Решение № 1355 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300502311 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Й. Г. против решение № 3013/13.06.2025г. по гр.д.№ 12644/2024г. на ПдРС, III гр.с., с което е признато за установено, че той дължи на „ЕОС матрикс“ЕООД сумата от 4000 лева- главница, представляваща част от цялата главница от 11558,81 лева, дължима по сключен между жалбоподателя и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.12.2019 год., вземанията по който са цедирани в полза на „ЕОС матрикс” ЕООД. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се оспорва наличието на доказателство относно сключването на договор за цесия между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и „ЕОС Матрикс”ЕООД, който да има за предмет вземания по горепосочения договор за потребителски кредит. Във връченото уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, също не било посочено какъв е размерът на прехвърленото вземане. Обоснована е недействителност на договора за потребителски кредит, поради неспазване на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че договорът за цесия може да се сключи единствено за вземания по действителен договор, от който да произтичат същите. Заявено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или алтернативно да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

От „ЕОС Матрикс” ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаването му.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 12644/2024г. на ПдРС, III гр.с. е образувано с искова молба от „ЕОС матрикс” ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 и чл.99 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. Й. Г. дължи на ищеца сумата от 4000 лева, 1 частично от 11558,81 лева- главница по договор за предоставяне на потребителски кредит PLUS 17521311 от 14.12.2019г., сключен между Г. и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.,клон България“, вземанията по който са прехвърлени в полза на „ЕОС матрикс”ЕООД с приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 10.05.2024г., до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена заповед № 4073/16.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8076/2023г. на ПдРС. В исковата молба се твърди, че на 14.12.2019г. между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по който банката отпуснала на Р. Г. кредит в размер от 12000 лева / 420 лева от които са предназначени за заплащане на такса ангажимент/, които следвало да бъде върнат на 48 месечни вноски от по 373,75 лева всяка, с падеж на първата вноска на15.01.2020г. и на последна- на 15.12.2023г. Кредитополучателят не плащал редовно дължимите вноски, поради което останала дължима сума от 16714,84 лева, от които 11558,81 лева- главница, и 5156,03 лева- договорна лихва. По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.04.2022г., вземането по договора за кредит било прехвърлено от на ищеца „ЕОС матрикс” ЕООД, за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД. За събиране на вземането ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против която било подадено възражение по чл. 414 ГПК, което породило правен интерес от установяване дължимостта на вземанията.

С подадения от Р. Г. на първо място е заявено възражение за нередовност на исковата молба, поради представяне на нечетлив и непълен договор за цесия и приложение № 1 към него. Заявено е и възражение и за недопустимост на предявения иск, поради липсата на доказатества, че процесните вземания са прехвърлени на ищцовото дружества. Твърди се недействителност на договора за кредит поради неспазване на изискванията по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. От представените доказателства не ставало ясно дали сумата по е усвоена от ответника.

В настоящето въззивно производство не е налице спор относно обстоятелството, че сключеният между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, в качеството му на кредитодател, и Р. Г., в качеството му на кредитополучател, договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Това обстоятелство изрично се сочи във въззивната жалба, както и в отговора на същата. Ето защо е безпредметно да бъдат излагани доводи в тази насока. Всъщност, безспорен е и факта на сключването на договора за кредит, като по отношение на усвояването на отпуснатата от банката сума следва само да се отбележи, че от приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Б. В. категорично се установява, че сумата от 11580 лева /остатък от кредита, след приспадане на сумата от 420 лева- такса ангажимент/.

Основният спорен въпрос е този относно правното действие на сключения между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и „ЕОС матрикс”ЕООД договор за цесия и редовността на уведомяването на жалбоподателя за прехвърляне на вземанията по договора за кредит. По първоинстанционното дело са приети заверени копия от първа и петнадесета страници от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022г., от приложение № 1, от уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх.№ 296/18.03.2024г. от Адвокатско дружество“В. и партньори“, чрез адв.П. В., връчено на Р. Г. на 01.04.2024г. с писмо с обратна разписка, от пълномощно от „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, с което са упълномощили „ЕОС матрикс“ЕООД да извършват уведомявания за цесията по договора от 27.07.2022г., както и от пълномощно от „ЕОС матрикс“ЕООД за Адвокатско дружество“В. и партньори“ с правата по предходното пълномощно. На първа страница от договора от 27.07.2022г. е записано, че купувачът „ЕОС матрикс“ЕООД желае да придобие от продавача „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ вземания на последния по потребителски кредити, които не се изпълняват. На страница петнадесета е записано, че приложените приложения са неразделна част от 2 договора. Приложение № 1 е с изключително дребен шрифт, но все пак може да се прочете, че то е от дата 27.07.2022г. и е приложение към договор за продажба и прехвърляне на вземания между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и „ЕОС матрикс“ЕООД от 27.07.2022г. Също така в графа № 413 се разчитат трите имена на жалбоподателя Р. Й. Г., номера на договора за потребителски кредит PLUS 17521311 и датата на сключването му- 14.12.2019г.

Очевидно съдържанието на представеното копие от договора за цесия е непълно, като в представените страници първа и петнадесета не е обективирано постигането на съгласие между страните за прехвърляне на вземания на продавача по договори за потребителски кредити, а само желанието на купувача да придобие такива вземания. Следва обаче да се има предвид, че писмената форма не е форма за валидност на договора за цесия. Извод за това, че между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и „ЕОС матрикс“ЕООД е постигнато съгласие за прехвърляне на вземанията по сключения с жалбоподателя договор за потребителски кредит, макар и непряко, може да се направи на база на пълномощното от първото дружество за второто, в което е посочен изрично договорът за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022г., както и на база на уведомлението до жалбоподателя, в което също е посочен този договор, както и договора за потребителски кредит. Действително, както се сочи във въззивната жалба, в уведомлението не е посочен размерът на прехвърлените вземания, но същите са индивидуализирани в достатъчна степен с посочване на договора, от който произтичат. Ето защо, настоящият състав на ПОС приема от една страна, че между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и „ЕОС матрикс“ЕООД е сключен договор за цесия, имащ за предмет, вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит № PLUS 17521311 от 14.12.2019г., а от друга страна, че жалбоподателят е валидно уведомен за извършената цесия.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Дължимостта на чистата стойност е пряка последица от констатацията за недействителност на договора. Както се сочи и в мотивите към Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., „Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита“. В същия смисъл е трайната актуална съдебна практика на ВКС. Единственото вземане, което произтича от договор за потребителски кредит № PLUS 17521311 от 14.12.2019г., който както беше прието по- горе, е предмет на сключения между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и „ЕОС матрикс“ЕООД договор за цесия, е вземането за чистата стойност на кредита. В настоящето въззивно производство не е налице спор относно размера на това вземане, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3013/13.06.2025г. по гр.д.№ 12644/2024г. на ПдРС, III гр.с., с което е признато за установено, че жалбоподателят Р. Й. Г. дължи на „ЕОС матрикс“ЕООД сумата от 4000 лева- главница, представляваща част от цялата главница от 11558,81 лева, дължима по сключен между жалбоподателя и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ договор за предоставяне на потребителски кредит № PLUS 17521311 от 14.12.2019 год., вземанията по който са цедирани в полза на „ЕОС матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4