Решение № 3804 от 17.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3804 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100502789 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Г., срещу съдебно решение № 18259 от 07.11.2023г., поправено с решение № 21079 от 20.12.2023г., постановено по гр. дело № 28569/2021г. по описа на СРС, 89 състав, в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето М.И. Д.а. Обжалва го и в частта, с която съдът е задължил бащата И. Д. Г., със съдействието на ДСП-Възраждане, гр.София да се включи в индивидуално психологическо консултиране в програма за повишаване на родителския капацитет.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. С въззивната жалба се сочат нови доказателства.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез адв. Д. К., поддържа въззивната жалба и сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира да се уважи въззивната жалба и се допусне разширен режим на лични отношения, както е формулиран във въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Е. И., чрез адв. З. З. от САК, оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Не сочи нови доказателства.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата редовно призована, лично оспорва въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне изцяло на въззивната жалба, като се потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение № 18259 от 07.11.2023г., поправено с решение № 21079 от 20.12.2023г., постановено по гр. дело № 28569/2021г. на СРС, 89 състав, съдът на основание 127, ал. 2 от СК е предоставил упражняването на родителските права над детето М.И. Д.а на неговата майка В. Е. И. и е постановил на основание чл. 59, ал. 2 от СК местоживеенето на детето да е при неговата майка. Определил е режим на лични отношения на бащата И. Д. Г. с детето М.И. Д.а, както следва: бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от годината/ с така определения режим ищецът няма да пропуска седмица/, за времето от 17:30 часа в петък, до 18:00 часа в неделя, като взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката; двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по десет дни; за Коледните празници всяка четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на двадесет и шести декември; за Новогодишните празници от 10.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа на последния почивен ден, който се пада през вече четната година; за Великденските празници всяка нечетна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; за Рождения ден на детето /04.01/ всяка четна година от 10.00 часа на 04.01 до 19:30 часа на 04.01, а ако този ден детето посещава учебни занятия след приключване на съответните занятия за три часа; През нечетните години на следните официални празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния празник. През четните години по време на следните официални празници: Първи май, Деня на независимостта, за периода от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния празник; Рождените дни на всеки от родителите детето прекарва самостоятелно с тях с преспиване от 18.00 часа на рождения ден до 10:00 на следващия ден, независимо от действащия към момента режим на контакти.

С решението си съдът е задължил бащата И. Д. Г., със съдействието на ДСПВъзраждане, гр.София да се включи в индивидуално психологическо консултиране в програма за повишаване на родителския капацитет. Задължил е Дирекция „Социално подпомагане“ - Възраждане, град София, да изготви индивидуална оценка на бащата И. Д. Г. и план за работа, със съответните услуги предписания, включително чрез включването му в програма за повишаване на родителския капацитет, чрез индивидуално психологическо консултиране. Разпоредил е на бащата И. Д. Г. да окаже съдействие на служителите при Дирекция „Социално подпомагане“.

Осъдил е И. Д. Г. да заплати в полза на СРС държавна такса и разноските.

В останалата необжалвана част съдебното решение е влязло в сила.

От първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, които не са оспорени от страните и въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда повторно, доколкото не установяват спорни обстоятелства относно определяне на режима на лични отношения на въззивника с детето М.И. Д.а.

Извършеното социално проучване в първионстанционното производство не следва да бъде обсъждано от въззивната инстанция, тъй като е направено актуално социално проучване в настоящата инстанция.

Пред въззивния съд е представен актуален социален доклад от ДСП-Възраждане с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/133-001 от 03.10.2024г., изготвен на основание чл. 21, т. 15 от 2

ЗЗДт, във връзка с чл. 15, ал. 6 от 33Дт. В доклада по местоживеене на детето Мерилин се сочи, че основни грижи за детето се полагат от майката, а бащата задоволява потребностите на детето по време на режима им за лични отношения. При социалното проучване е установено, че майката с двете деца живеят на адрес: гр. София, ж.к.

„Западен парк“, бл. ****, в жилище под наем. При извършеното посещение в жилището е установено, че апартаментът се състои от кухня, всекидневна, детска стая, обзаведена според нуждите и възрастта на детето, остъклена тераса и санитарни помещения. Жилището е с добри хигиенно-битови условия и с добро обзавеждане. По данни на въззивника Г. жилището, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“ е негова собственост и се състои от две спални, кухня и санитарен възел. За детето Мерилин е обособена едната стая, като за детето е осигурено всичко необходимо. На базата на събраната информация от проведеното интервю с родителите на малолетната М.И. Д.а е дадено заключение, че към момента грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, а връзката баща-дете не е прекъсната. В интерес на детето е да се отглежда в спокойна и сигурна среда, като е важно и двамата родители да участват в живота на дъщеря си, за да може да поддържат и развиват емоционалната връзка изградена между тях и детето.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 03.02.2025г. от въззивния съд е изслушан въззивника И. Д. Г., който завява, че живее в гр. София, кв.

