Решение № 195 от 12.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500477 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 154/27.06.2022г., постановено по гражданско дело № 287 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Шумен, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Шумен, против решението в частите му, с които въззивникът е бил осъден да заплати на А. М. Р. от гр. Шумен сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически болки и страдания, следствие от воденото срещу нея наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение № 260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021г. до окончателното й плащане; сумата от 269.44 лева – обезщетение за забава върху сумата от 10 000 лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.; сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени разходи за адвокатски хонорар, вследствие от воденото срещу нея наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на МВР – Велики 1

Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е оправдана, с влязла в сила на 02.04.2021г., присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение № 260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021 г. на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021 г. до окончателното й плащане; сумата от 24.25 лева – обезщетение за забава върху сумата от 900 лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.; сумата от 1 848.93 лева, от която 10 лв. държавна такса, 1 450.60 лева – деловодни разноски и 388.33 лева адвокатски хонорар.

Счита се, че исковите претенции са останали недоказани по основание и размер, а присъденото обезщетение – прекомерно завишено и несправедливо с оглед на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, интерпретирайки факти, увеличаващи тежестта на претърпените от ищцата вреди, поради което е достигнал до извод за наличието на причинна връзка с повдигнатото й незаконно обвинение. Счита се, че сочените от ищцата негативни емоции и преживявания от воденото срещу нея наказателно производство не са били извън обичайните такива в подобни случаи, а установените й заболявания са били налични още преди започване на наказателното преследване. Неправилно са били анализирани гласните доказателства на свидетели, които са в близки лични отношения с ищцата. По делото не е било установено Прокуратурата на РБ да е разпространявала информация в общественото пространство за воденото наказателно производство, с което да е инициирала уронване на доброто име на ищцата и да е рефлектирало негативно върху личните и професионалните й контакти.

Повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление, а взетата мярка за неотклонение е била най-леката. Поради това присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено със съдебната практика по аналогични дела.

Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове, а евентуално – да се определи по-нисък размер на дължимото от ответника обезщетение.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна А. М. Р..

2 . Въззивна жалба на А. М. Р. чрез адв. П. П. и адв. Л. П.а, против решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.21г. до окончателното й изплащане. Счита се, че в обжалваната му част решението е неправилно, тъй като съдът не е мотивирал присъдения размер на обезщетението – дали този случай е типичен, отличава ли се с по-висока или по-ниска степен на увреждане. Поддържа се, че като начало на периода, в който ищцата е търпяла неимуществени вреди следва да се приеме датата на узнаването от нея за заведеното наказателно 2 производство, което е станало на 12.05.15г. (когато й е снето обяснение от полицейски орган), а не от момента на привличането й като обвиняема, което е станало едва на 09.06.16г. Поради това и се поддържа, че наказателният процес не е проведен в разумен срок, тъй като е продължил около 6 години – от 27.05.15г. до 02.04.21г. Това обосновава увеличен размер на дължимото обезщетение. На следващо място е посочено, че наказателното дело не се е отличавало с голяма сложност (двама обвиняеми, но при една и съща фактическа обстановка), ищцата се е явявала на всички процесуалноследствени действия и не е станала причина за отлагане или бавене на делото, а същевременно органите на прокуратурата са изготвяли и внасяли три пъти обвинителни актове като производството по първите два е било прекратявано от съда поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита и необоснованост на обвинителния акт.

Начинът на провеждане на наказателното производство следва да се определи като интензивен, което прави случая нетипичен за практиката по наказателни дела и обосновава според въззивницата по-висок размер на дължимото обезщетение. Сочи се, че не е била направена от първоинстанционния съд и адекватна оценка относно здравословното й състояние, вследствие на поддържаното срещу нея обвинение, по което тя е била оправдана, за да се определи и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 02.04.21г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените разноски за двете инстанции.

В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В с.з. изразените във въззивните жалби становища се поддържат чрез процесуалните представители на страните. Представителят на Прокуратурата на РБ представя писмени бележки, в които са развити съображенията, изложени във въззивната жалба. В същите се поддържа, че липсват категорични доказателства за извършено плащане от ищцата на твърдения адвокатски хонорар в наказателното производство.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена на 07.07.21г. ищцата А. М. Р. е претендирала осъждането на ответника Прокуратурата на РБ за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, нарушение на професионалния и личния живот, нарушено здравословно състояние, свързано с пристъпи на тревожност, сърцебиене и поява и развитие на хипертонично сърце, пародонтоза, дископатия и радикулит, както и за сумата от 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи 3 се в заплатено адвокатско възнаграждение, всички вследствие от воденото срещу нея наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение № 260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС. Претендирало се е и присъждане на законните лихви върху двете претенции, считано от влизането в сила на оправдателната присъда на 02.04.21г. и до окончателното им изплащане. В изпълнение на дадени указания от първоинстанционния съд ищцата е уточнила с молба от 11.08.21г., че законната лихва върху сумата от 60 000 лв. за периода от 02.04.21г. до подаване на исковата молба на 07.07.21г. е в размер на 1 616.80 лв.

