Решение № 24 от 25.08.2023, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ивайловград, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Мара Г. Й.а като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20225650100101 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 109 от ЗС, във връзка с постъпила искова молба от П. Т. З. с ЕГН ********** от гр. Димитровград, ул.

„*********“ бл.4, вх.Б, ап.21, чрез адв. Б. Г. Б. от АК – Хасково против Х. О.

Х. с ЕГН ********** от гр. Димитровград, ул. „*********“ бл.4, вх.Б, ап.15, с посочено правно основание чл. 109 от ЗС, вр. чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУЕС.

С Определение № 649 от 27.09.2022 г., по ВЧГрД № 555/ 2022 г. по описа на ХОС, Окръжен съд – Хасково е определил делото да се разглежда от Районен съд – Ивайловград.

В исковата молба се сочи, че ищецът от 1980 г. живее на адрес гр.

Димитровград, ул. „Хр. Смирненски" бл.4, вх.Б, ет.7, ап.21, а от 1998г. е собственик на същия апартамент, където има актуален постоянен адрес от 07.08.2018 г. и настоящ адрес от 08.01.2018 г. Ищецът твърди, че има 2,10% идеална част от общите сградни части, сред които: стълбища, избени коридори, покрив, 2 броя общи мазета, абонатна станция/за краткост: АС/, наричана от живущите: голямо общо мазе/за краткост: ГОМ/, намиращо се под хола на ап.3 от вход-Б, със страни: Юг - мазета на вх.А, Изток - стена на блока, Север -мазета на ап.№№ 15,16,17,18 и коридор от вход Б, Запад- мазе ап. № 24 от вход Б;

При изграждането на блока било предвидено отоплението на апартаментите да е от абонатна станция, помещение с размери 6/3/2 метра, с централно парно отопление или локално такова, каквато абонатна станция никога не е изграждана или инсталирана, поради което същото помещение с Решение на общото събрание на собствениците на имоти от вход Б, се благоустроило с доброволен труд и средства и се ползвало за провеждане на 1 общи събрания на собствениците на имоти от входа, за игра на карти, за честване на празници, за временно съхранение на вещи, мебели и дърва за огрев от живущите във входа, като достъпа бил свободен, без да се заключва вратата на помещението, което наричали голямото общо мазе.

Преди около 15 години, през 2007 г., ответникът Х. О. Х., станал собственик на ап.15 на същия адрес във вх. Б и завзел абонатната станция голямото общо мазе, като го заключил с две секретни брави за които само той имал ключове, без да може да се ползва от никой друг собственик на имот във входа и го превърнал в своя лична база-склад и работилница в която съхранявал: инструменти, строителни материали, лични вещи -мебели, риболовни и туристически принадлежности. За тези 15 години бил използвал електрическа енергия, отчитана по общия Електромер - стълбище, която се заплащала от всички обитатели, чрез месечните им разходни такси за входа.

Сметките на Електромер- стълбище варирали м/у 5 лв., 7 лв. до 30 лв и 38 лева на месец, без собствениците да знаели колко електроенергия е ползвал ответникът.

В югоизточния ъгъл на абонатната станция ответникът бил изградил тухлена камина-скара на дърва, за което пробил в източната външна стена на блока дупка за извеждане на дима, като същата преминавала през външната изолация на блока и би могла да причини пожар.

През 2018 г., ответникът Х. поставил в коридора на мазето и свързал от главния водопровод чешма с корито, без водомер, която му служела да си мие валяците и кофите, но тази вода я плащал всеки собственик от блока, чрез начисленият му служебно разход на вода по личната му партида, спрямо липсващите кубици вода по отчета м/у главния водомер на блока и сумата от индивидуалните водомери.

През 2009 г., на Общо събрание на собствениците на имоти във входа, се разисквал въпроса от невъзможността да ползват абонатната станция, но нещата се уталожили и ответникът продължил да ползва същото помещение за професионалните си и лични нужди, вкл. и към датата на подаване на исковата молба, а именно 18.08.2022 г.

На 27.03.2022 г. се провело общо събрание на собствениците на имоти във вх.Б от бл.№ 4 на ул. „Хр. Смирненски“ в гр. Димитровград, с формиран общ кворум 19 присъстващи и представлявани, от възможни 24. Узнавайки за предстоящото събрание, вечерта на 26.3.2022 г., ответникът Х. тръгнал да пита хората от блока дали имат нещо против да ползва голямото общо мазе.

На 27.03.2022 г., ищецът водел събранието, по време на което влезли в пререкания с ответника, при което някои от присъстващите си тръгнали.

Според ищеца, ответникът категорично заявил, че няма да освободи помещението и нямало да плаща наем. Част от присъстващите на събранието отказали да подпишат и протокола от провеждане на ОС.

Въпреки това се взело Решение да се осигури свободен достъп до голямото общо мазе, с 11 гласа- „за“, , нула -„против“, и нула-„въздържал се“ от общо възможни 19 гласа.

2

Малкото общо мазе с размери 3/2/2 м. също било заключено от ответника преди около 2 години, но преди събранието го отключил и казал, че ще си изнесе от там строителните приспособления, което обаче не бил сторил към дата на подаване на исковото молба.

Относно неправомерното ползване на общите сградни части от ответника, ищецът бил сезирал община Димитровград и ПАБ към МВРДимитровград.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.5 от Закон за управление на етажната собственост/ЗУЕС/, всеки собственик на отделен имот в режим на етажна собственост, имал право да се ползва от общите сградни части-стълбище, покрив, коридори, мазета, асансьор и др., аргумент от чл.38 ЗС, като съгласно чл.6, ал.1, т.1 и т.З ЗУЕС, е длъжен да не пречи на другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата и да не ги завзема.

