Определение № 937 от 31.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. Стара Загора, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500468 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивни частни жалби на ,,А.Т.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител И.М.Ш., чрез юрк. С.С., и ,,К.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител И.Ц.К., чрез юрк. В.Т., срещу определение № 236/22.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 999/2024 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което са уважение исканията на частните жалбоподатели за изменяне на решение № 36/03.04.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата си всеки от частните жалбоподатели излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение, основани на доводи за неправилно определяне на дължимото по реда на чл.38, ал.2 от Закана за адвокатурата възнаграждение на адвоката-пълномощник на насрещната страна по делото.

Правят се идентични искания за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв., с ДДС.

В срока за отговор на частните жалби общ такъв е подаден от насрещната страна – А. Г. М., чрез адв. М. М. с който жалбите се оспорват 1 като неоснователни и се претендира потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

След обсъждане на становищата на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 999/2024 г. по описа на Районен съд – Раднево е било образувано по искова молба А. Г. М., действащ чрез адв. М. М., срещу „К.“ ЕАД и ,,А.Т.“ ЕООД, с която са били предявени два пасивно субективно съединени осъдителни иска, с отправени до съда искания за осъждането на „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 200 лв. като дадена без основание, и осъждането на ,,А.Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 700 лв. като дадена без основание.

В производството ищецът е бил представляван от адв. М. М., който му е оказал безплатно правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Извършените от адв. М. М. действия, касаещи осъществяването на правната защита и съдействие на А. Г. М. се изразяват в изготвяне и подаване на искова молба; изготвяне на писмено становище, с което е извършено изменение на предявеният срещу ,,А.Т.“ ЕООД иск по размер чрез намаляване до 451,05 лв. и е изразено становище по съществото на правния спор, без участие в открити съдебни заседания.

Делото е решено без извършването на процесуални действия с участието на страните, респ. техните пълномощници, в проведеното едно открито съдебно заседание, в т.ч. не са събирани доказателства, изключая представените от страните писмени доказателства.

С постановеното по делото решение предявените от ищеца искове са били уважени, като в полза на адв. М. М. са присъдени по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатски възнаграждения в размер на по 400 лв., с ДДС, дължими от всеки един от ответниците.

В срока за изменение на решението в частта за разноските всеки от ответниците е подал молба, с която е поискал определянето на едно общо възнаграждение, евентуално – определянето на по-ниско възнаграждение в полза на адв. М. М. до размера на 200 лв., с ДДС.

С обжалваното определение съдът е оставил исканията без уважение.

2

Приел е, че адвокатът има право на възнаграждение за осъществената защита по всеки един от предявените искове, а размерите на възнагражденията не са прекомерни с оглед правната и фактическата сложност на делото, и при отчитане конкурентния пазар на адвокатските услуги.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Всяка от частните жалби е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледани по същество и двете частни жалби се преценяват от съда за частично основателни по следните съображения:

Нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата дава право на адвоката в определени хипотези да окаже безплатна правна помощ и съдействие на страна по гражданско дело.

Съгласно ал.2 на чл.38 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и осъжда другата страна да го заплати.

С решение по дело С-438/22, представляващо задължителна за националните юрисдикции на държавите-членки съдебна практика, е прието, че националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с наименование понастоящем Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/ поради противоречието й с общностното право.

Предвид това въззивният съд счита, че при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна защита и съдействие по гражданско дело по отношение на размерът му не следва да се прилага Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, а съображенията за това са следните:

Нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ограничава съда в преценката му относно размерът на справедливото на положения от адвоката 3 труд възнаграждение по начин, че то да не може да е по-ниско от предвидения в Наредбата размер, а чл.2, ал.2 от НВАР предвижда, при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът да съобразява неговия размер с критериите, предвидени в тази наредба.

Съдът намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С438/22 намира приложение и към настоящата редакция на наредбата Наредба за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, т.к. въпреки направеното след постановяването му изменение на подзаконовия нормативен акт, той продължава да не е съобразен с правото на ЕС, съобразно даденото от СЕС тълкуване на общностното право.

