Определение № 244 от 30.05.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Бургас, 30.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500179 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.129, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.С. А., процесуален представител на ищеца П. Х. Б. против разпореждане № 1048/20.03.2025г., постановено по гр.д. № 313/2025г. на ОС – Бургас, с което е върната исковата молба на П. Б. и е прекратено производството по делото поради констатирани и неотстранени в срок нередовности. Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.2 ГПК – съобщението за прекратяването на производството е връчено на процесуалния представител на ищеца на 07.04.2025г., а жалбата е подадена по ел.път на 09.04.2025г., против акт, подлежащ на обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което съдът я преценява като допустима. В жалбата се оспорва обжалваният съдебен акт, като се сочи, че е изпълнено указанието за внасяне на „големия размер на таксата“, а таксата от 3 лв. не касае редовността на исковата молба. Счита също, че таксата от 3лв. може да бъде досъбрана в хода на съдебния процес или с крайния съдебен акт. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата са приложени копия от исковата молба и доказателствата към нея.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 313/2025г. на ОС – Бургас е образувано по исковата молба на П. Х. Б., от град А., ул.“Ч.“ №* против „ЕВН 1

Електроразпределение Юг“ ЕАД, като ищецът иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 38 098лв.

Исковата молба е подписана с ел.подпис и е подадена на ел.поща на РС – Поморие, който е изпратил делото по подсъдност на ОС – Бургас. С разпореждане от 20.02.2025г. последният е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 1523,95лв, да представи още един екземпляр от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника или да внесе държавна такса в размер на 3лв за възпроизвеждането им на хартия. Указано е, че при неизпълнение на указанията следва връщане на исковата молба. Съобщението за разпореждането е получено на 10.03.2025г. от процесуалния представител на ищеца и на 16.03.2025г. по ел.път е получена молба, с приложено към нея платежно нареждане за внесената държавна такса в размер на 1523,95лв. по сметка на ОС –Бургас. С разпореждане № 1048/20.03.2025г., предмет на настоящата жалба, съдът е счел, че не са изпълнени указанията на съда за внасяне на държавна такса в размер на 3лв., дължима на осн. чл.102з, ал.3 ГПК и поради това исковата молба е останала нередовна и следва се върне на ищеца, а производството по делото да се прекрати.

Новата Глава 11а ГПК (ДВ, бр. 110 от 2020г. , в сила от 30.06.2021г.) урежда реда за извършване на процесуални действия и постановяване на актове в електронна форма. Съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма и не могат да откажат приемането на такива, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и когато са подписани с квалифициран електронен подпис, когато закона изисква саморъчен подпис за валидност на изявлението. (чл. 102б ГПК). За спазването на тези изисквания се извършва техническа проверка. При неспазването на техническите изисквания, лицето, подало съобщението се уведомява (чл.102г ГПК), а когато изявлението отговаря на изискванията, подаването се потвърждава. Съгласно чл.102з, ал. 3 ГПК, при подаване на електронни изявления, към тях не се представят преписи за страните. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането, страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско2 процесуалния кодекс, освен в случаите по чл. 83 ГПК. Това означава, че разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК не предвижда за ищеца, който е подал исковата молба в ел.форма, изискване за предоставяне на преписи за насрещната страна на хартиен носител, а предвижда изискване да заплати държавна такса за възпроизвеждането от съда на документа на хартиен носител. Тази такса се определя според броя, в който документът следва да бъде възпроизведен от съда (в този смисъл определение № 4862/28.10.2024г. на ВКС по ч.гр.д. № 2748/2024г.). С оглед на това указанията на съда за внасяне на д.такса в размер на 3лв. са правилни и законосъобразни, нередовността на исковата молба не е отстранена и правилно производството по делото е прекратено. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че таксата може да се събере и в хода на производството и с крайния съдебен акт- разпоредбата на чл.73,ал.3 ГПК предвижда, че дължимите държавни такси се внасят авансово, при предявяването на искането. Неоснователно е и възражението, че внасянето на държавна такса за изготвяне на преписи на хартиен носител за връчване на ответната страна не касаят редовността на исковата молба – съобразно разпоредбата на чл.128,т.3 ГПК към исковата молба се представят преписи от нея и приложенията според броя на ответниците, а ако такива не са представени съдът указва на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, една от които е именно липсата на представени преписи – чл.129, ал.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, ищецът няма задължение да представя преписи за ответната страна, ако е подал исковата молба по електронен път, но е длъжен да плати указаната от съда държавна такса, за да бъдат изготвени такива от съда и да бъдат връчени на ответниците. Поради това невнасянето на определената такса е именно нередовност на исковата молба, която не е отстранена в указания от съда срок.

За пълнота следва да се има предвид следното: ответник по предявения иск е дружество, чийто предмет на дейност включва експлоатация на електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия с цел снабдяване на потребителите, присъединени към ЕРМ на територията, на която извършва своята дейност при наличие и поддържане на валидна лицензия за извършване на разпределителна дейност на съответната територия, обхваната от ЕРМ, който може да се разглежда като дейност, свързана с доставка на ел.енергия и съобразно разпоредбата на чл.50, ал.5 ГПК, връчването следва да става само по реда на чл.38, ал.2 ГПК, на посочен 3 от него ел.адрес. Чл.38, ал.2 ГПК е посочил три варианта на призоваване: чрез ЕПЕП, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща и системата за сигурно електронно връчване. Съдът извърши служебна проверка в ССЕВ, но се установи ,че дружеството –ответник не е регистрирано в нея. Не е регистрирано като юридическо лице и в ЕПЕП. Поради това е невъзможно съдът служебно да осъществи връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по ел.път и на ел.адрес по смисъла на чл.50,ал.5 ГПК, в който случай няма да се налага изготвяне на преписи на хартиен носител.

Що се отнася до приложените към частната жалба преписи от исковата молба и доказателствата към нея, те са представени след изтичане на срока, даден от съда и на осн.чл.64, ал.1 ГПК не следва да се вземат предвид.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв.С. А., процесуален представител на ищеца П. Х. Б. против разпореждане № 1048/20.03.2025г., постановено по гр.д. № 313/2025г. на ОС – Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4