Решение № 969 от 20.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Варна, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100501074 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. № 302550 /22.11.2021г., подадена от “Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК 148021022, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Константин Доганов“ 19, представлявано от З. К. К., срещу решение № 262 681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в, поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за разликата над 3002,58 лв. до предявените 10176,02 лв.

/десет хиляди сто седемдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО.

„Пчелина” в/до обекта ПИ *** гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, на осн. чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

1

2/ въззивна жалба вх. № 302 988 /29.11.2021г., подадена от „Викат“ ЕООД, ЕИК 103876896, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Митрополит Кирил“ 11, представлявано от В.Г.Ц., срещу решение № 262 681 / 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 2285 / 2020г. на ВРС, 30 с-в, поправено с решение No 260 199 / 29.03.2022г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

-в частта, в която жалбоподателят „Викат“ ЕООД е осъден да заплати на „Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК: 148021022, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, р-н Одесос, ***, представлявано от управител З. К. К., сумата от 3002,58 лв. (три хиляди и два лева и петдесет и осем стотинки) с ДДС, представляваща дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и извършени СМР - изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ *** гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане.

-в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Викат“ ЕООД насрещен иск да бъде осъден „Ел.Стил” ЕООД да изпълни задълженията си по договор за СМР от 10.09.2018 г. за отстраняване на некачествено извършените по трасето за външно кабелно електрозахранване от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4А пред УПИ 1-494, кв. 26, по плана на СО Пчелина, град Варна, изразяващи се в пропадане на повече от 50 метра от цялото трасе, а в условията на евентуалност да бъде осъдено „Ел.Стил“ ЕООД да заплати на „Викат“ ЕООД сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща стойността за възстановяването на трасето, на осн. чл. 264, ал.2, изр.второ от ЗЗД.

В ъ в въззивната жалба вх. № 302 550 /22.11.2021г., подадена от “Ел.Стил“ ЕООД се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и че същото е постановено без да бъдат преценени от решаващия състав всички факти и събраните по делото доказателства. В настоящия случай възнаграждението по договора не било уговорено по единични цени, а като обща стойност за изпълнение на целия строеж. Тъй като за строежа има издадено разрешение за ползване, то следвало да се приеме, че работата била изпълнена така, че е годна за обикновено предназначение, съгласно изискванията на чл. 261, ал.1 от ГПК. По 2 отношение на заключението на съда във връзка с извозването на отпадъците от строителния обект счита, че е налице извънсъдебно признание на ответното дружество, обективирано в документ, изходящ от страната, който не бил оспорен от последния. След като не се представяли доказателства от страна на ответника, че същият е извозил за собствена сметка общо 26 куб.м., а и след като вещите лица нямало как да установят на място освен по представените по делото документи точно колко са извозените боклуци, то и на ищеца следва да се присъди сумата за извозването, която претендира. По отношение на оспорването от страна на ответника количества по точки: 3 Рязане бетонна настилка армирана до 10 см. над 10 метра; 4 - Рязане Бетонна настилка над 10 см. - изцяло; 5 - Разкъртване армиран бетон до 10 см. — над 10 метра; 6 -Разкъртване на армиран бетон над 10 см. - изпяло; 7 Възстановяване на бетонен път-над 10 метра, счита, че съдът неправилно е приел само сумата от 1049,20 лв., доколкото отново било налице извънсъдебно признание на фактите, като ответникът се е съгласил и не е оспорил нито пред ЕРП Север, нито в настоящото производство, че от процесния обект са рязани реално общо 228 кв.метра бетонова настилка армирана и разкъртени реално общо 54 кв.метра тротоар бетонен, след като е подписал Допълнително споразумение №А2-В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП0157/25.02.2019г. По отношение на останалите претенции на ищеца, сочи, че в първо съдебно заседание, ответникът изрично е признал, че са извършени и подлежат на заплащане. Отделно, по отношение на писменото доказателство – разписка, с която ответникът се домогва да установи, че е заплатил сумата от 5000 лв. като цена по договора сочи, че по делото липсват доказателства плащането да е извършено по банков път, а страните са уговорили именно плащане по банков път. Няма и доказателства и не се установява сумата да е заплатена именно от името на ответника в полза на ищеца. Отделно съобразно забраната на чл.163, т.З от ГПК свидетелските показания са ограничени, ако задължението за плащане е уговорено с писмен акт, който е на стойност по-голяма от 5000лв., какъвто е случаят. Съдът неправилно и необосновано е приел, че сумата е предадена и е послужила като частично плащане по процесния договор. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да му се присъдят разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Викат“ ЕООД, с който се оспорват доводите 3 изложени във въззивната жалба. Сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Признава, че между двете дружества е сключен процесният договор, като договорената цена в размер на 19 593.85 лева е окончателна, т.е не подлежи на допълнително договаряне и промени, което включва всички разходи за материали, труд, транспорт, данъци и налози, както и ДДС, което неоснователно допълнително се начислява. По отношение на претендирания от ищеца размер сочи, че същият следва да отговаря на извършените дейности и вложени материали, а „Ел.Стил“ ЕООД не били извършили нито всички дейности, които твърдят, нито били вложили и посочените материали.

