Решение № 1118 от 27.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5491/2023
- Вид
- Решение № 1118
- Подписан
- 27.02.2024
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1118 гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100505491 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20067516/17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 54411/20 г. по описа на СРС, 59 състав, при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Л.И.“ АД, „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е осъдено да заплати на В. Е. А. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 9 125,20 лв., представляваща дължимо обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за причинени щети на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „С 600“, с рег. № СВ **** КМ, вследствие на настъпило ПТП на 26.05.2019 г. в гр. София, на Околовръстен път към бул. „Ломско шосе“, преди кръстовището на бул. „Ломско шосе“, ведно със законната лихва от датата, на която бъде представено на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „С 600“, с рег. № СВ **** КМ, е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 19 000 лв. като неоснователен. С решението „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е осъдено да заплати на В. Е.
1
А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 677,54 лв. – съдебни разноски, В.
Е. А. е осъден да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 129,01 лв. – съдебни разноски, В. Е. А. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 392,19 лв. – дължима по делото държавна такса, съразмерно с отхвърлената част от иска, „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 367,81 лв. – дължима по делото държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
Подадена е въззивна жалба от В. Е. А. срещу решение № 20067516/17.11.2022 г. по гр. д. № 54411/20 г. по описа на СРС, 59 състав, в отхвърлителната му част. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Поддържа, че съдът неправилно не е присъдил законната лихва върху главницата.
Твърди, че застрахователят не е изискал от увредения представяне на удостоверение за дегистрация на автомобила, нито му е предал такова, издадено от него, за да се извърши дерегистрацията. Счита, че това изключва възможността за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС по посочения ред. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице – помагач – ЗК „Л.И.“ АД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът В. Е. А. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „S 600”, с рег. № СВ **** КМ. Посочва, че предишният собственик на процесния лек автомобил „Весна Си“ ЕООД е бил 2 сключил с ответника – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440118211011554, валидна от 00:00 ч. на 01.06.2018 г. до 23:59 ч. Твърди, че след като закупил процесния лек автомобил от „Весна Си“ ЕООД, е сключил с ответното дружество анекс № 01/12.02.2019 г. към комбинираната застрахователна полица, с който е било изменено застрахованото лице по договора поради промяна на собствеността и регистрацията на МПС на името на ищеца. Посочва, че процесният лек автомобил е бил застрахован по риск „Каско +“, който покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития. Твърди, че на 26.05.2019 г. около 22:00 ч. в гр. София, на Околовръстния път преди Ломско шосе е настъпило ПТП между лекия автомобил, управляван от ищеца, и друго МПС, което го ударило отзад, вследствие на което процесният лек автомобил се ударил в бордюра и излязъл извън пътя. Поддържа, че за настъпилото ПТП било уведомено ответното дружество и била заведена щета № 44012131915961/28.05.2019 г. Твърди, че с писмо с изх. № 0 – 92 – 9642/04.07.2019 г. ответното дружество уведомило ищеца, че щетата на автомобила е тотална и че ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 6286 лв. Счита, че размерът на така определеното обезщетение е силно занижен. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица
№ 440118211011554 на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „S 600”, с рег. № СВ **** КМ, за причинени материални щети, получени вследствие на ПТП, настъпило на 26.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 05.11.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД оспорва иска по размер. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен и не съответства на действителната пазарна стойност на застрахования автомобил към момент на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че застрахованият не е представил и доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното МПС с оглед изпълнение на задължението по чл. 390, ал. 1 КЗ. Посочва, че изискването за прекратяване на регистрацията на МПС при тотална щета е условие за поставяне на застрахователя в забава. Твърди, че ако регистрацията на МПС, за което е установено, че е налице тотална щета, не е 3 прекратена и не са представени доказателства за това до приключване съдебното дирене, лихва за забава не се дължи, тъй като не е възникнало акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата. Претендира разноски.
Третото лице – помагач – ЗК „Л.И.“ АД оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между твърдяните имуществени вреди и процесното ПТП, както и размера на претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет – процесното МПС; настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка, с което са настъпили вреди на процесното МПС, както и действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие.
Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет – процесното МПС, по която е 4 било уговорено покритие „Пълно каско“ съгласно ОУ на ответника; настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска; че в причинна връзка със застрахователното събитие са причинени вреди на процесния лек автомобил; че по уведомление от ищеца за настъпило застрахователно събитие е била образувана при ответното дружество щета №
44012131915961/28.05.2019 г.; че ответното дружество е определило на ищеца по процесната щета застрахователно обезщетение в размер на 6286 лв.
Спорен въпрос във въззивното производство е размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл. 386, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ „тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от действителната му стойност“. Съгласно чл. 12.3. от Общите условия на ответника по имуществената застраховка „Каско +“ ако размерът на застрахователното обезщетение надхвърли 70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, е налице пълна загуба.
По делото не се спори, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на КЗ и ОУ на ответника, тъй като при отремонтиране по средни пазарни цени, стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, ще надхвърли 70% от действителната му стойност.
Размерът на вредата при тотална щета е действителната стойност на погиналата вещ към момента на настъпване на застрахователното събитие, намалена със запазените части – чл. 12.3.1. от ОУ.
От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на събитието е 13 136,00 лв. Запазените части са 30 % или 3940,80 лв.
Следователно стойността на застрахователното обезщетение за процесния лек автомобил, определено при условията на тотална щета, след 5 приспадане на запазените части, е 9195,20 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над сумата от 9195,20 лв. до пълния предявен размер от 19 000 лв. В частта, в която искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен до размера на сумата от 9195,20 лв., решението е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република Българяи, застрахователят изисква от потребителя на застрахователната услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС. Касае се за императивно изискване на закона, което не е в зависимот от Общите условия на всеки отделен застраховател. Инициирането на административната процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не. В тежест на потребителя на застрахователната услуга е представянето на изискуемите от закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС /Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/14 г. на ВКС, I т. о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/14 г. на ВКС, II т. о., Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/17 г. на ВКС, I т. о. и други/, съгласно която представянето на доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС при тотална щета е условие за поставяне на застрахователя в забава. В Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/14 г. на ВКС, I т. о. изрично е разяснено, че ако регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава /ако е поискано/ би следвало да е съобразен с този факт.