Решение № 1318 от 22.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. **** , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело № 20203100103770 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Хъс“ ООД твърди, че са кредитори на К. В. П. по сключен между тях договор № 854/28.06.2019 г., по който „Хъс“ ООД се явява продавач, „ПИРС“ ЕООД – купувач, а К. В. П. – съдлъжник с предмет продажба на метали и метални изделия. Въз основа на сключения договор са издадени фактура № 3190002540/09.01.2020 г. за сумата от 25 272.84 лева с падеж 08.02.2020 г. и фактура № 3190002665/07.02.2020 г. за сумата от 25 999.20 лева. С падеж 08.03.2020 г. Твърди се, че ответникът К. В. П. дължи и мораторна неустойка върху главницата от 24 433.92 лева по фактура № 3190002540/09.01.2020 г. за периода от 08.02.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 19 864.78 лева и мораторна неустойка върху главницата от 25 999.20 лева по фактура № 3190002665/07.02.2020 г. за периода от 08.03.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 18 875.42 лева по силата на чл. 6 от договора. Излага се, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС, К. В. П. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на внука си В. В. П. 1/2 ид.ч. от апартамент № 9 с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр.

****, ул. „**** със ЗП от 64.17 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, три балкона, при граници: за първо ниво – обекти с индентификатори с №№ ***, ***, *** и за второ ниво ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., при граници: коридор, изба № 10, изба № 7, както и 7.9204 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № *** по КК на гр. ****, с която сделка уврежда кредитора си. Отправеното до съда искане е да се обяви за недействителна 1 спрямо ищеца договорът, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът К. В. П., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че сделката е сключена преди възникване на задължението без намерение за увреждане на кредитора, като последните не са знаели за увреждането. Твърди се, че договор № 854/28.06.2019 г. е подписан от К. В. П. в качеството му на поръчител, а не на съдлъжник, поради което вземането спрямо него е погасено по давност. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца, както и че договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. уврежда интересите на кредитора, тъй като прехвърлителят разполага и с друг имот. Твърди се, че претендираните суми от продавача по процесните две фактури са изплатени от застраховател, както и че стоките не са предадени реално. Оспорва се размерът на главниците и неустойките, претендирани от ищеца, като се прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6 от договора поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Апартаментът, предмет на атакуваната сделка, представлява несеквестируема вещ по смисъла на чл. 444 от ГПК, поради което не може да бъде предмет на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът В. В. П., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че сделката е сключена преди възникване на задължението без намерение за увреждане на кредитора, като последните не са знаели за увреждането. Твърди се, че договор № 854/28.06.2019 г. е подписан от К. В. П. в качеството му на поръчител, а не на съдлъжник, поради което вземането спрямо него е погасено по давност. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца, както и че договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. уврежда интересите на кредитора, тъй като прехвърлителят разполага и с друг имот. Твърди се, че претендираните суми от продавача по процесните две фактури са изплатени от застраховател, както и че стоките не са предадени реално. Оспорва се размерът на главниците и неустойките, претендирани от ищеца, като се прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6 от договора поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Апартаментът, предмет на атакуваната сделка, представлява несеквестируема вещ по смисъла на чл. 444 от ГПК, поради което не може да бъде предмет на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор № 854/28.06.2019 г. „Хъс“ ООД /листи 6 и 7/, в качеството на продавач, „ПИРС“ ЕООД, в качеството му на купувач и К. В. П., в качеството му на съдлъжник 2 страните уреждат рамкови условия, при които продавачът продава, а купувачът купува метали и метални изделия, като същите конкретизират вида, количеството и цената на стоките, предмет на продажба чрез фактури, които с подписването им от продавача се считат за част от договора. В т. 6 от договора съконтрагентите са уговорили, че купувачът следва да заплати на продавача цената на фактурираните стоки в срок от 30 календарни дни от издаването на данъчната фактура, като срокът започва да тече от датата на издаване на съответната фактура, без да е необходима покана. В случай, че след изтичане на този срок стоките не са заплатени, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1 % от дължимата се сума на ден при забава до 30 дни, а след изтичане на този срок – 0.3 % от дължимата се сума на ден. Неустойка се начислява върху дължимата се към момента сума и се начислява и при частично плащане за неплатения остатък.

Представени са фактура № 3190002540/09.01.2020 г. с издател „Хъс“ ООД и получател „ПИРС“ ЕООД за стоки на обща стойност от 25 272.84 лева и фактура № 3190002665/07.02.2020 г. с издател „Хъс“ ООД и получател „ПИРС“ ЕООД за стоки на обща стойност от 25 999.20 лева, товарителница № 000796/07.01.2020 г. с изпращач на стоката „Хъс“ ООД и товарителница № 000880/07.02.2020 г. с изпращач на стоката „Хъс“ ООД и два броя кантарни бележки и два броя експедиционни бележки /листи 8 – 11/.

С нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС /листи 17 и 18/ Е.Г. П.а и К. В. П. прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане на внука си В. В. П. апартамент № 9 с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „**** със ЗП от 64.17 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, три балкона, при граници: за първо ниво – обекти с индентификатори с №№ ***, ***,

*** и за второ ниво - ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., при граници: коридор, изба № 10, изба № 7, както и 7.9204 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № *** по КК на гр. ****.

От представените удостоверения за семейно положение и родствени връзки /листи 43 – 46/ се установява, че К. В. П. е дядо по бащина линия на В. В. П..

От заключението на вещото лице по допусната и приета от съда СИЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че при ищеца е осчетоводено получено застрахователно обезщетение в размер на 45 389.81 лева от застрахователя „Юлер Ермес“ АД на 16.12.2020 г. С горната сума са погасени следните фактури: По фактура № 3190002540/09.01.2020 г. – погасени 21 990.45 лева и по фактура № 3190002665/07.02.2020 г. – погасени 23 399.35 лева. Непогасеното задължение по фактури и неустойка е в размер на 43 783.52 лева, като по отделни елементи сумите са следните: вземане по фактура № 3190002540/09.01.2020 г. – 2443.47 лева, вземане по фактура № 3190002665/07.02.2020 г. – 2 599.85 лева и вземане по начислена неустойка от 22.12.2020 г. – 38 740.20 лева.

3

По искане на ответниците с оглед доказване твърденията им, са разпитани свидетелите К.Г.И. /без родство и дела със страните/ и ХР.С.Г. /без родство и дела със страните/, чиито показания съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

В конкретния случай ищецът се легитимира като кредитор на ответника К. В. П. праводател по атакувания договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС по силата на договор № 854/28.06.2019 г., с който „Хъс“ ООД, в качеството му на продавач, „ПИРС“ ЕООД, в качеството му на купувач и К. В. П., в качеството му на съдлъжник уреждат рамкови условия, при които продавачът продава, а купувачът купува метали и метални изделия, като същите конкретизират вида, количеството и цената на стоките, предмет на продажба чрез фактури, които с подписването им от продавача се считат за част от договора. В т. 6 от договора съконтрагентите са уговорили, че купувачът следва да заплати на продавача цената на фактурираните стоки в срок от 30 календарни дни от издаването на данъчната фактура, като срокът започва да тече от датата на издаване на съответната фактура, без да е необходима покана. В случай, че след изтичане на този срок стоките не са заплатени, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1 % от дължимата се сума на ден при забава до 30 дни, а след изтичане на този срок – 0.3 % от дължимата се сума на ден.

Неустойка се начислява върху дължимата се към момента сума и се начислява и при частично плащане за неплатения остатък.

В производството по иска по чл. 135 о т ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор.

/Решение № 163 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 672/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК, Решение по гр. дело № 1863/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 171/2009 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009 г., четвърто г. о., ВКС и Постановление № 1/29.03.1965 г. на Пленума на ВС. и др./. При Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти /Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ****/.

4

Може да се приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пр исъдено нещо, какъвто не е процесният случай. С иска по чл. 135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между страните, които са я сключили /длъжникът и третото лице/. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено /напр. защото сделката има порок/ или отпадне /напр. защото е погасено чрез плащане или по давност/, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 от ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор на ищеца, но по делото не са наведени твърдения, респективно не са ангажирани доказателства такова да е постановено. Т.е. в настоящия случай ищецът се явява кредитор на ответника К. В. П. по силата на договор № 854/28.06.2019 г. и фактури с №№ 3190002540/09.01.2020 г. и 3190002665/07.02.2020 г. Още повече, че от заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СИЕ, неоспорена от страните, е видно, че непогасеното задължение по фактури и неустойка на „ПИРС“ ЕООД и К. В. П. към „Хъс“ ООД е в размер на 43 783.52 лева, като по отделни елементи сумите са следните: вземане по фактура № 3190002540/09.01.2020 г. – 2443.47 лева, вземане по фактура № 3190002665/07.02.2020 г. – 2 599.85 лева и вземане по начислена неустойка от 22.12.2020 г. – 38 740.20 лева. Представените в настоящото производство договор за цесия от 21.12.2020 г., сключен между „Юлер Ермес“ СА, Брюксел, в качеството му на цедент и „Хъс“ ООД, в качеството му на цесионер и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не следва да бъдат разглеждани, доколкото заявеното качество на кредитор от ищеца в исковата молба и уточняващите към нея, произтича единствено от рамковия договор от 28.06.2019 г. и издадените две фактури въз основа на него. Договорът за цесия между ищеца и застрахователя досежно заплатеното от последния застрахователно обезщетение в размер на 23 207.44 евро е сключен преди предявяване на настоящия иск, поради което не се касае за правоприемство настъпило в хода на процеса.