Решение № 152 от 06.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002104702 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Обжалвано е решение от 19.09.2025 г. по дисц.д. № 11/2025 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което по искане на министъра на правосъдието с изх. № 91-00-109/15.04.2025 г. на ЧСИ Г. К., рег. № 924 от РКЧСИ с район на действие СГС за извършени нарушения по образуваното пред него изп.д. № 20249240401505 са наложени следните наказания:

· глоба в максимален размер 10 000.00 лв. – за нарушение по чл. 78, ал. 1 ГПК, извършено с неправомерно начислено в тежест на длъжниците С. М. Р., С. Михайлова Р.-К. и Н. К. Н. адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв., без да са приложени договора за адвокатска услуга и доказателства, че е платено (по т. 1 от искането на министъра на правосъдието);

· глоба 2 000.00 лв. - за нарушение по чл. 458 ГПК, извършено с неизпратено съобщение до НАП по чл. 191, ал. 3, изр. 2 ДОПК за започнатото изпълнение срещу длъжника С. Р. (по т. 5 от искането);

· глоба 1 000.00 лв. – за нарушение по чл. 436, ал. 2 ГПК, извършено с неадминистрирани три жалби вх. № № 237102/14.10.2024 г., 280758/11.10.2024 г. и 280759/11.10.2024 г. в периода от постъпването им по изп.д. до 28.11.2024 г. (по т. 6);

· глоба 1 000.00 лв. – за нарушение по чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ, извършено с неосъществен контрол върху действията на ПЧСИ Т. К., който не е съобщил на длъжниците С. Р. и Н. Н. за наложен запор на л.а. марка Хонда, рег [рег.номер на МПС] (по т. 7);

1 като искането на министъра на правосъдието е отхвърлено в частите:

· за нарушение по чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ - за това, че ЧСИ е включил в материалния интерес адвокатското възнаграждение за сумата 75 000 лв. (по т. 2);

· за нарушение по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ – за това, че изготвените сметки по изп.д. не са подписани от ЧСИ (по т. 3)

· за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой – за това, че ЧСИ е приел и начислил в тежест на длъжниците адвокатското възнаграждение, което взискателят е следвало да плати по банков път (по т. 4) и

· за нарушение по 13 ГПК, вр. чл. 46 ЕК – за това, че ЧСИ 40-дни не е съобщил разпореждането си, с което е дал указания и срок за плащане на дължими такси по жалба вх. № 151413/26.08.2024 г., и не е администрирал трите жалби на длъжника Н. Н. (по т. 8).

Решението се обжалва от ЧСИ Г. К. и от министъра на правосъдието.

Жалбоподателят ЧСИ Г. К. твърди, че е нищожно като постановено по нищожно искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарни наказания. Този жалбоподател счита, че искането по чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗЧСИ е нищожно, защото в него министърът на правосъдието не е посочил обстоятелства от значение за преценката дали нарушенията са извършени виновно. Този жалбоподател счита, че решението е и недопустимо. Оплакването обосновава с довода, че министърът на правосъдието няма компетентност да поиска образуване на дисциплинарно производство, а ДК на КЧСИ - да наложи дисциплинарно наказание, преди със съдебно решение да са отменени актовете, за които ЧСИ е привлечен към дисциплинарна отговорност. Този жалбоподател се оплаква също, че решението е незаконосъобразно. В т. 1 от искането министърът на правосъдието е поискал ЧСИ да бъде наказан за „приемане и начисляване“ на заявено от взискателя адвокатско възнаграждение, а постановлението за разноските е единственият акт, годен да установи задължението на длъжника за разноски по изп.д., но не за издадено такова постановление е привлечен към дисциплинарна отговорност. Допълнително, за това нарушение, което неправилно е установено с решението, му е наложена глоба в максималния размер по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, въпреки че дългът не е събиран и за никой длъжник по изп.д. не са настъпили неблагоприятни последици от „приетото и начислено“ адвокатско възнаграждение. За нарушението по чл. 458 ГПК в решението не е съобразено, че от справка в системата РЕДЖИКС ЧСИ се е уверил, че длъжникът С. Р. няма публични задължения. Като е наказан за забава в администрирането на трите жалби на длъжника Н. Н., в решението не са обсъдени показанията на разпитания в дисциплинарното производство адв. Е. Б., от които се установява, че ЧСИ е забавил администрирането на жалбите поради очакваното обезсилване на изп.лист и в защита интересите на длъжника Н.. Този жалбоподател се оплаква, че в решението също така не е изяснено субективното му отношение към нарушенията, за които е наказан, а наложените му наказания са явно несправедливи.

