Решение № 352 от 04.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Ботевград, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И. при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело № 20251810101866 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба (ИМ) на С. И. С., ЕГН: **********, АДРЕС, чрез адв.

Р. Д., АДРЕС; срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, БУЛСТАТ: №, част от „Северозападно държавна предприятие“, ЕИК: №, АДРЕС, правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

В исковата молба (ИМ) на С. И. С. се твърди, че: Същият бил ангажиран трудово в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ (наричано за краткост по-долу само: „ДГС – Ботевград“) по силата на Трудов договор № ТД-22/11.03.1996 г. като „технически ръководител“. С Допълнително споразумение№ ДС-8/17.04.2025 г. С. бил преназначен на длъжността „главен лесничей“. „ДГС – Ботевград“ било работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като това било предвидено в Правилника по организацията и дейността му: чл. 25, т. 6.

На 11.07.2025 г. работодателят връчил на работника Заповед № 0-07.11.07.2025 г., с която било прекратено трудовото отношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поР. това че работникът бил сключил договор за управление на предприятие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Според работника/ищеца заповедта е незаконосъобразна, поР. това че (1) управителят на „ДГС – Ботевград“ не бил компетентен да издаде заповед по чл. 328, ал. 2 КТ; (2) уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ било право, а не задължение на работодателя; (3) длъжността „главен лесничей“ не била „служител от ръководството на предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ; (4) бланкетно се твърдят нарушения на чл. 328, ал. 2 КТ; (5) уволнението било злоупотреба с право: чл. 8, ал. 1, във вр. с ал. 3 КТ: работникът попадал под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, но въпреки това бил уволнен на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

С оглед на изложеното С. И. С. моли БРС да (1) отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; (2) да го възстанови на работа: чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; и (3) да осъди работодателя да му плати сумата от 17 802 лв., представляваща БТВ от 2 967 лв. за месец, считано от датата на уволнението от 11.07.2025 г., до 11.01.2026 г.: чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

1

В отговора на исковата молба (ОИМ) на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ се отстоява, че предявените искове са неоснователни. Макар да признава сключването на трудовия договор, счита, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът бил сключил Договор за управление № 760/19.12.2024 г. между „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.

Враца, ЕИК №, представлявано от инж. Ваня Каменова, Директор, и Мария НиколоваЙорданова, Ръководител „Финансов отдел“ в СЗДП, от една страна, и инж. Димитър Ганчев, Директор на ТП „ДГС Ботевград“, от друга страна, при което управителят на – Димитър Ганчев, имал право да си подбере екипът от ръководството на предприятието и, следователно, да уволни С. И. С. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Също така длъжността на С.

И. С. „главен лесничей“ била ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. С оглед на законосъобразността на процесното уволнение се релевират доводи и за неоснователност на останалите искове: чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

При условията на евентуалност работодателят прави възражение за прихващане (чл.

103 и сл. ЗЗД) между вземането на С. И. С. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“, сумата от 13 800 лв., представляваща БТВ от 2 300 лв. за месец, считано от датата на уволнението:

11.07.2025 г., до 11.01.2026 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), от една страна, и вземането на работодателя към С. И. С. за сумата 2 967 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, което се твърди, че ще се породи на основание чл. 55, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, ако съдът отмени уволнението. – Претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От 1996 г. С. И. С. работи в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“, като последно е заемал длъжността „главен лесничей“ срещу брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 2 967 лв., получено за м. юни 2025 г. Със Заповед № 0-07/11.07.2025 г. същият е бил уволнен от тази длъжност на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като между „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр. Враца, ЕИК №, представлявано от инж. Ваня Каменова, Директор, и Мария Николова-Йорданова, Ръководител „Финансов отдел“ в СЗДП, от една страна, и инж.

Димитър Ганчев, Директор на ТП „ДГС Ботевград“, от друга страна; като инж. Димитър Ганчев е започнал изпълнението на този договор. На основание чл. 220, ал. 1 КТ на С. била изплатена сумата от 2 967 лв., тъй като работодателят не бил спазил срокът за предизвести.

Недоволен от уволнението си, С. го обжалван пред БРС, за което е било образувано настоящото дело.

Всичко това следва от представеното от работодателя трудово досие на работника.