По правилото на чл.109 от ЗС, собственик можел да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право спрямо общите части в режим на етажна собственост. Прилага и практика в тази насока.

Така, поради завземането от преди около 15 години от ответника Х. на абонатната станция - голямо общо мазе и заключването му с две секретни брави за които ключове имал само ответника, ищецът бил лишен от възможността да ползвам същото мазе според нуждите си. Посочва и конкретни случаи, когато ми се налагало, а не можело да го използва.

Моли съда да постанови решение, с което да задължи Х. О. Х. от гр.

Димитровград, ул. „Хр. Смирненски“ бл. № 4, вход Б, ет.5, ап.15, да прекрати неоснователно действие-заключване и завземане на абонатна станция голямо общо мазе с граници: Юг-мазета на вход-А, Изток-стена на блока, Север-мазета на ап.15,16, 17, 18 и коридор, Запад-мазе 24, находящо се в същия вход-Б от бл.№4 на ул. „Хр. Смирненски" в гр. Димитровград, както и да му присъди сторените от него разноски по делото.

Като доказателствени искания, моли да бъдат призовани на съд конкретни лица - свидетели, с чиито показания щяло да се установи откога ответникът Х. е заключил и завзел АС-ГОМ. Кой друг има ключове и достъп за АС-ГОМ. Как е протекло общото събрание от 27.03.2022 г. на собствениците на имоти във вход Б.

В дадено становище по отговора на исковата молба допълнително се иска да бъде призован в качеството на свидетел домоуправителя на вх. А, живущ на адрес гр. Димитровград, ул. „*********“, бл. № 4, вх.А, ап.19.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок дава отговор на исковата молба и следното становище по исковете, а именно:

Оспорва представителната власт на адвокат Б. към дата на подаване и подписване на исковата молба. Видно от същата било, че е подписана от адв.

Б. и е подадена в РС-Димитровград на 08.08.2022 г. Видно обаче от приложеното към нея пълномощно, адв. Б. бил упълномощен след 10 дни, на 3

18.08.2022 г., поради което ищецът следвало по надлежния ред да потвърди депозираната искова молба.

Счита,че исковата молба следва да се остави без движение, поради неизяснена активна и пасивна легитимация,относно активната легитимация на ищеца, като излага доводи, че нямало как да се приеме, че ищецът е собственик на имота за който твърди и съответно е активно легитимиран да предяви настоящата претенция. Оспорва, че ищецът е собственик на имота и оспорва активната му легитимация. Оспорва твърденията,че преди 2018 г.,ищецът е живял трайно в този имот.

Относно пасивната легитимация, счита, че искът е предявен и при неизяснена пасивна легитимация и е предявен единствено против него по следните съображения: В исковата молба се искало да се прекрати неоснователно действие-заключване и завземане на абонатна станция-голямо общо мазе. В исковата молба нямало изрични твърдения дали ищецът счита това помещение за обща част, но от изложените обстоятелства правел извод, че вероятно е така. Оспорва твърдението, че тази абонатна станция-голямо общо мазе е обща част по см. на чл.38 от ЗС и заявява,че бил придобил същото по давност. Сочи съдебна практика в насока, че спорът дали даден обект е обща част следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици, които в производство по предявен иск за установяване, че определено помещение в сградата представлява обща част, както и при възражение по предявен иск, че спорния обект е обща част, са задължителни другари, като в това производство. Управителният съвет /управителят/ не разполагали с правомощието да представляват собствениците на самостоятелни обекти в сградата, доколкото спорът не касае извършването на действия на обикновено управление. Затова, счита, че иска следва да бъде предявен срещу всички собственици на обекти в етажната собственост и същите да бъдат конституирани по делото.

Тъй като не бил индивидуален собственик на имота, би следвало като другар в това производство да участва и другия съсобственик,тъй като и за него не е без значение какво ще е решението по делото.

Оспорва протокола на ОС, и счита, че искът би следвало да бъде предявен от управителя на ЕС или от всички съсобственици, тъй като института на етажната собственост бил специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици.

Поради тази причина счита, че така предявените искове са недопустими.

Оспорва изцяло исковете по чл.6 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУЕС и по чл.109 от ЗС и като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени като такива. Оспорва и, че това помещение представлява обща част по см. на чл.38 от ЗС. Оспорва и твърденията,че е закупил имота си в тази етажна собственост през 2007 г., като представя нотариален акт, от който било видно,че той и съпругата му са закупили жилището с прилежащото му мазе и 4 общи части през 2003 г. Прави и изрично възражение и заявява,че бил придобил процесното помещение -"абонатна станция-голямо общо мазе" по давност. Признава твърденията,че преди повече от 30 години с решение на общото събрание предназначението на „абонатната станция” е било променено. Признава твърденията, че от 2007 г., бил заключил това помещение и го е ползвал само и единствено той. Според твърденията в исковата молба в това помещение, макар и изградено като абонатна станция, никога не е била изграждана или инсталирана абонатна станция.

Предназначението му е било променено като се е ползвало за честване на празници, игра на карти и провеждане на общи събрания. След като е била налице промяна на предназначението от абонатна станция в друг тип помещение, то същото вече не било обща част по см.на чл.38 от ЗС.

Твърди, че е станал собственик по давност на това помещение не само спрямо ищеца, но и спрямо всички съсобственици. Никой от етажните собственици до получаване на исковата молба не бил оспорвал правата му, нито е имал претенции към него за това помещение, включително самият ищец, който бил наясно с неговото владение от самото му начало 2007 г., както сам твърди. Всички знаели, че го използва само ответника и, че там държи машините и инструментите си.. Всичко това е станало със знанието и съгласието на останалите собственици и то преди повече от 15 години, включително със знанието и съгласието на ищеца.