Решение № 395 от 10.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20251200601228 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.341,ал.1,вр. с чл.306,ал.1,т.1 от НПК,образувано по частен протест на прокурор при РП Благоевград против определение №657 от 16.10.2025г.,постановено по ЧНД № 1190/25г. на РСБлагоевград, в частта относно отказът на съда да приложи чл.24 НК като увеличи определеното общо най-тежко наказание с 1/един/ месец „лишаване от свобода“.

Изложените от прокурора съображения засягат високата степен на обществена опасност на осъдения,поради което се сочи,че следва да бъдат преценявани не само включените в съвкупността престъпления,но цялостната му престъпна дейност както и факта,че е извършил двете процесни деяния,включени в съвкупността в кратък срок след излизането си от затвора.Изразява несъгласие със становището на първия съд, застъпвайки позицията,че чл.24 от НК може да бъде приложен и по отношение на престъпления,наказани по реда на глава XXIX от НПК като ограничението,предвидено в чл.381,ал.8 от НПК се отнася и е приложимо единствено при разглеждане на дела по реда на глава XXIX от НПК,а в казуса това ограничение е неприложимо,поради факта на отделно 1 образувано производство с пр.основание чл.306,ал.1,т.1 НПК,вр. с чл.25 от НК.Като аргумент в тази насока се сочи,че тази позиция на съда би довела до неравноправно третиране на различни осъдени лица,част от които са сключили споразумения с прокуратурата,а други не,като по-благоприятното положение би било за тези,за които производствата са приключили по реда на глава XXIX от НПК.

Ето защо се иска,атакуваното определение да бъде отменено частично в частта,с която не е уважено искането на РП-Благоевград да бъде приложен чл.24 от НК като бъде УВЕЛИЧЕНО определеното общо най-тежко наказание от 18/осемнадесет/ месеца „лишаване от свобода“ с още 1/ЕДИН/МЕСЕЦ „лишаване от свобода“,или ОБЩО 19/деветнадесет/ месеца „лишаване от свобода“,което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

В с.з. представителят на ОП-Благоевград поддържа подадения протест,основавайки се на високата степен на обществена опасност на дееца,както и на степента на обществена опасност на деянията,включени в съвкупността.

Осъденото лице-Л. Н. М. се явява лично и със служебния си защитник адв.Ш..Защитникът изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно определение и моли за неговото потвърждаване.

Осъденият М. в правото си на лична защита,поддържа становището на адвоката си,а в последната си дума моли оспорваното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след като обсъди събраните доказателства и становищата на страните и провери изцяло правилността на определението на РСБлагоевград съобразно правомощията си по чл.314 НПК, намери следното от фактическа и правна страна:

Въззиваемият Л. Н. М. в периода 2002г-2025г. е осъждан 29 пъти за престъпления от общ характер като последователно е извършвано и групиране на наказанията при условията на чл.25 и чл.23 от НК,поради което правното положение на осъденото лице не поставя проблеми от гледна точка на поблагоприятно групиране на наказанията.

Последно осъденият е изтърпял наказание от 6/шест/ месеца „лишаване от свобода като е бил освободен от затвора на 28.01.2025г.

2

Предмет на настоящото производство представляват двете престъпления,извършени от осъдения М. след освобождаването му от затвора и това са:

-с протоколно определение № 1642 от 01.07.2025г., постановено по НОХД № 780/2025г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в сила на 01.07.2025 г.,на осъдения Л. Н. М. за извършено на 20.02.2025г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.Това наказание е получил,поради кражба на движима вещ-портмоне на стойност 54 лева като кражбата е осъществена в условията на опасен рецидив,поради многократните осъждания на М..Наложеното наказание осъденият М. е започнал да търпи за времето от 03.07.2025г., когато постъпва в Затвора в гр.Бобов дол и към 16.10.2025г./датата на съдебното заседание,когато е постановено определението/ е изтърпял фактически 3 /три/ месеца и 13 /тринадесет/ дни.

-второто осъждане,предмет на разглеждане в производството е получил с протоколно определение № 1915 от 25.08.2025г., постановено по НОХД № 1059/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в сила на 25.08.2025г.,с което за извършено в периода от 10.03.2025г. до 16.03.2025г. престъпление по чл.354а ал.3 пр.2т.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим и „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.

От така наложеното наказание,на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което М. е бил задържан до 72 часа с Постановление на Районна прокуратура - Благоевград от 11.03.2025г., в който срок се включва и задържането му до 24 часа, считано от 10.03.2025г. до 11.03.2025г./на последната дата с определение № 613/11.03.2025г., постановено по ЧНД № 350/2025г. по описа на Районен съд Благоевград, не е уважено искането на Районна прокуратура - Благоевград за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като е определено М. да се освободи незабавно/-1 ден; както и времето, през което М. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета му с определение № 3

352/19.03.2025г., постановено по ВЧНД № 339/2025г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязло в сила на 18.03.2025 г., считано от 18.03.2025г. до 03.07.2025г,от когато е започнал да търпи наказанието по НОХД №780/2025г.

Тук следва да бъде обърнато внимание,че действително отмяната на мярката за неотклонение „задържане под стража“,взета по НОХД 1059/2025г е отменена на 17.07.2025г. с Постановление на Районна прокуратура – Благоевград от 17.07.2025г.,но тя е била лишена от съдържание,поради започналото фактическо изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от 03.07.2025г,когато М. е постъпил в Затвора.

