Решение № 284 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за възобновяване № 20231000600417 по описа за 2023 година

Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъдените лица И. П. К.-Б. и Д. И. П., чрез упълномощените им защитници, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 2709/2022 г., по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане. И в двете искания се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В искането на И. П. К.-Б. се твърди, че въззивното решение, потвърждаващо постановената осъдителна присъда, е постановено при наличие на касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и 3 от НПК. Твърди се, недоказаност на повдигнатото обвинение, поради липсата на категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин, извършено от Б. престъпление. Така бил нарушен основния принцип на чл.303 НПК, че присъдата не може да почИ. на предположения.

С направеното искане се излагат подробни аргументи за необоснованост на постановените от предходните съдебни инстанции актове. Претендират се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на осъдената К.-Б.. Твърди се, че съдебните актове са базирани на предположения относно реализирането на съществени обстоятелства относно предмета на доказване, както и, че в тях се съдържат вътрешнологически противоречия, които правят неясна волята на 1 съдебния състав, което се равнява на липса на мотиви. Като друго съществено процесуално нарушение се изтъква, че внесеният от прокуратурата обвинителен акт не съдържа пълно и точно отразяване на правнорелевантни факти, като в него липсват съставомерни признаци на деянието, предмет на обвинението. Излагат се доводи, че при постановяване на въззивното решение са нарушени чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, както и императивната разпоредба на чл.339, ал.2 от НПК, с което е документирано абсолютно нарушение на процесуалните правила по смисъла на член 348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, защото въззивният съд възприел фактическа обстановка, в разрез с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд бил излязъл от обвинителната рамка, като сам бил извел фактическа обстановка, която не се съдържала в обвинителния акт и по този начин осъществил функция по обвинението. От своя страна, въззивното решение било необосновано, тъй като преповтаряло пороците на първоинстанционната присъда, без обсъждане доводите на защитата по необосноваността на присъдата, по отношение отнетите вещи и тяхната стойност. И двата акта не почИ.ли на доказателствата по делото, а само на предположения.

В депозираното от защитника на осъдения Д. И. П. искане, като основания за възобновяване, също се сочат допуснати, при постановяване на въззивното решение, съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, които се припокрИ.т с изложените в искането на осъдената К.-Б. доводи, а именно: че районният съд се е произнесъл по непълен и неясен обвинителен акт, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия; че е налице отклонение от пределите на обвинителния акт, като незаконосъобразно е запълнен обема му с конкретни действия на осъдените лица, които липсвали в повдигнатите им обвинения; че атакуваното въззивно решение е необосновано, поради изграждането на правните изводи на съда въз основа на негодна съдебно-счетоводна експертиза и запълване на доказателствената празнота с предположения; че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед личните добри характеристични данни на осъдения П..

Поради твърдяното наличие на касационните основания, визирани в чл.348, ал.1, т.т.1- 3 от НПК, се иска възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 2709/2022 г., на Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание, представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище, за неоснователност на искането. Заявява липса на допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, включително при обсъждане на доказателствата, както и твърдяните такИ. от защитниците в съдебно заседание пред настоящата инстанция, поради което счита, че липсват основания за възобновяване на наказателното производство.

Според прокурора, изложените от въззивният съд съображения са последователни и след обсъждане на косвени доказателства при липса на преки, но достатъчно добре била посочена връзката между тях. Нарушение в оценката на доказателствата така, както сочат искателите при съдебно-оценителната експертиза, при кредитиране на доказателствата, събрани в 2 досъдебното производство, не били налице. Съдът не бил допуснал нарушение при кредитирането на тези доказателства, а анализът на същите бил пълноценен, поради което намира исканията на искателите за неоснователни.

Защитникът на осъдената К. – Б., поддържа депозираното от нея искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане, като твърди, че така биха били спазени както принципите на наказателното производство, така и правата на подзащитната ѝ, с цел, тя да получи справедливост.

Осъдената И. П. К.-Б., поддържа пледоарията на защитника си и заявява, че няма какво да добави.

В предоставеното право на последна дума, К. – Б. моли за възобновяване на делото.

Защитникът на осъдения Д. И. П., също поддържа искането за възобновяване.

Твърди, че изцяло наказателното производство срещу П. е било проведено при погазване на основните принципи на НПК и при нарушено, за осъдения, право на справедлив съдебен процес, съгласно чл.6 от ЕК. От самото начало, възведеното с обвинителният акт обвинение, било неясно, а след това липсвали и мотиви, както и, че съществени пороци били кредитирани. Според защитника, единственото законосъобразно решение било отмяната на влязло в сила решение и нов процес, който да започне от там, откъдето са бил допуснати съществените процесуални нарушения.