Това е така, т.к. начинът на приемане на НВАР, въвеждаща тарифа за адвокатските възнаграждения, все още представлява съгласуване на цените на адвокатските услуги от всички участници на пазара на принципа на хоризонталното ценообразуване.

В решение на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 е прието, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС.

По идентични съображения следва да се приеме, че макар регламентираните с НВАР размери на възнагражденията за адвокатска работа вече да не са предвидени като минимални, то установяването им като задължителни за съда при определяне на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на практика ги приравнява на минимални, а това от своя страна се явява в разрез с правото на ЕС, съгласно даденото в решението на СЕС по дело С-438/22 тълкуване на правото на Съюза.

Според въззивният съд определените с Наредбата за заплащането на правната помощ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство в производство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска.

Този извод се налага от принципа за равно третиране, т.к. правната помощ, предоставяна както по реда на Закона за правната помощ, така и по 4 реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата има социална функция и се отнася до защита на обществения интерес чрез гарантиране на достъпа на гражданите до правосъдие.

И в двата случая предоставянето безплатно на адвокатски услуги произтича от необходимостта за осигуряване на възможността на материално затруднено лице да бъде представлявано от адвокат в производство по гражданско дело, респ. остойностяването и заплащането на адвокатският труд и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи.

Обстоятелствата, че предоставената по реда на Закона за правната помощ адвокатска услуга се заплаща от държавния бюджет, а заплащането на предоставената по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатска услуга следва да бъде възложено насрещната страна по делото не предпоставят възможност за прилагане на различни принципи при остойностяването на положения от адвоката труд.

Закона за адвокатурата единствено предоставя възможност на всеки адвокат, без значение дали е вписан в Националния регистър за правна помощ или не, да може автономно да вземе решение дали да предостави безплатна защита на материално затруднено лице и в какъв обем да е тя, но не следва да създава привилегия положеният от адвоката безплатен за представляваното лице труд да бъде възмезден чрез прилагане на икономическите принципи, регулиращи свободния пазар на адвокатските услуги.

При определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото и положеният от адвоката труд, който следва да се положи за защита на съответното право.

Цената на труда се определя в случая от предмета на спора, касаещ защита на ответник - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата молба и на становище, с което е извършено едно процесуално действие и е представена в писмен вид пледоария.

В конкретният казус е налице изключително ниска фактическа и правна сложност на делото, т.к. спорът между страните се свежда единствено до прилагането на правото, разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което с участието на страните, респ. техните 5 пълномощници не са събирани доказателства и не са разрешавани процесуални въпроси, а предметът на делото касае правен спор, по който има обилна задължителна за националните юрисдикции съдебна практика на Съда на европейския съюз и на Върховния касационен съд.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. М. М. правна защита и съдействие на А. Г. М. по всеки един от двата иска следва да бъде определено в рамките на предвидените в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размери на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., с ДДС /300 лв. без този данък/.

Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. М. М. в открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба и впоследствие възпроизвеждането й в писменото становище.

В тази връзка следва да се отчете и служебно известното на съда обстоятелство, че адв. М. М. е осъществил до момента и осъществява правна защита на потребители-ищци срещу кредитори по потребителски кредити, отнасящи се до еднотипни правни спорове.

Предвид това осъществените от него в настоящото производство процесуални действия за защита на ищцата не изискват индивидуална подготовка за конкретното дело, която да представлява основание за определяне на възнаграждение в по-висок размер.

При определянето на конкретният размер съдът отчита и осъщественото изменение на Наредбата за заплащането на правната помощ, което макар и все още да не е влязло в сила по отношение на разпоредбите, касаещи възнагражденията за осъществяване на правна помощ по граждански дела с определен материален интерес, отразява актуалната на настоящите пазарни и икономически условия законодателна оценка при остойностяване на положения в обществена защита труд от адвокатите, оказващи правна помощ на материално затруднени лица.