Определение № 7820 от 16.06.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7820

Варна, 16.06.2026 г.

Административният съд - Варна - XXIX състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията Кремена Данаилова административно дело № 1823/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Образувано е във връзка с искане от Д. Ж. К. [ЕГН], чрез адв. Д. Н. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]/28.05.2026 г. издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Варна, с която е наложена на Д. Ж. К. принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство да решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят сочи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му нанесе значителна и трудно поправими вреда, поради което е отправил искане за спиране изпълнението й.

Ответник – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Варна не е изразил становище по искането.

По така направеното искане съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят е оспорил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]/28.05.2026 г. издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Варна, поради което на основание чл. 166, ал.2 от АПК искането е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

В случая с оспорения акт е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следва, че е налице административен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закон. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. На основание чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Условие за спиране изпълнението на административния акт съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК е наличието на вероятност от причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда вследствие допуснатото предварително изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Законодателят е преценил, че при налагане на ПАМ се предполага висока обществена опасност, ето защо вредите, които може да последват за жалбоподателката следва да са подкрепени с доказателства.

Жалбоподателят е представил Трудов договор № ***/03.04.2026 г. сключен между „ЕН ПИ ЕН“ ООД - работодател и Д. Ж. К. – работник, съгласно който считано от 06.04.2026 г. К. е постъпил на работа и изпълнява длъжността „организатор, работа с клиенти“, в „ЕН ПИ ЕН“ ООД, с адрес : [населено място], Южна промишлена зона, трудово възнаграждение ** евро за месец. В длъжностна характеристика за длъжността „организатор, работа с клиенти“, т.13 е посочено „Използва МПС /служебно и лично/ за извършване на ежедневните му дейности“. Жалбоподателят е посочил, че живее в [населено място] и е представил [нот. акт], том *, дело №** г. от 04.07.2024 г., съгласно който С. Л. Б. е закупила ПИ с ид. ** в [населено място], обл. **, ведно с жилищна сграда, селскостопанска постройка, хангар, депо, и гараж в имота. Жалбоподателят е уточнил, че С. Б. е негова майка.

На основание чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване. Жалбоподателят не е представил трудов договор, вписан в регистрите по заетостта по силата, на който изпълнява длъжността „организатор, работа с клиенти“, поради което съдът приема, че твърдението му, че изпълнява тази длъжност в „ЕН ПИ ЕН“ ООД е недоказано. След като законодателят е предвидел конкретна форма на трудовия договор и неговото вписване в регистъра на заетостта, следва че само чрез тези доказателства се установява наличието на трудов договор. В настоящото производство съдът няма компетентност да установява наличието на трудово правоотношение, ето защото за да се ползва от доказателствената сила на трудов договор е следвало да се представи такъв, ведно с доказателства за вписването му по реда на чл. 62, ал.3 от КТ, който е предоставен от работодателя съобразно чл.63, ал.1 от КТ. Липсата на тези доказателства води до извод, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че работи като „организатор, работа с клиенти“ и ще остане без доходи от трудова дейност за периода, през който е отнето СУМПС.

Дори и да се приеме, че представения трудов договор съобразно чл.62, ал.3 от КТ е вписан по надлежния ред и е налице трудово правоотношение, отново не се доказва наличие на значително или трудно поправима вреда. За изпълнение на трудовите задължения „организатор, работа с клиенти“, съобразно длъжностната характеристика трябва да се управлява МПС, но не съществува пречка К. да освободи длъжността и да бъде назначен на длъжност с друг работодател. Правото на труд на жалбоподателя не е нарушено, защото не съществува пречка той да извършва трудова дейност различна от такава, която е свързана с управление на МПС. В този смисъл не е нарушен чл.16 от Конституцията на РБългария, с който е предвидено, че трудът се гарантира и защитава от закона.

Не са представени доказателства, че жалбоподателя е с настоящ адрес в [населено място], обл. **. Разстоянието между [населено място] и [населено място] е 32 км. Липсата на организиран междуселищен транспорт по график между [населено място] и [населено място] не е пречка жалбоподателя да използва друг платен превоз, за да се придвижва. Безспорно, това ще е свързано с допълнителни разходи, но не е доказано, че те ще са значителни или трудно поправими. В този смисъл дори и да се приеме, че жалбоподателят се е установил да живее в [населено място] не съществува пречки да осъществи придвижването си и това няма да му нанесе значителни или трудно поправими вреди.

Наличието на изследвания от две лаборатории направени на 29.05.2026 г. е въпрос по същество на спора и е недопустимо да се обсъжда в настоящото акцесорно производство.

Жалбоподателят освен, че не е доказал настъпване на значителна или трудно поправима вреда, не е представил доказателства, че са настъпили нови обстоятелства, след издаване на ЗППАМ, каквато е задължителното предпоставка по чл.166, ал.2, ир.2 АПК.

Нормално е ЗППАМ да води до негативни последици, поради което обичайните такива не са предпоставка за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Д. Ж. К. [ЕГН] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]/28.05.2026 г. издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