Решение № 5110 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5110 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110118223 по описа за 2024 година

Делото има за предмет предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*********“ АД, чрез юрк. *****, против П. К. Н. искове за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - сумата 843,67 лв., представляваща цената на доставени в периода 29.06.2022 г. – 16.06.2023 г. ВиК услуги до недвижим имот, находящ се в гр. **************, ведно със законната лихва за забава от 18.12.2023 г. (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата;

2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 39,21 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 28.08.2022 г. – 16.07.2023 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед № 174/03.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр. д. № 69491/2023 г. на СРС, 171 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги за имот с адрес: гр. **************, а последният не е заплатил дължимата цена. Твърди, че за исковия период 29.06.2022 г. – 16.07.2023 г. са предоставени ВиК услуги на стойност 843.67 лв. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи, както следва: сумата 843,67 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 29.06.2022 г. – 16.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.12.2023 г. до окончателното изплащане; сумата 39.21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.08.2022 г. – 16.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 69491/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, връчена редовно.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К. Н., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва до имота да е доставена вода на стойност исковата сума. Не оспорва, че живее в процесния имот, но оспорва начина на 1 начисляване на сумите от ищеца на база трима живуши, тъй като живее сам. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 18.12.2023 г. заявителят „*********“ АД е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. К. Н. за: сумата 843,67 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 29.06.2022 г. – 16.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.12.2023 г. до окончателното изплащане; сумата 39.21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.08.2022 г. – 16.07.2023 г. С разпореждане от 03.01.2024 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение. В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

По делото е представенa заповед № ****** от 10.07.2020 г. на кмета на район „**********“, ********, съгласно която П. К. Н. се настанява заедно със семейството си в общинско жилище /административен адрес/.

От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Е. М. и Й. М., което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. За имота е създадена партида клиентски № ****** с титуляр *****К. Н.. Констатира се, че стойността на предоставените ВиК услуги за исковия период 29.06.2022 г. – 16.06.2023 възлиза на сумата 650.55 лв. За исковия период сумите са начислени служебно на база за 3 бр. живущи в имота. Мораторната лихва за периода 28.08.2022 г. – 16.07.2023 г. е изчислена в размер на сумата 35.09 лв. Според заключението са налице частични плащания плащания за исковия период, което е взето предвид от вещите лица при определяне на крайната стойност.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена редовно на длъжника и след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

2

В случая за установяване качеството на ответника на потребител на ВиК услуги за исковия период от страна на ищеца е представен заповед № ****** от 10.07.2020 г. на кмета на район „**********“, ********, съгласно която П. К. Н. се настанява заедно със семейството си в общинско жилище /административен адрес/ за период от една година.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

През исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.

С оглед на това страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено споразумение. В отговора на исковата молба ответникът изрично не оспорва, че не живее в имота, а напротив – заявява, че и към настоящия момент живее в същия.

За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена комплексна съдебна счетоводнотехническа и счетоводна експертиза, чието заключение следва да се кредитира като компетентно и обективно дадено. От същото се потвърждава, че имотът е водоснабден. За исковия период сумите са начислени служебно на база за 3 бр. живущи в имота без да е доказано от страна на ищцовото дружество въз основа на какво начисляват на база за трима потребители количество вода, каквато информация не е предоставена и на вещите лица.

Констатира се, че стойността на предоставените ВиК услуги за исковия период 29.06.2022 г.

– 16.06.2023 възлиза на сумата 650.55 лв.

Доколкото от страна на ищеца не се установява наличието на основание за начисляване на стойност на предоставени ВиК услуги за трима потребители, и с оглед изричното оспорва от страна на ответника, то последният следва да отговаря за 1/3 от процесната сума, възлизаща на 216.85 лв. До посочената сума искът се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява установена по основание. Мораторната лихва върху главница е дължима за периода от 28.08.2022 г. (деня, следващ падежа на първата фактура за исковия период, издадена на 28.07.2022 г.) до 16.07.2023 г., и възлиза на сумата 19,13 лв., определен по реда на чл.162 ГПК. До посочената сума искът се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

По разноските:

3

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата в размер от 20.05 лв. - разноски за заповедното и сумата от 233.87 лв. - разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му се присъждат.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

*********** дължи на „*********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************** на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 110.87 евро - главница за предоставени ВиК услуги за периода 29.06.2022 г. – 16.06.2023 г. за водоснабден имот: апартамент № *****, находящ се в гр. гр.