Възражението на работника, че не бил положил подпис на 1 и 2 стр. от длъжностната му характеристика и поР. това не било доказано, че тя му е била представена, е неприемливо, тъй като няма нужда да се подписват всички страници на даден документ. Напротив, подписът на последната страница е достатъчен.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с искове на работника С. И. С., ЕГН: **********, АДРЕС, чрез адв. Р. Д., АДРЕС; срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, БУЛСТАТ: №, част от „Северозападно държавна предприятие“, ЕИК: №, АДРЕС, с които се иска от БРС (1) да признае уволнението му със Заповед № 0-07.11.07.2025 г. за незаконно и да бъде отменено (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); (2) да го възстанови на предишната му работа като „главен лесничей“ при ответника (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ); и (3) да осъди ответника да му плати обезщетение за времето, през което е останал без работа поР. уволнението, а именно му плати сумата от 17 802 лв., представляваща БТВ от 2 967 лв. за месец, считано от датата на уволнението: 11.07.2025 г., до 11.01.2026 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 2

КТ). Работодателят прави възражение за прихващане при условията на евентуалност възражение за прихващане (чл. 103 и сл. ЗЗД) между вземането на С. И. С. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“, сумата от 13 800 лв., представляваща БТВ от 2 300 лв. за месец, считано от датата на уволнението: 11.07.2025 г., до 11.01.2026 г. (чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ), от една страна, и вземането на работодателя към С. И. С. за сумата 2 967 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, което се твърди, че ще се породи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ако съдът отмени уволнението.

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните, че всички факти са спорни, с изключени на сключването на процесния трудов договор и плащането на последното БМВ на работника преди уволнението му в размер на 2 967 лв.

Съдът указва на работодателя, че трябва да докаже всички факти и обстоятелства, въз основа на които твърди, че имал право да уволни работника с процесната заповед на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а именно че (1) С. И. С. е заемал длъжност в „ръководството на предприятието“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“. Съдът указва на страните, че § 1, т. 3 ДР на К Т „ръководство на предприятието“ включва ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, вкл. и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни); че (2) е сключил договор за управление между „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр. Враца, ЕИК №, представлявано от инж. Ваня Каменова, Директор, и Мария Николова-Йорданова, Ръководител „Финансов отдел“ в СЗДП, от една страна, и инж.

Димитър Ганчев, Директор на ТП „ДГС Ботевград“, от друга страна; че (3) инж. Димитър Ганчев е започнал изпълнението на този договор; че (4) е спазен девет месечният срок, в който може да уволни работника на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като срокът започва да тече от започването на изпълнението на договор за управление; че (5) работодателят е платил на С. И. С. сумата 2 967 лв. от на основание чл. 220, ал. 1 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ :

Съдът намира, че по силата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на С. И. С. от Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП от длъжността „главен лесничей“ със Заповед № 0-07.11.07.2025 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Съображенията за това са следните: Съгласно § 1, т. 3 ДР на К Т : „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). В настоящия случай С. И. С. е заем длъжността „главен лесничей“, от чиято длъжностна характеристика към трудовото му досие следва, че той не е участвал по никакъв начин в управлението на предприятието на работодателя. Задълженията на С. са се състояли главно в това да изпълнява решенията на директора на предприятието и са имали чисто лесничейски характер. Този извод ясно следва от отговорностите на работника: „за изпълнение и резултатите на възложените задачи“. Обстоятелството, че в длъжностната му характеристика са посочени правата му да „ръководи и взема самостоятелни решение при изпълнение на горскостопанските мероприятия в ДГС“, също не би могло да наклони към извод, че работникът е имал управленски (мениджърски) правомощия. Синтезът на всички права и задължение на работника сочи, че като „главен лесничей“ той е имал задачата да решава кой вид дървета следва да бъде изсечени и същевременно да се грижи за предпазването на горите от незаконна сеч. Тези правомощия обаче не касаят – нито пряко, нито косвено – управлението на предприятието на работодателя, а са свързани с осъществяването на основаната му дейност.

3

По искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

Съдът намира, че с оглед на основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то основателен се явява и искът по т. 2 и С. И. С. следва да се възстанови на работата като „главен лесничей“, която е заемал при работодателя си Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП.

По искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

Съдът намира, че основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обосновава и частична основателност на иска по т. 3, като на работника следва да се присъди общата сума от 11 132.70 лв., от която (1) за м. юли 2025 г., който е имал 23 работни дни, а работникът е работил 8, но е бил възпрепятстван да работи 15, то му се дължи сумата от 1 935 лв., за м. (2) август, (3) септември и (4) октомври – по 2 967 лв., а за м. (5) ноември, който е има 20 работни дни, но към датата на приключване на съдебното дирене през БРС, 04.11.2025 г., работникът е бил възпрепятстван да работи само 2 дни, то му се дължи сумата от 296.70 лв.