Решение № 1464 от 05.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300101539 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от С. Г. Д. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че бивш с. на МВР по **** г., като в периода от 11.2011 до 11.2023 г. била к. на к.ство с. С. три м.. Последните и. загубил с разлика под 3%, поради уронване на името и престижа му в резултат на водено срещу него наказателно производство. Последното започнало със сигнал на трето лица до РП Пловдив Било образувано досъдебно производство през 2012 г. срещу неизвестен извършител, но ищецът бил призоваван многократно пред разследващите органи и му били снети образци от ръкописен текст. Ищецът бил привлечен като обвиняем на 22.05.2017 г., като през този период от 5 години било нарушено неговото ежедневие и работен процес поради разпити и викания в полицията. След повдигане на обвинението изминали още 2 години до внасянето на обвинителен акт, през което време бил разпитван 17 пъти, обвинението било преквалифицирано 2 пъти и му било предявявано 4 пъти. В рамките на съдебното производство били проведени 15 о.с.з. като с присъда на РС бил признат за виновен, а след нейната отмяна оправдан по повдигнатите обвинения. Твърди, че вследствие на горното са му причинени неимуществени вреди, търпи унижението да бъде обвиняем и подсъдим за тежко престъпление. Фактът за воденото наказателно производство станал известен на повечето негови родини, приятели, познати и колеги, което довело до уронване на 1 авторитета му и разколебаване на доверието към него. Променили се отношенията с колегите му, като част от тях се дистанцирали от него. По време на наказателното производство живял в непрекъснат стрес и притеснения, като изпитвал срам и разочарование от правоохранителните органи. Допълнително страдал и от това, че случващото се отразило тежко и на неговото семейство. Твърди, че уронването на престижа и доброто му име довело до загубването на ***** г. Продължилото повече от 10 години наказателно производство се отразило и на здравословното му съС.ие.

Твърди, че в наказателното производство заплатил адв. хонорар от 500 лева, за който следвало да бъде обезщетен.

Предвид изложеното иска присъждането на обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.07.2023 г., както и и 500 лева за имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът по размер. Възразява се, че неимуществените вреди следва да бъдат в справедлив размер, съгласно преценката на конкретните обстоятелства. От значение за определянето му било конкретното отражение на наказателното производство на здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на ищеца. Следвало да се вземе предвид, че за периода до 22.05.2017 г. ДП се е водело срещу неизвестен извършител, от което ищецът не търпял вреди. Явяването му пред органите на досъдебното производство било негово задължение, както на всеки гражданин. Оспорва взетата спрямо него мярка „Подписка“ да е възпрепятствала пътуването. Оспорва наказателното производство да е повлияло на резултатите от изборите за к.. Възразява срещу иска за имуществени вреди предвид липсата на доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по настоящото дело НОХД 3837/2019 г. на ПОС се установява, че досъдебното производство е било образувано на 30.08.2012 г. срещу неизвестен извършител, след сигнал на трето лице. Ищецът преди това е дал обяснения на 11.06.2012 г. От 04.02.2013 г. до 15.04.2014 г. досъдебното производство е спряно за издирване на единствен свидетел очевидец. На 21.07.2014 г. е постановено ново спиране, като производството е възобновено на 19.10.2015 г. На 02.12.2015 г. и на 18.12.2015 г. С. Д. е разпитан по досъдебното производство като свидетел и са взети образци за сравнителен материал. Следва трето спиране за периода от 08.03.2016 г. до 12.08.2016 г.

На 22.05.2017 г. С. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като е взета мярка за неотклонение „Подписка“. След това 2 на 04.07.2017 г. страната дава обяснения във връзка с повдигнатото обвинение. На 09.08.2017 г. са проведени очни ставки между ищеца и двама от свидетелите. На 14.08.2017 г. е предявено разследването, но производството е върнато за извършване на допълнителни действия. Следва ново спиране на производството от 21.12.2017 г. до 09.01.2018 г., а на 12.01.2018 г. и 08.05.2018 г. са проведени разпити на свидетели пред съдия.

