Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1415 от 28.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6409/2022
Вид
Решение № 1415
Подписан
28.04.2023
В сила
26.06.2024
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. А.а като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110106409 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Й. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет***, офис ***, с която претендира да бъде осъдено „***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище: гр. ***, бул. „***" ***да й заплати по договор застраховка “***“, сключен от наследодателя й Й.Д. И. ЕГН *** бивш жител на с.

***, общ. ***, обл. *** обезщетение в размер на 10824,56 лв. (десет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), която сума е платена от ищеца за погасяване на задължение на Й. Д. И.към „*** **** АД /правоприемник на „***“ АД/ по Договор за потребителски кредит „***“ №******г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на иска- 19.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищцата е наследница на Й.И., ЕГН **** бивш жител на с. ***, общ.

***, обл. *** починал на ***г. вследствие на остра дихателна недостатъчност, бактериална пневмония и заболяване от Ковид 19, обективирано в смъртен акт №*** от ***г., издадено от общ. *** обл. *** Приживе лицето е сключило с „***“ АД (понастоящем **** АД) договор за отпускане на потребителски кредит „***“ с №****. в размер на 20000 (двадесет хиляди) лв. С цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията, на 28.05.2019г. наследодателят на ищцата е бил застрахован при условията на Групов договор за застраховка „***“ на „***“ АД и е бил приет за застраховане въз основа на Съгласие за включване в групата на застрахованите лица, включващо и попълване на Декларация за здравословно състояние. След смъртта на Й. И. е заведена застрахователна претенция №*** от 20.04.2022г., като ищцата е предоставила всички необходими документи на ответното дружество. В отговор на заведената застрахователна претенция, застрахователното дружество й отговорило, че смъртта на наследодателя й е настъпила в резултат на вирусологично заболяване- Ковид-19, което е инфекция в условията на пандемия и предвид това представлява изключен риск съгласно Общите условия на сключения между страните застрахователен договор. Ищцата, заедно с другата наследница на Й. И. посетила и клон на „***“ АД и уведомила банката за смъртта на кредитополучателя, като в отговор им било 1 съобщено, че застрахователното дружество няма да изплати на банката дължимите суми съгласно сключения договор за застраховка „***“, тъй като такава е практиката му и, че те следва да продължат да изплащат кредита на своя наследодател. Под страх от обявяване на кредита за предсрочно изискуем и събиране на вземането на банката по съдебен ред, ищцата продължила да изплаща задълженията по кредита като на 07.02.2022г. и на 02.03.2022г. внесла на каса в „***К“ два пъти по 400,00 лв., а на 31.03.2022г. внесла отново на каса сумата от 10024,56 лв., с която кредитът бил окончателно погасен.

Твърди се, че преценката относно здравния статус на застрахования представлява обстоятелство от съществено значение за риска и би следвало да се основава на информация, събрана по реда на чл. 362 КЗ, която е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи застрахователен договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Посочва се още, че съгласно тР.та съдебна практика не е налице възможност за застрахователя да оповести своите изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на обстоятелства, имащи характеристика на съществени такива по см. на чл. 362, ал. 1 КЗ.

Ищцата сочи, че чл. 14 от Общите условия на процесния застрахователен договор е в противовес на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.6 ЗЗП, като същата е неравноправна поради това, че с нея е позволено на търговеца (застрахователната компания) да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като се позове на изключен застрахователен риск при смърт, настъпила по посочената от него причина. Поради това ищцата счита, че с оглед на неравноправността на чл. 14 от Общите условия на договора за застраховка „***“, сключена от нейния наследодател с ответника, същия не поражда правно действие и не може да бъде основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва наличието на валидно правоотношение с наследодателя на ищеца по групов договор за застраховка „***“ от 02.08.2017г., обективирано в приложения към исковата молба копие на Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Сочи обаче, че смъртта на застрахования представлява изключен застрахователен риск съгласно чл. 14 от Общите условия на процесната застраховка. Посочва, че видно от съобщението за смърт на застрахования, издадено от АГППМП „***“ ООД, причината за смъртта му е остра дихателна недостатъчност, дължаща се на бактериална пневмония вследствие на Ковид-19, т.е. причината за смъртта се дължи на вирусологично заболяване, обявено от СЗО и Министерство на здравеопазването на РБ за пандемия и поради това представлява изключен застрахователен риск. В условие на евентуалност твърди, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, което е било налице в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката и в този смисъл също представлява изключен застрахователен риск съгл. чл. 14 от Общите условия на процесния застрахователен договор. Ответникът твърди, че Й. И. не е декларирал тези обстоятелства и поради това е бил включен в групата на застрахованите лица. В отговора се оспорва иска и по размер, като ответното дружество твърди, че не са приложени доказателства за установяване на размера на претенцията. Оспорва исковете като неоснователни, доколкото ищцата не притежава материалноправна легитимация, тъй като наследниците на Й.И. не са кредитори на „***“ АД и нямат право да предявяват искове от нейно име. Предвид неоснователността на главния иск се оспорва и акцесорния иск за лихва като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно неравноправност на чл. 14 от Общите условия на осн. разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, като твърди, че изложените аргументи са ирелевантни към изключения риск „епидемия или пандемия“ и същият не е и не може да е пряко обвързан с поставянето на въпроси по реда на чл. 362 КЗ. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между наследодателя на ищеца Й. Д. И. и ответното застрахователно дружество е бил налице сключен договор за застраховка „***” за обезпечаване задължението на Й. Д. И.по Договор за потребителски кредит „****“ №***, 2 както и смъртта на застрахования на 17.01.2022г.

