Решение № 15 от 16.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000525 по описа за 2023 година

С решение № 209/23.05.23 г., постановено по т.д. № 192/22 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове с правно основание чл.383, ал.1 от КЗ от Е. З. Д. ЕГН ********** в качеството й на наследник на В. М. Г. ЕГН **********, починал на 31.10.21 г., , против „К. О. З., КЛОН Б.“ КЧТ, ЕИК ********* и „К. Ж., КЛОН Б.“ КЧТ ЕИК *********, с които се моли да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да заплатят на „Б. ** П. П. Ф. С.А., КЛОН Б.“ КЧТ ЕИК ********* сумата от 26 000 лв. - частично от общата сума 74 196,72 лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит

****-******** от 19.11.2020 г., както и сумата от 4 000 лв. - частично от общата сума 10 395,14 лв., която обща сума е дължима към

21.03.2022 г. по

Договор за потребителски паричен кредит ************ от 31.03.2021 г., които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат № ****-********) и застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат № ****-********), във връзка с 1 настъпило застрахователно събитие „смърт“ на 31.10.21 г. на кредитополучателя В. М. Г., който кредитополучател е бил титуляр на правоотношението по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта ************ от 19.11.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит ************ от 31.03.2021 г.

Решението е допълнено в частта за разноските по реда на чл.

248 от ГПК с определение № 759/29.06.23 г. по същото дело, като Е. З. Д.- Г. е осъдена да заплати на „К. О. З., КЛОН Б.“ КЧТ и „К. Ж., КЛОН Б.“ КЧТ сумата от 4240 лв. деловодни разноски.

Въззивна жалба против горното решение и частна жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, са подадени от Е. З.

Д.- Г.. Излагат се подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като се иска обжалваните съдебни актове да бъдат отменени, като вместо това се постанови решение, с което се уважат предявените искове с произтичащите от това последици по отношение на разноските за двете инстанции, евентуално по отношение на разноските пред първа инстанция – да се уважи възражението за прекомерност на заплатения от противните страни адвокатски хонорар.

Въззиваемите страни „К. О. З., КЛОН Б.“ КЧТ и „К. Ж., КЛОН Б.“ КЧТ оспорват въззивната жалба и частната въззивна жалба като неоснователни по съображения, подробно изложени в съответните отговори.

Молят обжалваните съдебни актове да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

От страна на „Б. ** П. П. Ф. С.А., КЛОН Б.“ КЧТ не е изразено становище.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 383, ал.1 от КЗ, предявени от Е. З. Д.- Г. в качеството й на наследник на В. М. Г. починал на 31.10.2021 г., против „К. О. З., КЛОН Б.“ КЧТ и „К. Ж., КЛОН Б.“ 2

КЧТ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на „Б. ** П. П. Ф.

С.А., КЛОН Б.“ КЧТ 26 000 лв. - частично от общата сума 74 196,72 лв ., дължима към 21.03.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит ************ от 19.11.2020 г., както и 4 000 лв. - частично от общата сума 10 395,14 лв., дължима към 21.03.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит ****-******** от 31.03.2021 г., които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат № ************) и застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат № ****-********), във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт“ на 31.10.2021 г. на кредитополучателя В. М. Г. - титуляр на правоотношението по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта ****-******** от 19.11.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит ****-******** от 31.03.2021 г.

Сключването на посочените два договора за кредит между Б. ** П. П. Ф. С.А., КЛОН Б. и починалия кредитополучател В. М. Г. е безспорно установено по делото.

Безспорно е и обстоятелството, че към двата посочени договора за кредит, починалото лице В. Г. има застраховки с ответните дружества и съответно издадени сертификати №№ ****-******** и ************ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „Б. ** П. П. Ф. С.А., КЛОН Б.“ КЧТ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от M. I., като сертификатите са подписани на датите, от които датират и самите договори за кредит. И по двата сертификата „смърт в резултат на заболяване“ е покрит застрахователен риск по всички кредити, за лица от 18 г. до 65 г., в която група спада и кредитополучателят Г..

Безспорно е и обстоятелството, че В. Г. е бил болен от цироза, като е декларирал това обстоятелство в „кратък медицински въпросник за приемане на застраховане“ съответно на 7.11.20 и 31.03.21 г. Лицето е починало на посочената в исковата молба дата – 31.10.21 г.

Тезата на ответните застрахователни дружества, поддържана по делото, е че в случая е налице основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по процесните кредити, съобразно клаузи от общите условия, изключващи отговорността на застрахователите, а именно: чл. 10.2 от Общите условия

- ако настъпилото застрахователно събитие е резултат или е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което 3 застрахованията е потърсил и съответно получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение, вкл. ако е бил изследван в 2годишен период преди датата на усвояване на кредита, за които застрахованията е предоставил на застрахователите невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „медицинския въпросник“ чл. 10.3 от общите условия – изключваща клауза при обявяване на обстоятелства

- ако при попълване на

„медицински въпросник“кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос, застрахователите могат да откажат извършването на застрахователно плащане, ако настъпилото застрахователно събитие по рисковете смърт,.. е резултат или в причинноследствена връзка с декларирано от застрахования обстоятелство.