В своя защита, осъденият П. поддържа казаното от адвоката си.

В предоставеното му право на последна дума, П. моли делото да бъде възстановено, за да се разгледат всички неща, които адвокатите им са описали.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение № 128 от 23.02.2023 г. по ВНОХД № 2709/2022 г. на СГС. Въззивното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения.

С присъда от 21.03.2022 г., постановена по НОХД № 12961/2020 г., Софийски районен съд е признал подсъдимите И. П. К.-Б. и Д. И. П., с установени по делото самоличност и адрес, за виновни в това, че на 15.09.2018 г. от магазин „Икея“, находящ се в гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 216, в съучастие, и двамата като съизвършители, отнели чужди движими вещи, както следва: 1 брой безжична тройна зарядна станция на стойност 143,00 лева; 1 брой универсално USB зарядно на стойност 15,00 лева; 1 брой безжично зарядно устройство на стойност 35.90 лева; 1 брой комплект завивка и две калъфки на стойност 65,00 лева; 1 брой чаршаф с ластик на стойност 29,00 лева; 1 брой комплект плик за завивка и калъфка на стойност 50,00 лева; 1 брой комплект от два ножа на 3 стойност 19,00 лева; 1 брой комплект от 4 броя лъжици на стойност 8,00 лева; 1 брой комплект прибори, съдържащ 24 броя вилици, лъжици и ножове на стойност 39,90 лева и 3 броя микро USB кабел на стойност 9,00 лева за брой - всички описани вещи на обща стойност 431,80 лева, собственост на ОЮЛ „Хаус Маркет България“ ЕАД, от владението на В. Р. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като, на това основание и във връзка с чл.54 от НК, на И. П. К.-Б. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години; на Д. И. П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години;

На основание чл.304 от НПК, съдът е оправдал и давамата подсъдими за разликата в стойността на отнетите вещи до сумата от 543,00 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите И. П. К.-Б. и Д.

И. П., да заплатят, всеки поотделно, по 158.95 лева, по сметката на СДВР - разноски в досъдебното производство, както и 215.75 лева, вносими по сметка на съда, в полза на бюджета на съдебната власт - разноски в съдебното производство.

Съдът е постановил, на основание чл.112, ал.4 от НПК, вещественото доказателство - оптичен носител диск, запечатан с картон серия А № 0222866 и силиконов печат 602 НЕКД - СДВР да остане на съхранение в материалите по делото.

По въззивни /бланкетни/ жалби от защитника и на двамата подсъдими И. К.-Б. и Д. И. П., е образувано ВНОХД № 2709/2022 г. по описа на Софийски градски съд, приключило с Решение № 128 от 23.02.2023 г., с което присъдата на Софийски районен съд е била изцяло потвърдена.

В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може, при решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на материалния закон.

В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване се аргументират оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Настоящият съд, след проверка на материалите по делото намира, че нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение законосъобразността на постановените актове, не се констатират по настоящето дело.

При внимателния прочит на делото, настоящата инстанция намира, че всички оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон, изложени в двете искания за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 2709/2022 г. на Софийски градски съд, са били направени и преди този съд - пред въззивната инстанция, на които 4 последната подробно е отговорила със съдебния си акт, поради което САС намира, че предходния съд не е нарушил процесуалния закон и не е накърнил правото на защита на осъдените. Освен това, следва дебело да се подчертае, че макар и да са цитирани, като нарушени процесуални норми на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, както и чл.339, ал.2 от НПК, словесно изложените в исканията оплаквания и възражения на осъдените лица, касаят обосноваността на издадените от предходните съдебни инстанции актове. Ноторен факт е, че поради особения характер на производството по възобновяване, за него важат правилата на касационното производство. Основанията за касационното производство са изчерпателно визирани в трите точки на разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК и там не фигурира основанието – необоснованост. Ето защо на всички оплаквания, касаещи необосноваността на съдебните актове, САС не дължи отговор.

За прецизност обаче, следва да се отбележи, че не са налице твърдяните неясноти в обвинителният акт относно предприетите от подсъдимите конкретни действия. В тази връзка въззивният съд, в решението си, е изложил подробни мотиви, а именно, че прокуратурата е индивидуализирала в достатъчна степен съставомерните признаци от състава на престъпленията, а именно извършеното от тях в съучастие, като съизвършители, престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Обвинителният акт, макар и лаконичен, съдържа описание на престъпленията и обстоятелствата при които според прокуратурата те са извършени. Посочени са време, място и начин на реализиране на престъплението - в гр.