Определение № 3374 от 27.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3374 гр. Варна, 27.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100502105 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ”Ай Ви Сейлингс” ООД, с ЕИК 103550712, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“ №25Б, представлявано от В. П. Д., действащ чрез адв.Н.С., с адрес за призоваване: *******, **, адвокатска кантора, против Решение №262061 от 25.06.2021г. постановено по гр.д. №11923/2020г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Булмак 2005“ ЕООД, с ЕИК 103945677, със седалище и адрес на управление: с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, местност “Кариерата“ ПК №1, представлявано от Денис Афанасиевич Юсумбели, със съдебен адрес: *******, ет., чрез адв.И.Н., иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.265 ЗЗД и чл.258 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 16816.80лв. с ДДС, представляваща цена по договор за изработка, доставка и монтаж на метални изделия за обект находящ се в гр.Варна ул.“Хан Омуртаг“ №22, за която е издадена фактура №0000011996 от 29.08.2019г. и сумата от 414лв. с ДДС, представляваща цена по същия договор за изработка, за която е издадена фактура №0000011997 от 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението-17.02.2020г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №1521 от 20.03.2020г. на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2249/2020г. на ВРС.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът е възприел, че ответника1 жалбоподател е въвел в процеса възражение за прихващане в условията на евентуалност, като се сочи, че с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не дължи исковата сума, тъй като тя е погасена чрез прихващане с насрещното му вземане за неустойка.

Поддържа се, че в отговора на ИМ, са посочени конкретно основанията за възникване и надлежно упражняване на това компенсационно право, съответно са посочени периодите и срока на забава, както и размера на общо задължение за неустойка и размера, до който се упражнява правото на прихващане. Поддържа се още, че възражението за погасяване на исковата претенция, чрез прихващане е направено като правопогасяващо възражение относно вземането, предмет на предявеният иск и същото възражение не е поставено в зависимост от произнасянето на съда по други права или претенции. Ето защо се твърди, че като е приел обратното на заявеното от страната и на приетото с доклада по делото, първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. На следващо място се сочи, че макар с доклада по делото, съдът да е разпределил правилно доказателствената тежест, в постановеното от него решение, е достигато до изводи в противоречие с това разпределение. Оспорват се изводите на съдът, че ответникът не е доказал възникването на вземането си за неустойка, като се сочи, че предвид установените по делото факти на валидно сключен договор, съдържащ клауза за неустойка и на срок на забавата, е следвало да се приеме, че страната е изпълнила задължението си за доказване на предпоставките за дължимост на неустойка. Твърди се, че в тежест на изпълнителя-ищец, е било да докаже, че установената забава, се дължи на причини, за които той не отговаря.

Поддържа се, че като е приел обратното съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест, което води до неправилност на постановеното от него решение. На следващо място, се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и постановеното при неправилно извършен анализ на доказателствата, като се оспорват изводите на съдът за наличие на извинителна причина за изпълнителя-ищец относно допуснатата забава от общо 142 дни при изпълнение на договорните му задължения.

Поддържа се, че не са налице твърдените от изпълнителят причини, а именно промяна в проектите на сградата, липса на фронт за работа и необходимост от изчакване на друг изпълнител да монтира термопанели, които да са основание за извинителна забава на ищеца, като са развити подробни съображения, в това число и извършен подробен анализ на доказателствата по делото и приложимата нормативна база, включително клаузите на договора между страните. В заключение се поддържа, че предвид установената забава от 142 дни в изпълнението на договорните задължения на ищеца, ответникът е упражнил валидно компенсаторното си право на неустойка по чл.40 от договора до размера на исковата сума, като е претендирал само част от дължимата му се неустойка от 17230.80лв. от общият размер от 177678.21лв. В този смисъл се поддържа, че възражението за прихващане на ответникът, е следвало да бъде прието за основателно и съответно, чрез упражняването му да се счете за погасено вземането на ищеца, което е предмет на исковата молба. Сочи се, че тъй като съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД ефектът на погасяването е настъпил към момента, в който и двете вземания са били дължими, то ответникът не дължи на ищеца сумата от 17230.80лв., респективно предявения иск за установяване дължимостта на тази сума, 2 подлежи на отхвърляне. С оглед горното, се моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че атакуваното решение не страда от визираните от жалбоподателя пороци от процесуално и материално естество, като се поддържа, че същото е правилно и законосъобразно. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно наличието на виновно неизпълнение в срочно отношение на договорните задължения на изпълнителя-ищец, като са развити насрещни такива. Поддържа се, че действията на възложителя-ответник, са станали причина за забавното изпълнение, като са изложени подробни съображения и е направен обстоен анализ на доказателствената съвкупност по делото, в подкрепа на становището за неоснователност на възражението за прихващане. Моли са за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и присъждане на разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ”Ай Ви Сейлингс” ООД, с ЕИК 103550712, против Решение №262061 от 25.06.2021г. постановено по гр.д. №11923/2020г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Булмак 2005“ ЕООД, с ЕИК 103945677, иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.265 ЗЗД и чл.258 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 16816.80лв. с ДДС, представляваща цена по договор за изработка, доставка и монтаж на метални изделия за обект находящ се в гр.Варна ул.“Хан Омуртаг“ №22, за която е издадена фактура №0000011996 от 29.08.2019г. и сумата от 414лв. с ДДС, представляваща цена по същия договор за изработка, за която е издадена фактура №0000011997 от 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението17.02.2020г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №1521 от 20.03.2020г. на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2249/2020г. на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.gr.д.№2105/2021г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 03.11.2021г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с 3 препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4