На първо място, ищцовата страна е поддържала становище за нищожност на цитираните клаузи от общите условия поради противоречие с нормата на чл. 408, ал.1 от КЗ, която императивно определя случаите, в които може да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществени застраховки, респ. във въззивната жалба се оспорват като незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че процесните застраховки няма такъв характер и към тях следва да намерят приложение нормите, касаещи застраховки „Живот“, „Злополука“ и др. Оплакванията в тази насока са неоснователни.

Настоящият въззивен състав споделя изводите в обжалваното решение, че в случая не се касае за имуществена застраховка, към която нормата на чл. 408, ал.1 от КЗ може да се отнесе. За да определи характера на застраховката, следва да се изходи от нейния предмет, т.е. от покритите застрахователни рискове, които в случая са смърт, инвалидизация над 70 %, продължителни болнични в резултат на злополука и заболяване, безработица над 30 дни, хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука. Обоснован е изводът в обжалваното решение, че се касае за неимуществени блага свързани със живота, здравето и телесната цялост и работоспособност на застрахованото лице, т.е. прекият предмет на застраховката е свързан с нарушаване на неимуществени блага, което като вторична последица ще доведе до невъзможност от заплащане на договора за кредит; имущественото благо е вторично и не е прекият предмет на застрахователното правоотношение, поради което правилата на глава 39 „Имуществено застраховане“, сред които е и нормата на чл. 408 от КЗ са неприложими.

Събитията, свързани с живота, здравето, телесната цялост на застрахованото лице, са предмет на застрахователния договор „Живот“ - предмет на регулиране от правилата на глава 42 от КЗ „ЗАСТРАХОВКА ЖИВОТ“, в какъвто смисъл е направен законосъобразен извод от първоинстанционния съд. Основателно аргумент за това е почерпен и от нормата на чл. 456 от КЗ, 4 според който когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора.

Разпоредбата е част от глава 42 и се явява обща спрямо глава 37, тъй като касае сключване на договор по отношение на всякакви задължения, а глава 37 / чл. 382 – 384/ от КЗ са приложими относно конкретен вид правоотношения – заем, банков кредит, договори за лизинг.

С оглед посоченото чл. 408, ал.1 от КЗ е неотносима към процесните застрахователни договори, поради което е неоснователно възражението за нищожност на коментираните клаузи поради противоречие с тази правна норма. Съгласно чл. 449, ал.2 от КЗ страните по договор застраховка „Живот“ могат да уговорят и други изключени рискове, освен посочените в закона.

На второ място, във въззивната жалба се оспорва извода, че настъпилата смърт на застрахованото лице е в пряка причинно-следствена връзка с декларираното от него заболяване. Поддържа се становище, че от страна на ответниците не е проведено пълно доказване за наличието на категорична причинно-следствена връзка между декларираното заболяване „чернодробна цироза“ и настъпилата смърт предвид липсата на аутопсионно изследване, което единствено може да даде категоричен отговор за причината за смъртта.

По делото е прието заключение на СМЕ, което не е оспорено от страните по делото. В същото вещото лице е заявило на първо място, че в случая аутопсия не е извършена, а именно аутопсионният протокол е документът, който по принцип е меродавен и окончателно взема отношение относно причината за смъртта във връзка със заболяванията, изхода, причините, други болестни състояния, пряко или косвено свързани помежду си. Независимо от това, вещото лице счита, че в случая от наличната медицинска документация може да се даде отговор на поставения въпрос относно това дали съществува причинно-следствена връзка между декларираното заболяване и смъртта на Г.. Представената медицинска документация е подробно обсъдена от вещото лице. Мотивиран е извод, че Г. е страдал над 11 години от хронично заболяване на черния дроб, диагностицирано като „чернодробна цироза“ в стадий на декомпенсация, при което независимо от прилаганото лечение и успешното му поддържане са развити закономерно усложнения; най-ранният запис на диагнозата е от 2010 г., като са налице и други предходни заболявания като вирусна инфекция, перитонит, волвулус. Като основна причина за смъртта по наличните клинични данни се сочат:

Чернодробна цироза клас С, Остра върху хронична чернодробна 5 недостатъчност, Хепаторенален синдром, Портални хипертония, Хепатоспленомегалия, асцит, Варици на хранопровода, Чернодробна енцефалопатия. Ерозивен гастрит, С-е след мЕ., Прогресираща сърдечносъдова и дихателна недостатъчност и придружаващи заболявания – Стенокардия, ХСБ със ЗСН, Анемия секундария .

Вещото лице сочи, че има свързаност между посочените болестни разстройства, като непосредствената причина за смъртта е прогресиращата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.