Министърът на правосъдието се оплаква, че решението е незаконосъобразно. Той намира за доказани всички нарушения по искане изх. № 91-00-109/15.04.2025 г., и счита, че Върховният касационен съд следва да измени решението и да наложи на ЧСИ Г. К. наказание лишаване от правоспособност за срок от една година.

ЧСИ Г. К. оспорва жалбата, а министърът на правосъдието оспорва жалбата на ЧСИ.

Камарата на частните съдебни изпълнители изразява становище, че са неоснователни.

2

По оплакванията за нищожност и недопустимост на решението.

Съгласно чл. 67 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновното неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата, включително на Етичния кодекс на ЧСИ – той е неразделна част от устава, като дисциплинарната отговорност на ЧСИ се установява и реализира в производството по глава IV ЗЧСИ. Сезиращи органи са министърът на правосъдието и съвета на КЧСИ (чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ), но искането на министъра, респ. решението на Съвета за образуване на дисциплинарното производство не е индивидуален административен акт (арг. от обратното по чл. 21 АПК). От искането на министъра на правосъдието, респ. от решението на Съвета да се образува дисциплинарно производство не възникват права или задължения и не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани.

Законът възлага дисциплинарно-наказателните правомощия на специален, различен от сезиращия орган – на ДК на КЧСИ, като неговото решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд (чл. 73 ЗЧСИ). Следователно актът за образуване на дисциплинарно производство по ЗЧСИ не се подчинява на изискванията за валидност на индивидуалния административен акт.

Необходимостта да съдържа твърдения за конкретните обстоятелства, индивидуализиращи нарушенията, е с цел да се изясни предметът на дисциплинарното производство и да се гарантира правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност ЧСИ. Какво е неговото субективно отношение към нарушението (действие или бездействие) се изяснява в дисциплинарното производство чрез проявените обективно установени и доказани обстоятелства по дисциплинарното дело. Като очертава по индивидуализиращи белези актовете (действия или бездействия), за които министърът на правосъдието, респ. Съвета иска ЧСИ да бъде наказан, сезиращият орган заявява и становище, че ЧСИ е виновен за допуснатото нарушение. Поради това не е необходимо искането/решението по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ да съдържа нарочна обстоятелствена част за субективното отношение на ЧСИ към твърдяното нарушение. Нарушението, изразено в проявените в обективната действителност факти и обстоятелства, визирани в закона, устава и/или Етичния кодекс и следващото от тях субективно отношение на ЧСИ към нарушението, са предмет на доказване в дисциплинарното производство, за да изключи решението по чл. 72, респ. решението по чл. 73 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност, ако ЧСИ не е виновен за извършеното, респ. да определи по вид и тежест наложеното дисциплинарно наказание, ако ЧСИ е виновен.

Законът не изисква решение по чл. 437, ал. 4 ГПК за надлежното образуване на дисциплинарното производство и за решението по чл. 72 ЗЧСИ, включително когато нарушенията са извършени чрез подлежащи на обжалване пред съд актове на ЧСИ. Такова изискване/процесуална предпоставка не може да се извлече и по тълкувателен път. Първо, подобно тълкуване неоснователно би ограничило обхвата на чл. 67 ЗЧСИ – подлежащите на обжалване актове (действия или бездействия) на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в чл. 435 ГПК, но ЧСИ носи дисциплинарна отговорност не само за тях, а за виновно неизпълнение на всяко задължение, вменено със закон, Устава и Етичния кодекс на ЧСИ. Второ, решението по чл. 437, ал.

