Решение № 3326 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3326 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110119771 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** искова молба против „П.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите както следва: 2193,99 лв. – непогасен остатък за извършена транспортна услуга, за което е издадена фактура № 0000027209/31.08.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 13.04.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 128,59 лв. – мораторна лихва върху претендираното възнаграждение за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2023 г.

С протоколно определение от 16.02.2024г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на акцесорната исковата претенция с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, чрез увеличаване размера от първоначално предявените 128.59лв. на 137.51лв.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В проведеното на 16.02.2024г. открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да 1 бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази възможност, както с разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, така и с изготвения доклад по делото.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в настоящото исково производство.

Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, респективно с настоящото решение в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските, сторени в обезпечителното производство.

По изложената аргументация следва извода, че ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1177.76лв., от които 40.00лв. – държавна такса в обезпечителното производство, 400.00лв. – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 137.76лв. – държавна такса в настоящото исково производство и 600.00лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на разноски по изпълнително дело. Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Съдът намира, че произнасяне по разноските в изпълнителното производство се дължи от съдебния изпълнител, като актът му подлежи на обжалване от взискателя / ищец в настоящото производство /по реда на чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 2193.99 лв. – непогасен остатък за извършена транспортна услуга, за което е издадена фактура № 0000027209/31.08.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 13.04.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 137.51 лв. – мораторна лихва върху претендираното възнаграждение за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2023 г.

ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД , ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Р.Б.“ ЕООД , ЕИК **********, сумата от 1177.76лв. – разноски в исковото и обезпечително производство.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2