Решение № 46 от 13.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Плевен, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430101203 по описа за 2024 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 49, във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.226, ал.3 от КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от Р. Д. Д., ЕГН **********, от *** против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр.Плевен.

Ищцата твърди следните обстоятелства, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди се, че със Заповед № 112/18.05.2015г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен било прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество на основание чл. 328 ал.1, т.2 КТ. Описаната заповед била оспорена пред РС - Плевен и с влязло в законна сила Решение постановено по гр.д. № 2451/2015г. по описа на РС - Плевен уволнението било признато за незаконно и отменено на основание чл. 344 ал.1, т.1 КТ. На основание чл. 344 ал.1, т.2 КТ ищцата била възстановена на заеманата до уволнението ***. На основание чл. 344 ал.1, т.3 КТ вр.с. чл. 225 КТ ответното дружество било осъдено да заплати обезщетение за времето, в което ищцата останала без работа, за периода от 20.05.2015г. до 15.07.2015г. С решение по 1 гр.д. № 3564/2018г. по описа на РС - Плевен ответника бил осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 344 ал.1, т.3 КТ вр.с. чл. 225 КТ, сумата от 2129,90 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение със Заповед № 112/18.05.2015г., дължимо за периода от 16.07.2015г. до 20.11.2015г.

Излага се, че решението по гр.д. № 2451/2015г. по описа на РС - Плевен, с което уволнението на ищцата било признато за незаконно и отменено влязло в сила едва през месец февруари 2017г., тъй като ответника упражнил правото си да го подложи на инстанционен контрол, въпреки че още при първоинстанционното разглеждане на делото станало ясно, че работодателят не бил изпълнил задълженията, вменени в разпоредбата на чл. 333 ал.1, т.3 КТ, да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението. Със Заповед № 44/13.02.2017г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението *** в Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания с консултативно - диагностични кабинети и дневен стационар. Само няколко дни след допускането на работното й място обаче била издадена друга заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.

Ищцата твърди, че били налице противоправни и непочтенни действия от страна на служители в ответното дружество, изразяващи се в следното:

През 2014г. началник на отделението за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - гр. Плевен бил д-р Л.Т., а изпълнителен директор на лечебното заведение доц.д-р Ц.Х.Л..

Същите демонстрирали неуважително отношение към ищцата, като непрекъснато й създавали затруднение при изпълнение на задълженията й била оставена сама да се грижа за хигиената в цялата болница, тъй като нямало друго лице изпълняващо длъжността ***. Натоварването й било голямо, но въпреки това се справяла със задълженията си. Всички в отделението знаели, че това поведение на началника и на изп.директор към ищцата било продиктувано от желанието им да я принудят да напусне заеманата длъжност, за да бъде назначено друго лице. През м. Декември 2014г. д-р Т. като началник на Отделението за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - гр. Плевен 2 направил предложение да бъдат закрити 2 щатни длъжности: 1 длъжност *** и 1 длъжност ***. Със Заповед № РД-16-125/16.03.2015г. на изпълнителния директор на ответната болница - доц. Д-р. Ц. Л., предложението било уважено само за съкращаване на длъжността „***“. Навеждат се доводи, че това тяхно действие било предприето единствено, за да се създаде законна предпоставка да бъде отстранена ищцата от работа. Нищо не налагало съкращаването на тази щатна длъжност, тъй като тя била единственият *** в отделението. Било известно на всички, че отделението нямало как да остане без лице, което да се грижи за хигиената. Целта на предложението за съкращаване на щата била единствено да бъда премахната от работното си място, което заемала повече от 30 години. За това свидетелствало и обстоятелството, че след като била уволнена било наето друго лице, което да осъществява задълженията, които имала тя като ***. Сочи се, че поведението на началника на отделението и на изпълнителния директор било непочтено и недобросъвестно, насочено единствено към постигане на целта им да бъде премахната ищцата от заеманата длъжност и на нейно място да бъдело назначено друго лице по техен избор. Сочи се също, че с действията си всеки един от тях преследвал лични цели, въпреки че знаели, че не били налице основанията визирани в заповедта за уволнение за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поведението им било насочено по - скоро към личността на ищцата и желанието да бъда отстранена от работното си място.

Излага се, че въз основа на съдебни решения, постановени по гр.д. № 2451/2015г. и гр.д. № 3564/2018г., двете по описа на РС – Плевен, ищцата получила дължимото й обезщетение по чл. 225 КТ за времето през което останала без работа за периода от 20.05.2015 г. до 20.11.2015г. във връзка с незаконното уволнение по силата на заповед № 112/18.05.2015г. Според ищцата обаче, в резултат на непочтените и недобросъвестни действия на упоменатите по - горе лица, които имали за резултат незаконното й уволнение, претърпяла имуществени вреди, които надвишавали по размер изплатеното обезщетение по реда на чл. 225 КТ.