От своя страна, ответникът бил платил на два пъти –общо сумата от 15 000лв., за което ищецът не му бил издал фактури. Твърди, че „Викат“ ЕООД не бил подписвал протокол за приемане на работата по трасето/обекта, защото не бил приел за извършени посочените в представения такъв строителни дейности и вложени материали. Претенцията на „Ел.Стил“ ЕООД не била доказана в производството нито с документи, нито според приетите по делото експертизи. По отношение на извозването на отпадъците сочи, че ищецът е следвало да докаже, че именно той бил извозил 24 куб.м. отпадъци от обекта на СО Пчелина и след това да претендират плащане, а обстоятелството, че на ответника е била изплатена сума за такъв род дейност от енергодружеството не означавало, че ищецът е осъществил дейността. По отношение на подписаните между Енергоразпределителното дружество в Североизточна България и „Викат“ ЕООД документи сочи, че същите са подписани с трето лице и във връзка с друг вид отношения и не засягали „Ел.Стил“ ЕООД. Допълва, че Енергоразпределителното дружество било платило на „Викат“ ЕООД сумата от 16029,29 лева с ДДС за кабелното захранване на посочения по- горе строеж в СО Пчелина, като посочената сума била по-малко от сбора на сумата, която „Викат“ ЕООД бил платил на „Ел.

Стил“ ООД и уважената част от иска на последното дружество в размер на 3002,58 лева. Така изчислено съгласно постановеното по делото решение на ВРС, на „Ел.Стил“ ЕООД се следвала сумата от 18 002,58лева, от която сума ответникът бил платил сума в размер на 15 000 лева. Разликата по цитираната фактура платена от Енерго дружеството била в размер на около 2000 лева и без да се вземело предвид, че „Викат“ ЕООД след приключване на СМР по кабелното захранване от страна на „Ел.Стил“ ЕООД било извъшило поправки по трасето за своя сметка. Така излизало, че „Ел.Стил“ ЕООД било свършило 4 работа за 18 002,58 лева, а Енерго-дружеството било заплатило на „Викат“ ЕООД 16 029, 29 лева, а ответникът бил извършил и поправка на трасето за своя сметка поради некачествено изпълнение. В този смисъл и твърденията на „Ел. Стил“ ЕООД във връзка с подписаните документи между „Викат“ ЕООД и Енергоразпределите лното дружество били неверни и едностранчиви. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Във въззивната жалба вх. № 302 988 /29.11.2021г., подадена от „Викат“ ЕООД, се излага, че в обжалваната част решението е неправилно, немотивирано и явно несправедливо. Преповтаря изложеното вече в депозирания от него отговор на подадената от „Ел.Стил“ ЕООД въззивна жалба. В допълнение към него сочи, че като възложител по процесния договор не е приел така извършената работа по същия и не е осчетоводил фактури за нея. По делото били изготвени три експертизи, като първоинстанционният съд в своето решение взел предвид само втората, която била изготвена само и единствено по документи и изцяло била оспорена от жалбоподателя. Втората експертиза била изготвена само на база представени от управителя на ищеца документи, но не и след оглед на терена и съобразяване с действителната обстановка на място. Експертизата следва да е техническа, а не счетоводна. Не било обсъдено от ВРС и официалното писмо от „Адиан“ ЕООД, в което се сочи, че от този обект не били извозвани и изхвърляни строителни отпадъци. От друга страна другите две експертизи са обективни и следвало да се вземат предвид. Заведеният от жалбоподателя насрещен иск бил отхвърлен изцяло, въпреки че по делото и по първата и по третата експертиза се констатират дейности, които били извършени със средства на „Викат“ ЕООД . Разпитвани са и свидетели, които потвърдили тези факти, както и лошо изпълнената работа. Решението нa ВРС в обжалваните части следвало да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният от ищеца иск, както и да се уважи насрещният такъв. Моли и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ел.Стил“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение в тази обжалвана част е правилно и законосъобразно. Преповтаря доводите от своята въззивна жалба. Сочи, че ответникът е приел работата с конклудентни 5 действия, тъй като е започнал да ползва построеното по предназначение без да се бил противопоставил на недостатъци до момента, в който бил получил исковата молба. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, за възивника „Ел.Стил“ ЕООД се явява процесуален представител – адв. Д., а за въззивника „Викат“ ЕООД процесуален представител – адв. С.. Страните поддържат подадените от тях въззивни жалби и оспорват въззивната жалба на насрещната страна. Всеки моли за отмяна на решението в обжалваната от него част, както и за присъждане на разноски. В предоставения от съда срок, всяка от страните депозира писмена защита.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от „Ел.Стил“ ЕООД, ЕИК: 148021022, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ***, представлявано от управител З. К. К., срещу „Викат“ ЕООД, ЕИК: 103876896, със седалище и адрес па управление гр. Варна, р-н „Младост“, ул.