Решение № 257 от 30.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия В.а

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20268002900303 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Банка ДСК“ АД срещу решение № 4736 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 13634/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 18902 от 21.10.2024 г. по гр. д. № 17239/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените от Л.Д.С. срещу “Банка ДСК“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че Л.Д.С. не дължи на “Банка ДСК“ АД поради изтекла погасителна давност следните суми: 14 303,75 лв. – главница по договор за кредит от 30.11.2011 г., ведно със законната лихва от 29.03.2013 г. до изплащане на вземането, 60 лв. – такса, 898,82 лв. – договорна лихва за периода 27.09.2012 г. - 28.03.2013 г., 343,65 лв.

– наказателна лихва за периода 03.01.2013 г. - 28.03.2013 г., и 874,24 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013 г. по гр. д. № 13773/2013 г. по описа на СРС, 119-ти състав, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо предвид липсата на надлежна легитимация за „Банка ДСК“ АД като ответник по спора.

Излага, че към датата на подаване на исковата молба в съда не е кредитор по издадения изпълнителен лист от 16.05.2013 г. по гр. д. № 13773/2013 г. по описа на СРС, 119-ти състав, тъй като е цедирал вземанията си към „ОТП 1

Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 26.09.2013 г., а последното дружество е цедирало вземанията към „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 28.09.2018 г. Сочи, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е и конституиран като взискател по образуваното въз основа на изпълнителния лист изп. дело № 20138460400388/2013 г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов. Изтъква, че тези обстоятелства не са спорни по делото, установяват се от събраните писмени доказателства и са били известни на ищеца към датата на подаване на исковата молба в съда, евентуално ги е узнал в хода на делото с получаването на препис от писмения отговор на ответника. Счита, че производството по делото е недопустимо и на допълнително основание – част от периода, през който ищецът твърди, че е текла в негова полза погасителна давност, е изтекъл преди да му е връчена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с призовката за доброволно изпълнение на 16.09.2023 г., респективно тези факти са преклудирани от влязлата в сила заповед за изпълнение и не могат да бъдат основание на иска по чл. 439 ГПК.

При условията на евентуалност излага доводи за неправилност на въззивното решение предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва като противни на закона изводите на въззивния съд, че възраженията му за недопустимост на производството били преклудирани, като поддържа, че за допустимостта на процеса съдът следи и служебно в целия ход на делото, а за страните не настъпва преклузия да правят възражения в тази насока. Сочи, че възраженията са въведени с депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Излага, че решението е постановено в нарушение на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като съдът е отказал да съобрази настъпилите в хода на делото правно релевантни факти по връчване на уведомление за цесията на ищеца. Оспорва като противен на закона и необоснован и извода на въззивния съд, че последното действие на принудително изпълнение, което е прекъснало теченето на давностния срок за процесните вземания, е извършено на 01.09.2017 г., като поддържа, че давността е прекъсната и с депозираната от цесионера молба от 10.04.2019 г., с която е поискал да бъде конституиран като взискател и да бъдат предприети действия на принудително изпълнение срещу длъжника, както и с молба от последния от 02.11.2023 г. Изтъква, че страните не твърдят заповедта за изпълнение да е връчена преди връчването й с призовка за доброволно изпълнение на 16.08.2023 г., респективно е влязла в сила на 16.09.2023 г., и от последната дата би могъл да бъде броен давностен срок по иска по чл. 439 ГПК, който не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда. По тези доводи моли въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация, Л. Д. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивното решение не е недопустимо, доколкото при извършена справка по изпълнителното дело последната молба за конституиране на взискател е била от „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 14.05.2018 г. Излага, че неизпълнението от съдебния изпълнител на 2 задължението му да приложи към преписката повече от четири години молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател, придобил вземанията по договор за цесия, не може да бъде вменена във вина на длъжника, като допълва, че ЧСИ не е и направил опит да й връчи уведомлението за цесия. Оспорва твърденията на ответника, че е разбрала за цесията от постановеното определение № 10768 от 12.03.2024 г. по гр. д.

66673/2023 г. по описа на СРС, като изтъква, че съдебният акт не съдържа информация за цесията. Намира въззивното решение за правилно, като сочи, че с депозираните от „ЕОС Матрикс“ ЕООД молби по изпълнителното дело не са заявени искания за извършване на конкретни изпълнителни действия, поради което тези молби не са прекъснали давностния срок. По тези доводи моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно.

Трето лице помагач на ответника - “ЕОС Матрикс“ ЕАД, преобразуван търговец от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не депозира становище по касационната жалба на ответника.

С определение № 1297 от 07.05.2026 г. по т. д. № 303/2026 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка неговата допустимост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд с обжалваното решение е намерил за неоснователно възражението на въззивника - ответник за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес от предявените искове, обосновано с доводи, че към датата на предявяване на исковата молба ответникът няма качеството на кредитор на ищеца, поради прехвърляне на процесните вземания преди този момент на трети лица.

