора за предоставяне на поръчителство ще доведат до допълнителна печалба за „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Обстоятелството, че възнаграждението за поръчителя икономически се дължи на същото лице, което дава заема и то обезпечава собствените си вземания, води до извод, че възнаграждението за поръчителя е разход по кредита и следва да е включено в ГПР. Невключването му, обаче, нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, договорът за заем е недействителен.

Договорът за гаранция също е недействителен, тъй като обезпечава нищожен дълг, на основание чл.138, ал.2 ЗЗД. Договорът е нищожен и на собствено основание, на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като размерът на основната престация накърнява добрите нрави поради надвишаване размера на главницата по кредита – възнаграждението за предоставяне на гаранция в е размер на 609,66 лв., а главницата по кредита – 600 лв. Нищожна е самата клауза с оглед размера си, а тя повлича нищожност и на целия договор. Като платена по нищожна клауза от нищожен договор, подлежи на връщане платената сума от 541,92 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

При този изход от спора, по иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД не 2 се дължат разноски на ищеца, но не следва да се присъждат такива и на ответника, поради практиката на СЕС, че потребителят не следва да заплаща такива при неправилно изчисляване размера на осъдителен иск за връщане на суми по недействителни клаузи.

По иска срещу „Файненшъл България” ЕООД в полза на ищеца ще се присъди платената държавна такса в размер на 42,90 лв. В полза на адв. Б. следва да се присъди хонорар по чл.38 ЗА.

Служебно известно е на съда от справки, постъпили по гр.д. № 15709/2024г. на ПРС, че към подаване на исковата молба ищцата е получавала доход около 1000 лв. – малко над минималната работна заплата към онзи момент, като същата притежава само идеални части от два имота – земи с построените в тях сгради. Ето защо се потвърждава изводът за материалната й затрудненост.

Делото е с ниска правна и фактическа сложност. Поискани са 400 лв. общо за двата иска, без да е посочено каква сума се иска за всеки от исковете.

Съразмерно на претенциите, съдът приема, че се претендират 7,25 лв. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 392,75 лв. от „Файненшъл България” ЕООД.

Възнаграждението в размер на 392,75 лв. следва да се намали поради прекомерност до размера на поисканото от самия ответник „Файненшъл България” ЕООД възнаграждение от 360 лв. за неговия процесуален представител. Ето защо на адв. Б. ще се присъдят 360 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, с адрес: гр.

София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“ ет.2, офис 40-46, да плати на С. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 10 лв., платена от С. С. Г. като възнаградителна лихва по Договор за паричен заем с № ***/31.05.2023г. и получена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.09.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:202513690, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“ ет.2, офис 40-46, да плати на С. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 541,92 лв., платена от С. С. Г. за възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция с № ***/31.05.2023г. и получена от „Файненшъл 3

България“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.09.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:202513690, да плати на:

С. С. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 42,90 лв. за държавна такса; адв. Д. Б., от Адвокатска колегия Пловдив, с личен № ***, сумата в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

УКАЗВА на ответника, че може да плати дължимите суми по следната банкова сметка в "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, IBAN: BG79UNCR***, титуляр на сметката Адвокатско дружество ***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4