4 ГПК е задължително за страните и за съдебния изпълнител по изп.д. В обективното право няма разпоредба, която да предвижда да е задължително за органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, за ДК на КЧСИ или за Върховния касационен съд.

С тези мотиви настоящият състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ЧСИ Г. К. за нищожност, респ. недопустимост на решението и не приема, че е незаконосъобразно, когато и ако е постановено при липса на обстоятелствена част в акта по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ за вината на привлечения към дисциплинарна отговорност ЧСИ.

3

По оплакванията за незаконосъобразност на решението:

Дисциплинарното производство е образувано по искане на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Г. К. за следните нарушения по изп.д. № 20249240401505:

1. ЧСИ е нарушил чл. 78, ал. 1 ГПК, като е приел и начислил в тежест на длъжниците С.

Михайлова Р.-К. и Н. К. Н. адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв. без приложени договор за адвокатска услуга и доказателства да е платено.

2.

ЧСИ е нарушил чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, като е включил недължимото адвокатско възнаграждение в материалния интерес и така е определил такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която не е авансова и се събира от постъпленията по изп.д..

3.

ЧСИ е нарушил чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ – изготвените сметки по изп.д. са останали неподписани от него.

4. ЧСИ е нарушил чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като е приел и начислил адвокатско възнаграждение, за което Законът изисква да е платено по банков път.

5.

ЧСИ е нарушил чл. 458 ГПК - не е изпратил за длъжниците С. Р., С. Р. и Н. Н. уведомленията по чл. 191, ал. 3, изр. 2 ДОПК.

6.

ЧСИ е нарушил чл. 436, ал. 2 ГПК - не е администрирал жалби вх. № № 237102/14.10.2024 г., 280758/11.10.2024 г. и 280759/11.10.2024 г. на длъжника Н. Н., подадени от пълномощника му адв. Е. Б..

7.

ЧСИ е нарушил чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ - не е осъществил контрол върху действията на ПЧСИ Т. К., който е бил длъжен, но в поканите за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжниците С. Р. и Н. Н. не е съобщил наложения запор на лек автомобил рег. [рег.номер на МПС].

8.

ЧСИ е нарушил чл. 13 ГПК, вр. чл. 46 ЕК на ЧСИ - с 40 дни е забавил да съобщи разпореждането си от 26.08.2024 г. за оставената без движение жалба вх. № 151413/26.08.2024 г. на адв. Е. Б. и не е предприел администрирането на трите жалби на длъжника Н..

За тези нарушения министърът на правосъдието е поискал на ЧСИ Г. К. да се наложи наказанието лишаване от правоспособност за срок от една година.

От фактическа страна:

Изп.д. е образувано пред ЧСИ Г. К. по молба от 21.05.2024 г. на „Франело Транспорт“ ЕООД с приложени към нея решение № 1/22.01.2024 г. по арб.д. № 1/2023 г. на Софийски арбитражен съд и изп.лист № 226/14.05.2024 г. по ч.т.д. № 880/2024 г. на СГС, удостоверяващ правото на принудително изпълнение в полза на „Франело Транспорт“ ЕООД срещу С. М. Р. за лихвоносна главница по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 500 000 лв. с разноски, пресъдена с решението.

Взискателят е заявил и искане в задължение на длъжника да се постави и адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв. Към молбата е приложил пълномощното на адв. Б. К., но не и договор за адвокатска услуга и доказателства, че възнаграждението е платено.

С разпореждане от 21.05.2024 г. за образуване на изп.д. ЧСИ Г. К. включва адвокатското възнаграждение в дълга, но изисква взискателят да представи договора с адв. К. и доказателства да е платено.