Наведените в исковата молба твърдения са били, че повдигнатото й обвинение, по което ищцата е била оправдана е за това, че на 24.08.09г. в гр.

Велики Преслав тя съзнателно се е ползвала от официален удостоверителен документ с невярно съдържание (Удостоверение за наследници № 64/03.08.2009г., издадено от кмета на с. Конево, обл. Шумен И. Х. Х.), като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност. Ищцата е поддържала, че за първи път е разбрала за воденото срещу нея наказателно производство от призоваването й на разпит по делегация по преписка рег. № 323000-1674/15.05.15г. и № 377/12.05.15г. на РП-Велики Преслав, когато на 27.05.15г. й е било снето обяснение от полицейски служител, който й обяснил, че срещу нея има жалба от вуйчо й Ш. М. М.. Така за времето от 27.05.15г. до 02.04.21г. ищцата е участвала в наказателното производство, което е било водено с много висока интензивност и със силен обвинителен уклон. Описано било, че обвинителен акт срещу ищцата е бил внасян от прокуратурата на три пъти и на два пъти съдебното производство е било прекратявано и връщано на прокуратурата поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довело до ограничаване на правата на двамата подсъдими (1. внесен обвинителен акт на 06.01.17г., по който е било образувано НОХД № 17/17г. на ВПРС, прекратено с определение на съда от 14.03.17г.; последното протестирано от прокурор от РП-Велики Преслав и с решение № 51/21.06.21г. по ВЧНД № 131/17г. на ШОС обжалваното определение на съда е било потвърдено; 2. внесен обвинителен акт на 21.07.17г., по който е било образувано НОХД № 298/17г. на РС-Велики Преслав, но с определение от 23.10.17г. съдебното производство е било прекратено; 3. внесен обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 4/18г. на РС-Велики Преслав, което с разпореждане от 14.07.20г. е било прекратено и делото изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд; с определение от 18.08.20г. на ВКС за такъв е бил определен ШРС, пред когото е било образувано и приключено НОХД № 1479/2020г.). Поради изложеното в исковата молба се поддържа, че проведеното в продължение на 4

6 години наказателно производство е в нарушение на изискването за „разумен срок“ по см. на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧ. По време на наказателното производство на ищцата е била определена мярка за неотклонение (МНО) „Подписка“ и е била извършена задължителна полицейска регистрация на 09.06.16г. Всичко изложено по-горе е нарушило професионалния живот на ищцата, която е с висше образование - магистратура, учител и с професионална квалификация „икономист-мениджър“. Същата работи като „старши учител“ от 30 години в Професионалната гимназия по икономика в гр. Шумен и през част от годините на воденото наказателно производство е била и класен ръководител, както и ръководител на клубове и на производствени практики на учениците.

Била е и външен лектор в други училища в града. Сочи, че на няколко пъти призовките за наказателното дело са били връчвани от полицейски служители по месторабота, а освен това за нуждите на процеса ищцата е била принудена да се снабдява с характеристики от ръководството на училището. Ищцата изпитвала затруднения, за да оправдава отсъствието си от работа, наложено във връзка с участието в наказателното производство, притеснявайки се същото да не стане достояние на целия училищен колектив. Изпитвала силно неудобство, че МНО е следвало да се следи от полицейски служител, който е баща на нейн ученик. Освен това бил нарушен и личният живот на ищцата, тъй като информацията за воденото наказателно производство е добило широка известност сред нейните приятели и познати, а роднини започнали да я избягват. Силно разстроена била и майката на ищцата, която укорявала себе си за сключената сделка, при която е било използвано удостоверението за наследници, а скоро след извършен разпит на майката на ищцата, същата на 27.05.18г. починала. Ставайки свидетел на страданията на майка си, страдала и самата ищцата. Вуйчото на ищцата Ш. е разгласил сред роднините им в Турция, че се води наказателно производство и че ищцата ще влезе в затвора като „престъпник-фалшификатор“. Силно притеснение и неудобство ищцата изпитала и при проведената пред съда очна ставка с вуйчо й Ш., който поддържал лъжите си. Ищцата споделила всичко със своите пълнолетни деца и съпруга си, които живеят и работят в чужбина, относно воденото наказателно производство срещу нея. Те изцяло я поддържали, но наказателният процес провалил възможностите семейството да прекарва заедно ваканциите си в чужбина. Започнали и проблеми със здравето на ищцата, вследствие на преживявания стрес – високо кръвно налягане, виене на свят, сърцебиене. По този повод посещавала личния си лекар и специалист-кардиолог, започнала прием на предписаните й медикаменти.