Посочил е, че исковата молба е подадена в съда на 26.03.2024 г. от ищеца Л. Д.

С. с предявени срещу ответника “Банка ДСК“ АД отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК с искане да бъде признато за установено, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013 г. по гр. д. № 13773/2013 г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК, са погасени по давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение /през м. 02.2015 г./ с начален момент на давността – 28.08.2017 г. Счел е, че от представените по делото доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на вземания от 26.09.2013 г. процесните вземания са прехвърлени от “Банка ДСК“ АД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, но доколкото последното дружество е било преобразувано чрез вливане в ответника „Банка ДСК“ АД преди датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело /вливането е вписано в търговския регистър на 25.05.2023 г./, то уведомяването относно процесното прехвърляне на вземания не е относимо към въпроса за процесуалната легитимация на ответника, а от друга страна в резултат на посоченото преобразуване чрез вливане ответникът се легитимира като кредитор на процесните вземания към датата на предявяване на исковата молба. Изтъкнал е, че прехвърлянето на процесните вземания от „ОТП 3

Факторинг България“ ЕАД на третото лице- помагач на ответника – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с договор за прехвърляне на вземания от 28.09.2018 г. не може да обоснове твърдяната от ответника липса на правен интерес от търсената съдебна защита с предявените срещу него отрицателни установителни искове, като се е позовал на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Подчертал е, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че ищецът е бил надлежно уведомен за цесията преди датата на предявяване на исковата молба, поради което е намерил, че към релевантния за преценка момент за наличието или липсата на правен интерес - датата на предявяване на исковата молба, в правоотношението между ищеца и ответника именно последният се легитимира като титуляр на процесните вземания. Допълнил е, че не се установява твърдяното от ответника уведомяване на ищеца за цесиите по прекратеното гр. дело № 66673/2023 г. по описа на СРС, доколкото препис от депозирания от ответника отговор на исковата молба с приложено уведомление за цесията не е изпращан и не е връчван на ищеца, който би могъл да узнае за него едва от момента на връчване на определението за прекратяване на производството по делото на 90 състав на СРС- на 06.03.2024 г., което е след датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело.

Обобщил е, че предвид липсата на надлежно уведомяване на ищеца за прехвърляне на процесните вземания на третото лице помагач на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, преди датата на предявяване на исковата молба, към релевантния момент по отношение на ищеца като кредитор се легитимира ответникът, срещу който за ищеца е налице правен интерес от установяване на погасяването по давност на процесните вземания.

Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК предвид позоваването от ищеца на преклудирано от влязлата в сила заповед за изпълнение възражение за давност. Посочил е, че с исковата молба ищецът поддържа твърдението, че заповедта за изпълнение е връчена през м.

02.2015 г., а началният момент на погасителната давността е обоснован с момент, следващ влизането в сила на заповедта за изпълнение – налагането на запор на 28.08.2017 г. Приел е, че при така заявените твърдения предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК са допустими, тъй като са основани на твърдения за правно релевантен факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

По същество въззивната инстанция е намерила предявените искове за основателни. Посочила е, че между страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че в полза на праводателя на ответника „Банка ДСК“ АД е издадена влязла в сила към 31.03.2015 г. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.05.2013 г. по ч. гр. дело № 13773/2013 г. по описа на СРС, 119 състав и изпълнителен лист от същата дата 16.05.2013 г. срещу ищеца за процесните суми, от които: сумата 14 303, 75 лв. - главница, представляваща задължение по договор за кредит от 30.11.2011 г., ведно със законната лихва от 29.03.2013 4 г. до окончателното изплащане; сумата 60 лв. – такса; сумата 898,82 лв. договорна лихва за периода 27.09.2012 г. - 28.03.2013 г.; сумата 343,65 лв. наказателна лихва за периода 03.01.2013 г. - 28.03.2013 г., и сумата 874,24 лв. разноски по делото. Позовал се е на признанието на ищеца, че е получила през месец февруари 2015 г. заповедта за изпълнение, заедно с ПДИ, изпратена на 11.02.2015 г., както и че не е подала възражение по чл. 414 ГПК в срок.

Изтъкнал е, че тези признати от ищеца с исковата молба факти не са оспорени от ответника, който също поддържа идентичното твърдение за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Приел е, че с изтичането на двуседмичния срок, най-късно на 31.03.2015 г., заповедта за изпълнение е влязла в сила. Счел е, че соченият за пръв път от ответника с въззивната му жалба по-късен момент на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 16.09.2023 г., не следва да бъде обсъждан, доколкото е преклудиран факт на основание чл. 266, ал. 1 ГПК.