На 30.05.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 пр. първо и пр. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК, като е потвърдена мярката за неотклонение „Подписка“ и е извършен разпит. На 07.06.2018 г. е извършено предявяване на разследването, но производството относно е върнато за извършването на нови действия по разследването. Извършено е ново предявяване на разследването на 12.09.2018 г. и с постановление от 16.11.2018 г. производството е спряно, като е възобновено на 11.12.2018 г. На 23.11.2018 г. е отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.

На 09.04.2019 г. е извършено ново привличане на С. Д. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 предл. първо и предл. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Следва извършването на нови действия по разследването и ново предявяване на 16.04.2019 г.

На 21.06.2019 е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 2 и т. 4 предл. първо и предл. второ вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Проведени са о.с.з. на 29.07.2019 г., 17.09.2019 г.; 15.10.2019 г.; 21.11.2019 г. 20.01.2020 г.; 19.02.2020 г.; 08.06.2020 г.; 13.07.2020 г.; 28.09.2020 г.; 05.11.2020 г.; 02.12.2020 г.; 02.02.2021 г.;

15.03.2021 г. 17.05.2021 г.; 06.07.2021 г. Две о.с.з. са отложени заради извънредното положение от 2020 г., две от описаните са отложени поради неявяване на защитник, поради уважителни причини и едно поради заболяване на ищеца. С присъда от 06.07.2021 г. страната е призната за виновна и е осъден на ******, отложено с три години изпитателен срок.

Във въззивното и касационното производство са проведени по 1 о.с.з., като ОСПловдив отменя присъдата, признава ищецът за невиновен и го оправдава на основание чл. 304 НПК. ВКС оставя в сила съдебния акт. Така оправдателната присъда е влязла в сила на 19.07.2023 г.

От показанията на тримата свидетели се установяват негативните преживявания на ищеца във връзка с производството, като след повдигането на обвиненията бил променен, вече не бил весел и жизнен, а унил и потиснат. Информацията за воденото наказателно производство станала обществено доС.ие, както на близките му, така и на други хора в селото, а през 2019г. на абсолютно цялата общност, тъй като били разлепени плакати за това. Свидетелите излагат и данни за промяна в здравословното 3 съС.ие на страната като проблеми с кръвното налягане и диабет. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 93, т. 7 НК, като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.

По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.

Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023 г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства– критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид– от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение– нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно 4 преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му съС.ие, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о.

За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно преследване, съдът съобрази следното: на ищеца е повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; не е бил задържан, като му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“, която е с нисък интензитет на засягане на личната и имуществена сфера; наказателното производство срещу него е продължило 6 години и 1 месец и 27 дни за времето от повдигането на обвинението до влизането в сила на оправдателната присъда. Съдът отчита и проведените процесуални действия с участието на ищеца- 3 пъти е привличан като обвиняем в досъдебното производство, давал е обяснения, провеждани са две очни ставки с негово участие, както и разпити на свидетели пред съдия, разследването му е предявявано 4 пъти, явявал се е в проведените о.с.з. без едно; възрастта му към момента на повдигане на обвинението– 51 годишен; преживените негативни емоциистрес, страх от осъждане, отчуждение, уронване на чест и достойнство, злепоставяне, притеснения за доброто си име и авторитет. На следващо място съществена роля при определяне размера на обезщетението следва да бъде отдадена на общественото положение на ищеца и конкретно заеманата от него отговорна публична длъжност- к. на с. С., за която очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени, тъй като избирането на подобна длъжност изисква доверие и вяра в неговия авторитет, знания, умения. Това води до допълнително негативно влияние на наказателното преследване върху личността на ищеца. Не се установява 5 медийно разгласяване на процесното наказателно производство, но повдигнатото обвинение е станало достояние на местната общност, което е довело до допълнителни неудобства за ищеца и семейството му. Съдът взе предвид още липсата на данни за ограничаване на свободното придвижване в резултат на незаконното обвинение; липсата на данни за ограничаване правото на труд; липсата на данни за увреждане на здравословното състояние (по делото не се установява влошено здравословно състояние или заболяване на ищеца, което да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение), липсата на данни обвинението да се е отразило на провежданите и. и обществено-икономическите условия на живот в страната към времето на увреждането. При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства, съдът намира, че сумата 2 6 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и до този размер искът следва да бъде уважен.