Твърди се, че за периода от 20.11.2015г. /датата на която изтичал 6 месечния срок на присъденото обезщетение по чл. 225 КТ/ до 13.02.2017г./ датата, на която била възстановена на работа/, ищцата претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - била лишена от 3 възможността да реализира доход от работни заплати, които би получавала на длъжността *** в отделението за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - гр. Плевен за описания по - горе период, в случай че не била уволнена. Размерът на вредата се равнявал на сумата от 7 000,00 лева - представляваща стойността на брутното й трудово възнаграждение за 15 месеца /от 20.11.2015г. до 13.02.2017г./, през които останала без работа и й била отнета възможността да реализира доход от трудово правоотношение.

Твърди се, че ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер на 347,38 лева представляващи заплатени от нея здравни осигуровки в периода от 20.05.2015г. до 14.02.2017г. Поради уволнението й и оставането й без работа била длъжна да заплаща сама дължимите здравни осигуровки в този период от време. Претърпяната от нея вреда се намирала в пряка - причинно следствена връзка с противоправното поведение на служителите на ответното дружество.

Твърди се още, че в резултат от незаконното уволнение, дължащо се на недобросъвестно и противпоравно поведение на служителите на ответното дружество - д-р Т. и д-р Л., ищцата претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и притеснения от обстоятелството, че след 30 години служба на работното си място следвало да го напусне. Била огорчена от непочтените действия, предприети спрямо нея, целящи да бъде уволнена и мястото й да бъде заето от друго лице, въпреки че през всички години изпълнявала съвестно трудовите си задължения. Неизвестността около това колко време щяла да остане без работа и без доходи също предизвикали в нея негативни преживявания, страх и несигурност за бъдещето. Според ищцата, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, които била търпяла в резултат на незаконното уволнение следвало да се определят в размер на 7000,00 лева.

Навеждат се доводи, че репарирането на гореописаните вреди следвало да се извърши от ответника УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, в качеството му на работодател, който отговарял за вредите причинени от негови служители в резултат на виновно противпоравно поведение при или по повод на изпълнение на работата им.

Ищцата твърди още, че след

4 прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 112/18.05.2015г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, работодателят не изпълнил задължението си да впише в нея данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и да й я върне незабавно. Съгласно чл. 350 ал. 1 от КТ/ в редакцията действаща към 2015г./ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят бил длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването на правоотношението и да я предаде незабавно на работника или служителя. Предаването трябвало да стане незабавно в деня на прекратяването на трудовото правоотношение, веднага след вписване на необходимите данни в нея. Предаването трябвало да стане срещу подпис, като се отбележела датата. Следователно то трябвало да стане чрез връчване лично на работника или служителя. Ако той не бил в предприятието в деня на прекратяване на трудовото правоотношение и оформянето на трудовата книжка и предаването й било възможно, предаването следвало да стане по три начина: 1/ чрез изпращане на писмена препоръчана покана с обратна разписка до работника и служителя да се яви при работодателя и да си я получи, като работодателят ще е изпълнил задължението си в дена на получаване на поканата, удостоверено с подпис; 2/ чрез изпращане на трудовата книжка по пощата, при наличието на писмено съгласие за това и 3/ чрез предаване на писмено упълномощено лице.

Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, ответното дружество не изпълнило задължението си да й върне трудовата книжка по нито един от изброените начини, въпреки че многократно отправяла молби и искане за това. Това било сторено едва през месец септември 2017г, когато била уволнена повторно със заповед № 229/04.09.2017г.

Твърди се още, че неизпълнението на това задължение от страна на работодателя й през 2015г., когато за пръв път бил прекратен трудовият й договор я лишило от възможност да се регистрира като безработно лице в Бюрото по труда, както и да получава обезщетение за временна безработица.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 226 ал.2 КТ / в редакцията й действаща към 2015г./ работодателят и виновните длъжностни лица отговаряли солидарно към работника или служителя за вредите, които бил претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след 5 като трудовото правоотношение било прекратено, като съгласно ал. 3 изр. второ, обезщетението по ал. 2 било в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

При тези обстоятелства и на основание чл. 266 ал.3, вр.с ал.2 КТ, ищцата счита, че ответното дружество й дължи обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка за периода от 19.05.2015г. до 12.02.2017г., което възлизало на сумата от 7000,00 лева.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищцата следните суми:

-сумата от 7000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от оставането й без работа поради непочтенното и противоправно поведение на служители на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, довело до уволнението й със Заповед № 112/18.05.2015г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, признато за незаконно и отменено с Решение постановено по гр.д. № 2451/2015г. по описа на РС, което обезщетение е дължимо извън присъденото й такова по чл. 225 КТ, изразяващо се в пропуснати ползи от нереализирана работна заплата за периода от 20.11.2015г. до 15.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането;