Решение № 1266 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100901213 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност в процеса са предявени възражения за прихващане с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „Х.И.1” ЕАД, твърди, че е собственик на вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/, находяща се в землището на с. Вранино и произвежда електрическа енергия от нея.

Посочва, че на 08.03.2013 г., между него, като производител на електрическа енергия, и ответника - „Н.Е.К.“ ЕАД, като купувач, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ, с поетапно въвеждане на мощности. С този договор ответникът поел задължение да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия и да заплати преференциална цена за това, която е в размер на 148, 71 лв. за 1 МВтч без ДДС. В изпълнение на този договор ищецът произвел и доставил на ответното дружество през месец юни 2018 г. електрическа енергия в количество, чиято цена възлиза на сумата от 396 801, 05 лв. с включен ДДС, за което е издадена фактура № 78/ 01.07.2018 г. Ответникът не е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия в уговорения в чл. 29 от договора срок за това, който е до 10 дни от получаване на фактурата с придружително писмо. Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, което за периода от 20.07.2018 г. до 29.06.2021 г. възлиза на сумата от 118 599, 42 лв. Посочва, че тези вземания не могат да бъдат погасени чрез прихващане, защото в негова тежест не са възникнали задълженията, които са предявени в процеса чрез заявените от ответника възражения за прихващане, защото липсва законова разпоредба, от която те да са 1 възникнали, а постановените от КЕВР решения от 16.11.2017 г. и от 13.08.2020 г., с които се определя нетното специфично производство на електрическа енергия, са порочни. Заявява, че второто от посочените решения е нищожно и унищожаемо, като счита, че по наличието на пороци, които водят до тези правни последици, съдът, разглеждащ настоящия спор, е длъжен да се произнесе съгласно чл. 17 ГПК. Поради изложеното ищецът моли „Н.Е.К.“ ЕАД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 396 801, 05 лв., представляваща неплатена цена за доставената електрическа енергия за месец юни 2018 г. съгласно фактура № 78/ 01.07.2018 г., както и сума в размер на 118 599, 42 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената за доставената електрическа енергия за месец юни 2018 г., начислено за периода от 20.07.2018 г. до 29.06.2021 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по исковете - „Н.Е.К.“ ЕАД, ги оспорва. Твърди, че не е изпълнил претендираното от ищеца задължение, защото има вземане към него за получаване на сума в размер на 5 237 547, 04 лв., представляваща платена без правно основание сума, която подлежи на връщане, което ищецът не е погасил след като е бил поканен да стори това.

В срока за подаване на отговор на исковата молба, ответникът предявява за разглеждане процесуалноправно възражение за прихващане между вземанията на ищеца, предмет на предявените искове, и възникналите в негова полза вземания към ищеца за получаване на сума в размер на 396 801, 05 лв., представляваща платена от ответника на ищеца без правно основание цена за доставена през месец декември 2016 г. електрическа енергия над определеното с чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ нетно специфично производство, която подлежи на връщане, както и сума в размер на 138 990, 57 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 396 801, 05 лв., начислено за периода от 17.01.2018 г. до 30.06.2021 г. Ответникът твърди, че съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ общественият доставчик, каквото е неговото качество, има задължение да изкупи електрическата енергия, произведена от ВЕИ, която надхвърля нетното специфично производство, само и единствено по цени за излишък на балансиращия пазар. Той обаче е заплатил закупената през месец декември 2016 г. от ищеца такава електрическа енергия по преференциалните цени, уговорени в сключения между страните договор, поради което сумата, представляваща разлика между заплатената цена, изчислена по преференциалните цени, и цената, изчислена по цени за излишък на балансиращия пазар, е такава, която е платена при липса на правно основание за това и следователно подлежи на връщане. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Ищецът основава претенциите си за получаване на цена на закупената от ответника електрическа енергия на съществуващи между страните облигационни отношения, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който е действал за процесния период, който е месец юни 2018 г. Ето защо и за да бъде уважен предявения в процеса иск, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е сключен такъв договор, както и дали той обвързва страните по него за спорния период.

В Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че продажбата на електрическа енергия се осъществява въз основа на сделки, които се сключват по регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени между страните цени и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия /чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Страни по тези сделки могат да бъдат само субектите, изрично посочени в закона, а именно: общественият доставчик на електрическа енергия, крайният снабдител на електрическа енергия, производителят, крайният клиент, който може да бъде битов и небитов, операторът на електропреносната мрежа, операторът на електроразпределителна мрежа, търговецът на електрическа енергия, доставчикът от последна инстанция, координаторът на балансираща група и операторът на борсов пазар на електрическа енергия /чл. 92 ЗЕ/.

Между страните в производството не е спорно, а и това се установява от представените писмени доказателства, че ищецът „Х.И.1” ЕАД има качеството на производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, тъй като е юридическо лице, което произвежда електрическа енергия. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът „Н.Е.К.“ ЕАД има качеството на обществен доставчик на електрическа енергия съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ. Така установените факти водят до правния извод, че ищецът и ответникът имат такова качество в процеса по производство и доставка на електрическа енергия, което ги легитимира като страни по договор за продажба на електрическа енергия съгласно чл. 92 ЗЕ.

По делото не се спори, че между „Х.И.1” ЕАД и „Н.Е.К.“ ЕАД са възникнали облигационни отношения от сключен на 08.03.2013 г. договор за продажба по регулирани от КЕВР цени на електрическа енергия, произведена от собствената на първото дружество вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/ „Караджалово“, находяща се в землището на с.

Вранино. Това обстоятелство се и установява от приетия като доказателство по делото писмен договор от 08.03.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности, намиращ се от л. 14 гръб до л. 22 от делото на СГС.

Този договор е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му.

Дейността по производство и потребление на електрическа енергия е обществено значима, като нейното извършване има за цел както да бъде осигурено качествено и сигурно 3 задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, но така също и да бъде постигнато енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които възникват между отделните правни субекти по повод производството и потреблението на електрическа енергия, са законово регулирани с императивни правни норми, с които е ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара на електрическа енергия.

Такива норми се съдържат в общия закон, който е ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като специални правила, които уреждат производството и продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, какъвто характер има енергията, която се произвежда от вятърните централи и е предмет на договора, който се сочи като правопораждащ предявеното в процеса вземане факт, се съдържат и в Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. С оглед на това и задълженията, които възникват за страните по договора за продажба на електрическа енергия, се определят както от уговорките, постигнати по общо съгласие на страните в съдържанието на сключения между тях договор, но така също и от правилата, предвидени в императивните разпоредбите, съдържащи се в националното законодателство, с които се регулират отношенията по производство и продажба на електрическа енергия, които също са част от съдържанието на този вид договор. С императивни правни норми в ЗЕ и ЗЕВИ са уредени случаите, при които по този договор за обществения доставчик възниква задължение да изкупи определено количество електрическа енергия, която е произведено от насрещната страна по тази сделка, както и съдържанието на задължението на обществения доставчик да заплати определена покупна цена за това. Една част от съдържанието на правата и задълженията, които възникват за страните по договора за продажба на електрическа енергия, включително и тази от възобновяеми източници, се определя и принудително по административен ред от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен регулатор, който е КЕВР. Това се отнася за задължението за заплащане на покупна цена за произведената електрическа енергия, което възниква по договор за продажба на енергия по регулирани цени, които се определят с индивидуален административен акт, издаден от КЕВР.

Предвид изложеното и за да определи какви са правата и задълженията, които са възникнали за страните по спора по сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца вятърна централа, съдът следва да съобрази както постигнатите в съдържанието на този договор уговорки, но също така и императивните правила, предвидени в ЗЕ и в ЗЕВИ, които регулират изкупуването от обществения доставчик на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, които също са част от съдържанието на този договор.

С чл. 1, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че ищецът се задължава да продава на ответника произведената от него активна електрическа енергия, доставена в мястото на доставка след първата дата на доставка в рамките на целия срок на действие на договора, за която има издадена гаранция за произход, с изключение на енергията, за която 4 производителят е сключил договори за продажба на свободния пазар или с която участва на балансиращия пазар, както и тази, която той ползва за собствени нужди. С чл. 11, ал. 1 от договора ответникът е поел насрещно задължение за срока му на действие, който съгласно чл. 3 от неговото съдържание е 12 години, а именно от 08.03.2013 г. до 08.03.2025 г. и следователно включва процесния период, който е от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., да изкупува електрическата енергия, произведена от вятърната електрическа централа „Караджалово“ по определената от КЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на чл. 31 ЗЕВИ. При тълкуване на волята на страните, изразена в тези договорни клаузи, се налага изводът, че при определяне на това какво е съдържанието на задължението, което възниква по силата на процесния договор за обществения доставчик да заплаща покупна цена за доставената му от ищеца електрическа енергия, следва да се изхожда както от изрично постигнатото между страните съгласие, но така също и от правилата, установени с нормата на чл. 31 ЗЕВИ, с които се регламентира задължението на обществения доставчик да изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници, което възниква по сключени договори за продажба и които правила са императивни и като такива са част от съдържанието на всеки един такъв договор, включително и на процесния.