С обжалваното определение районният съд е приел, че деянията на Л. М., за които е осъден с влезлите в сила определения,с които са одобрени споразумения по НОХД №780/2025г. на РС-Благоевград и НОХД №1059/2025г също на РС-Благоевград следва да се групират в една група, като е наложил общо наказание в размер на най-тежкото измежду двете, а именно- от 18 месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

С оглед задълженията си по чл.314,ал.1,НПК въззивната инстанция намира за необходимо да се произнесе не само по въпроса относно приложението на чл.24 от НК.Така, въззивният съд счита, че районният съд правилно е групирал наложените с цитираните по –горе присъди наказания на осъдения, доколкото всяко едно от престъпленията по тези присъди, е извършено от М. преди да има за което и да е от тях, влязъл в сила съдебен акт.Т.е, безспорно е налице реална съвкупност от престъпления,за които на осъдения следва да бъде определено общо най-тежко наказание,поради което правилно проверяваният съд е постановил последният да изтърпи наказание от 18 месеца „лишаване от свобода“ като следва да бъде отбелязано,че този размер на наказанието е наложено и по двете присъди.

Поради наличието на кумулативно определено наказание „глоба“ от 2000лева,наред с наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №1059/2025г ,районният съд правилно на основание чл.25,ал.1,вр. с чл.23, ал.3 от НК е присъединил и това наказание към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

Законосъобразно се явява и определението на РС-Благоевград в частта 4 относно приспадане от наложеното наказание „лишаване от свобода“ на задържането по реда на чл.59 ал.1 т.1 от НК по НОХД № 1059/2025г., считано от 10.03.2025г. до 11.03.2025г.-1 ден и за времето от 18.03.2025г. до 03.07.2025г. (когато е започнал да търпи наказание лишаване от свобода по НОХД № 780/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград)-3 месеца и 15 дни или общо предварително задържане от 3 месеца и 16 дни, като един ден задържане е отчетен като един ден лишаване от свобода.

Правилно районната инстанция е извършила и приспадането от наказанието „лишаване от свобода“,извършено на осн. чл.25 ал.2 от НК,тъй като Л. М. е започнал да търпи фактически наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 1година и 6 месеца по НОХД № 780/2025г.,считано от 03.07.2025г. като приспадането е извършено до момента на произнасянето от районния съд– 16.10.2025г., представляващи 3 /три/ месеца и 13 /тринадесет/ дни,съгласно отразеното в получената справка от затвора Бобов дол.

Правилно е бил определен от проверяваният съд и режима на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18/осемнадесет/ месеца,тъй като и по двете присъди наложените наказания е постановено да бъдат изтърпени при първоначален строг режим.Но като допълнение следва да бъде отбелязано,че осъденият е получил съответните наказания,поради престъпна дейност,извършена преди да са изминали 5 години от предишно изтърпяно наказание „лишаване от свобода“ като аргументът за това е нормата на чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС.

С подадения протест се изразява единствено несъгласие със съображенията на първия съд относно неувеличаването на общото наказание.По начало текстът на чл.24 от НК предвижда правна възможност за увеличаване размера на определеното общо наказание в случаите, когато се групират наказания, за да се гарантира максимално справедливо наказание за извършените от осъденото лице престъпления. При приложението на чл.24 от НК съдът е длъжен да съобрази цялостната престъпна дейност на дееца, неговата и на извършените от него престъпления обществената опасност, както и всички останали смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като наред с това приеме, че и най-тежкото наказание не е в състояние да изпълни целите по чл.36 от НК.Основополагащата позиция на районния съд обаче не е била тази,а фактът на приключване на двете наказателни производства по реда на глава XXIX от 5

НПК,позовавайки се на разпоредбата на чл.381 ал.8 от НПК, допускаща единствено възможност за приложение на разпоредбата на чл.23 от НК,но не и на чл.24 от НК и съобразявайки,че обратното би утежнило необосновано положението осъдения Л. Н. М..С това становище въззивният съд не се съгласява дотолкова,доколкото определянето на общото наказание се извършва в отделно производство с пр. основание чл.306,ал.1,т.1 НПК,вр. с чл.25 от НК,като наказанията са били определени с отделни съдебни актове.Посочената норма визира невъзможност за увеличаване на определеното наказание само по отношение на наложените такива в наказателното производство,по което е постигнато споразумение.Въпреки тази си позиция,въззивният съд намира отказът на районния да увеличи определеното общо най-тежко наказание за правилен.Безспорно е,че осъденият Л. М. е лице с висока степен на обществена опасност,предвид утежненото му съдебно минало и извършването на двете престъпления в кратък срок след освобождаването му от затвора.Но в казуса ,следва да се държи сметка и за конкретните особености /характеристики/ на самите деяния,за които М. е наказан. Така,осъждането си по нохд №780/2025г М. е получил за кражба,действително представляваща опасен рецидив,но по отношение на вещ на стойност 54 лева,което занижава степента на обществена опасност на самото деяние, като следва да се отчете,че липсват имуществени вреди от престъплението.По отношение на включеното второ осъждане в процесната съвкупност,М. е осъден за държане на наркотични вещества,но в много малко количество,съответно на ниска парична стойност.Същевременно от изготвената в хода на ДП №85/2025г по описа на 1-во РУБлагоевград,прераснало в нохд №1059/2025г на РС-Благоевград комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза е установено,че Л. Н. М. страда от разстройство, получено вследствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества, поради което може да бъде направен извод,че държаните от осъдения наркотични вещества са такива,предназначени за негова лична употреба ,поради безспорно установената му зависимост.