Решение № 1240 от 18.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. Варна, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20223100501245 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 21046/29.03.2022г. , подадена от „Агенция пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление - гр.

Варна, чрез юрк. Л.а Ч., срещу Решение №620/10.03.2022г., постановено по гр.д. № 6479/2021г. на ВРС, 19-ти състав, с което жалбподателят е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 555.38 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разнски по щета №****** за МПС Шкода „Рапид“, с рег. № ****** за настъпило на 23.10.2020г. ПТП вследствие на попадане на застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба – 05.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът счита, че първостепенният съд е постановил решението си без да вземе предвид всички доказателства.

Посочва, че не са спазени правилата, по които се осъществява действието на застрахователното правоотношение и процедурата, по която се регистрира щетата, поради което е недопустимо застрахователят да претендира изплатеното обезщетение от АПИ. Излага, че по делото не са представени общите условия, при които застрахователят предоставя своята услуга. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение от въззиваемия, нито че пътят, на който се е реализирало ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, но намира, че доколкото по делото е установено, че неравността 1

(дупка) се намира в дясната част на пътната лента, то няма как да бъде увредена предната лява гума на автомобила. Счита, че по делото е останало недоказано, че на процесния пътен участък към датата на ПТП-то е съществувало необозначено и необезопасено препятствие – дупка. Позовава се на липсата на констативен протокол за ПТП. Излага, че към датата на събитието – 23.10.2020г., по отношение на поддържане на пътния участък, АПИ е имала сключен Договор за обществена поръчка № РД-387/30.03.2020г. с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на североизточен район, стопанисвани от АПИ“ , сключен между АПИ и ДЗЗД „ПП ВАРНА 2018“. На датата на ПТП в процесния участък е била приета временна организация и безопасност на движението, която изрично е указвала на водачите на МПС, че участъкът е в ремонт и следва да съобразят скоростта на движене със състоянието му, което обстоятелство не е отчетено при постановяване на обжалвания акт. Порди посоченото счита, че причината за ПТП се дължи именно на вината на водачката на лекия автомобил, която не е съобразила скоростта си със състоянието на пътя. Моли за отмяна на първонстанционното решение и отхвърляне на претенцията, а в условията на евентуалност за намаляването й. Претендира съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото безспорно е установен механизмът на процесното ПТП. Твърди, че не е имало обозначение на препятствието на пътното платно, нито че се извършва ремонт на пътя. Сочи, че е било невъзможно дупката да бъде избегната, тъй като е забелязана в последния момент и в насрещната пътна лента се е движил друг автомобил. Излага, че наличието на сключен Договор за обществена поръчка не освобождава въззивника-ответник от отговорност, както и не установява въвеждането на временна организация на движение или възложени и предприети СМР в конкретния пътен участък. Намира, че неизпълнението на задължението на АПИ да поддържа пътното платно в изправност води до неговата регресна отговорност. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД не изразява становище във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

2

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК000694286 със седалище и адрес гр.

София, пл.“Позитано“№5 срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез Областно пътно управление - гр.Варна, ***, иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника за сумата от 555,38лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №****** за МПС „Шкода”, модел „Рапид”, с рег. № *****, за настъпило на 23.10.2020г. ПТП вследствие на попадане на застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Застраховател е по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ на л.а. „Шкода”, модел „Рапид”, с рег. № ***** по сключена полица №***** от 22.05.2020г. с валидност една година, считано от 29.05.2020г. На 23.10.2020г. при движение по пътя от с.Китка посока гр. Варна на около 950м от табелата за с.Бенковски и разклона за с.Аврен, водачът на застрахования л.а. „Шкода” с рег. № ***** попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат на произшествието са увредени предна дясна гума и джанта на автомобила. По молба на собственика на увредения автомобил - Б.

Я. е съставен опис по щета №******. Изготвен е опис-заключение по претенцията, като са описани уврежданията по автомобила. С оглед направените констатации е определено застрахователно обезщетение в размер на 530,38лева, изплатено на сервиз „Колор Груп Варна“ ЕООД, отстранил щетите по л.а. с платежно от 20.11.2020г. Сочи се, че със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования за заплатеното обезщетение срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, тъй като пътят, на който настъпило произшествието представлявал част от Републиканската пътна мрежа и се поддържа от ответника. Навежда се, че към датата на исковата молба ответникът не е възстановил заплатеното обезщетение, поради което се настоява за уважаване на така предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва процедурата по изплащане на обезщетението. Твърди, че не е следвало да се изплаща обезщетение. Нямало доказателства, че събитието е регистрирано на тел. *** и че са изпълнени инструкциите на застрахователя. Не ставало ясно кога е регистрирано заявлението за изплащане на щети. Липсвал протокол, съставен от компетентни органи. Оспорва механизма на ПТП, мястото на настъпването му на път III-9006, както и че щетите са настъпили в резултат на процесното ПТП. Твърди, че в посочения пътен участък и на посочената дата не е съществувало необозначено и необезопасено препятствие на пътя. Твърди, че водачът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Сочи, че към датата на ПТП-то е възложен превантивен ремонт на 3 път III-9006. Молбата е за отхвърляне на иска.

Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД не е изразило становище в първоинстанционното производство.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:

Правната уредба, съдържаща се в чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ, предвижда че с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи настъпването на застрахователното събитие в резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на работа, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в сочения размер, наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение към увредения.

Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция или направените от него правоизключващи възражения.

Не са спорни по делото следните обстоятелства: че между дружеството ищец и Б. М. Я. е налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по сключена полица №*****, с валидност датата на настъпилото застрахователно събитие – 23.10.2020г.; че с платежно нареждане от 20.11.2020г. ищецът е заплатил на сервиз „Колор Груп Варна“ ЕООД, отстранил щетите по л.а., сумата от 530,38лева; че път III[1]9006 е част от републиканската пътна мрежа, който се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление – Варна.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че липсата на съставен протокол за ПТП възпрепятства доказването на твърдяното произшествие и неговия механизъм. От събраните в хода на първоинстанционното производството свидетелски показания, чрез разпит на Б. Я. и водача Л. Я., които съдът кредитира като ясни, последователни, безпротиворечиви и базирани на непосредствени впечатления, се установява настъпването на затрахователното събитие, а именно реализирането на ПТП на 23.10.2020г. с твърдяния механизъм, а именно чрез попадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са увредени предна дясна гума и джанта. Показанията на свидетелите се подкрепят от ангажираните от застрахователя писмени доказателства по застрахователната преписка – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на застрахователно събитие и съставен опис на претенция, както и снимков материал. Същите напълно кореспондират и на заключението на вещото лице Л. М. по приобщената автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна и неоспорена от страните.

Съобразно заключението на вещото лице, щетите в дадения случай отговарят на описаната схема в заявлението за застрахователното обезщетение. Тук следва да се посочи, че с оглед всички данни по делото, съдът намира за 4 техническа грешка обстоятелството, че в заключението е посочено, че увредената гума е лява, доколкото от всички останали събрани доказателства безпротиворечиво се изяснява, че се касае за дясна гума.