Решение № 3979 от 21.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3979 гр. Пловдив, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330104582 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П. против „Креди Йес“ООД, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем, сключен на **** г. между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3000 лева при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит от *** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 3000 лева при ГПР 48,156 %. Посочената сума била усвоена от ищцата.

Съобразно чл. 6 от договора, задължението по него следвало да бъде обезпечено с банкова гаранция или поръчител – едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на следните условия: осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В чл. 8 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 3000 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Ищецът излага доводи за нищожност на процесната клауза поради противоречие с добрите нрави съгласно критериите, заложени в т. 3 от тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, както и подробни съображения за несъответствие на клаузата за неустойка с функциите на същата, с принципа за добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения, водещи до накърняване правото на другата страна по облигаторното задължение. Претендира присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за нередовност на исковата молба, тъй като липсват доказателства, индивидуализиращи твърдения договор за заем. Оспорва се клаузата за неустойка по чл. 8 от договора да е недействителна по съображение, че заемателят предварително е запознат с последиците, които биха настъпили за него при непредоставяне на исканото обезпечение, като договарянето на клаузата е резултат от доброволно формираната воля на страните; клаузата е индивидуално уговорена с кредитополучателя, като е установена под отлагателно условие – в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение чрез поръчител в тридневен срок от сключване на договора. Твърди, че размерът на неустойката е предварително установен по волята на страните, като същата е израз на принципа на свободата на договаряне. С последната е установен размерът на обезщетението за кредитора при неизпълнение на задълженията на длъжника и неустойката се дължи в нейния пълен размер към момента на настъпване на предпоставките за начисляването й. Твърди, че неустойката не е включена, като елемент на ГПР, доколкото представлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Искането е да се остави без разглеждане, като нередовна исковата молба, евентуално – да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По възражението на ответника за нередовност на исковата молба:

Съдът намира същото за неоснователно. Исковата молба е редовна, отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Ищецът е изложил ясни и точни твърдения, с които индивидуализира спорното право, предмет на производството. Възраженията на ответната страна са по същество на правния спор.

По обхвата на контрола за законосъобразност на клаузата от договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор или на отделна негова клауза, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема. Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

2

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения иск само на изложените в исковата молба основания, а именно – нищожност на клаузата за заплащане на неустойка поради противоречие с добрите нрави.

По същество на правния спор:

По делото се установява, а и страните не спорят по отношение на факта, че между тях в сключен процесният договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който на ищеца е предоставена от ответника в заем сумата от 3000 лв., която следва да се върне на 17 месечни погасителни вноски, с окончателен падеж *** г.

Уговореният между страните ГПР е в размер на 47,935 %. Не е спорно също така, че съгласно чл.6 от договора страните са уговорили вземането на кредитора да бъде обезпечено с гарант, който отговаря на условията по чл.10, ал.2, т.1 от ОУ и с още едно от посочените обезпечения, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Клаузата на чл.8 от договора предвижда, че при неизпълнение на задължението по чл.6 да предостави обезпечение или ако то не отговаря на посочените изисквания, в тридневен срок от сключване на договора потребителят дължи неустойка в размер на 2771,81 лв., която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска по кредита.

Наведеното от ищеца основание за нищожност на клаузата на чл.8 от договора е накърняване на добрите нрави. В съдебната практика трайно се приема, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Свободата на договаряне пък е рамкирана от императивните разпоредби на закона. Така – решение № 119/ 22.03.2012 г., постановено по гр.д. № 485/ 2011 г. на ВКС.

По отношение на неустойката следва да се имат предвид и задължителните постановки на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Като примерни критерии дали неустойката излиза извън присъщите й три функции, в същото тълкувателно са посочени:

- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.;

- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузите на договора и ОУ, предвиждащи задължението за неустойка, с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото чл.8 парично задължение в размер на 2771,81 лв. не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на 3 кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Както се посочи, в чл.6 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитора кумулативно два вида обезпечения на вземането му, а именно: гарант (поръчител), отговарящ на изрично посочените в ОУ условия, описани от ищеца в исковата молба, както и още едно обезпечение измежду ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. При неизпълнение на тези „задължения“ в срок от три дни от сключването на договора, се дължи неустойка в размер на 2771,81 лв., която се изплаща разсрочено, като към всяка погасителна вноска се добавя сумата от 163,04 лв.

Видно от приложения по делото погасителен план неустойката в размер на 2771,81 лв. е включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и преди изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.

От цитираните клаузи на Договора и ОУ могат да се направят следните фактически констатации, относими към примерните критерии, посочени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС:

- чистата стойност на кредита е в размер на 3000 лева.

- цялата подлежаща на връщане стойност съгласно приложимия ГПР е 6749 лева (17 погасителни вноски по 397 лв. всяка). Тази сума представлява и размера на кредиторовия интерес от точното и своевременно изпълнение на договора.