****, което жилище е двустайно и е негова собственост. Живее сам. Работи като шофьор в градския транспорт от десет години, а всеки ден работното му време е различно. Понякога започва в 2 ч. през нощта, а друг път и в 4:30 ч. Работи по 9-10 часа, а в други дни само 5 часа. Почива на две седмици два дена. Заявява, че не е сигурен дали детето посещава предучилищна или детска градина, тъй като е възпрепятстван от майката на детето. Иска да се вижда с детето колкото може повече.

През лятото желае да е с детето 20-30 или 40 дни. Заявява, че не желае да се постигне споразумение по предмета на въззивното обжалване.

В същото съдебно заседание е изслушана и въззиваемата В. Е. И., която е заявила, че живее в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. ****. Работи в магазин „Спорт депо“, където се занимава с интернет поръчки, но не работи дистанционно. Работното време е от 09:30 часа до 16:00 часа от понеделник до петък и е съобразено с взимането на детето от детска градина. От адреса, на който живее, до работата разстоянието е 15 минути. Счита определеният от районния съд режим на лични отношения за напълно подходящ и не възразява той да бъде разширен. Излага, че въззивникът не я уведомява, когато детето е болно и тя не е подготвена. Заявява, че при отглеждането на детето може да разчита на майка си, която живее в ж.к. „Люлин5“ и е пенсионер, но работи.

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала съдебно психологична експертиза (с определение по Протокол № 8106/07.10.2024г. лист 44-45 от делото). Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ (лист 86-93 от делото), изготвено от вещото лице З. В. М., кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено се установява, че детето има добра емоционална привързаност към своите родители. Не се наблюдават различия по отношение на свързаността от страна на детето към родителите. Наблюдава се внимателно и доверително отношение на детето и към двамата родители.

От заключението на експерта се установява, че при детето се наблюдава повишена тревожност, която е свързана с дисхармоничните отношения на родителите.

Нарушен е психоемоционалният му баланс поради объркващите послания подавани от 3 родителите, като авторитети. Това може да окаже негативно влияние върху развитието му в бъдеще.

От заключението се установява също, че не се наблюдават индикации за конфликт на лоялност спрямо някой от родителите. Майката В. И. е с добър родителски капацитет и са свързани с подсигуряване на грижи за детето, като осигурява базовите грижи, посрещане на физическите, емоционалните и социални му нужди и защита от болести и насилие. Майката успява да допринесе за развиване на личните граници на детето. При оценката на родителския капацитет на бащата резултатите от направения тест не могат да се коментират поради високата степен на желателно поведение. Заключава, че има данни за действия от страна на бащата, които са поставяли детето в риск. От документите е налична информация, че с детето се е работило, като с дете в риск от насилие. Експертът приема в заключението си, че бащата е със задоволителен родителски капацитет. Не са идентифицирани индикации и не са събрани данни за родителско отчуждение. Детето е с добра емоционална привързаност и към двамата родители и никой от родителите не е предприемал действия за прекъсване на връзката на детето с другия родител. От заключението се установява също, че когато детето се отглежда при честа смяна на възрастните и мястото, където са се грижили за него това може да доведе до разстройство на привързаността. Установява се, че детето Мерилин проявява тревожност и обърканост по отношение на дисхармоничните родителски отношения, а двамата родители трябва да предоговорят своите взаимоотношения за бъдещото отглеждане на детето, за да предотвратят неизбежните отрицателни промени в развитието на детето. От позицията на психологическото консултиране и диагностика е препоръчително да се осигури постоянна и базова сигурност за детето. Вещото лице предлага примерен режим на лични отношения, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца детето да бъде заедно с неотглеждащия родител от 10ч. в събота до неделя 18ч. с преспиване.

Четните години за Коледа и Нова година детето да е при отглеждащия родител, а нечетните при неотглеждащия с преспиване. През лятото 20 дни да бъде с неотглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който живее. Детето да празнува рождения ден на всеки от родителите си с преспиване.

В открито съдебно заседание от 27.01.2025г. вещото лице конкретизира, че обстоятелството бащата да се грижи самостоятелно за детето зависи от психологическото обучение. Това обучение касае терапевтична работа с бащата, за да може да повиши своя капацитет, особено в посока на сигурността на детето. Това е задължително, с оглед базовата сигурност на детето. Режимът е примерен по отношение на родителските отношения на бащата с детето (лист 101 от делото).

Разпечатката съдържа 35 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19cbe615-0a72-496b-a238-ca1833966045