От писмените доказателства – заверни копия от: договор за кредит „***№ *** от 05.06.2019г. с погасителен план - приложение №***; заявление - сертификат от 28.05.2019г.; декларация за определяне на изискванията и потребностите, за получаване и приемане на Общи условия на „****“ АД, и за получаване на информация по чл.13 от Общия регламент относно защита на личните данни от 28.05.2019г.; съобщение за смърт №***., преписизявление от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № *** на Община ****удостоверение за наследници изх.№****. издадено от Община *** с. ***; искане за извършване на застрахователно плащане по застраховка „***“ към „***“ ЕАД с вх.№ ***г.; писмо-отговор на застрахователна претенция изх.№*** от „***“ ЕАД; вносна бележка, се установява, че: На 05.06.2019г. Й. Д. И. сключил с „***“ АД (понастоящем „***“ АД) договор за отпускане на потребителски кредит „***“ с №***в размер на 20000 (двадесет хиляди) лв. На 28.05.2019г. Й. Д. И. сключил групов договор за застраховка „***“ на „***“ АД и ***“ ЕАД въз основа на съгласие за включване в групата на застрахованите лица и попълване на Декларация за здравословно състояние. Й.Д. И. починал на ***. вследствие според лекуващия лекар д-р ***а на остра дихателна недостатъчност, поради заболяване от бактериална пневмония като последица от Ковид-19. Й. Д.И. имал двама наследници дъщери Д. Й. Д. и Р.Й. М. На 20.04.2022г., Д. Й. Д. завела при „***“ ЕАД застрахователна претенция №***, по която застрахователното дружество й отговорило, че смъртта на наследодателя й е настъпила в резултат на вирусологично заболяване- Ковид-19, което е инфекция в условията на пандемия и предвид това представлява изключен риск съгласно Общите условия на сключения между страните застрахователен договор. Н а 31.03.2022г. Д.

Й. Д. внесла на каса в „***“ сума в размер на 10024,56 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза, се установява, че Й. Д. И. е починал от бактериална пневмония. Първоначално, след извършване на тест е установено вирусното заболяване Ковид-19, което води до развитие на вирусни изменения в белодробния паренхим т. нар. "вирусна пневмония". Впоследствие при наслагване на бактериална инфекция се развила бактериална пневмония, която допълнително усложнила състоянието на повредения от вирусната пневмония бял дроб, и наслагването довело до намаляване на дихателния капацитет и развитие на дихателна недостатъчност, която е непосредствена причина за смъртта. Бактериалната пневмония е причинена от бактерии и няма връзка с вируса на Ковид-19. Не е възможно да се установи откъде е проникнал бактериалния агент, довел до развитието на бактериална пневмония.

Основното и най-тежкото увреждане при Ковид -19 това са микротромбозите и запушването на малките кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват алвеолите в белия дроб. Транспорта на кислород се затруднява, при което белодробния паренхим страда от недостиг на кислород и при допълнително попадане на болестотворен организъм от някакъв вид бактерия, която води до развитието на бактериална пневмония се развива една тежка картина на дихателна недостатъчност, която се явява и непосредствена причина на настъпване на смъртта. Не е задължително винаги да се развива бактериално усложнение при наличие на вирус на Ковид-19 и на практика не се развива. Такова усложнение може да се получи при всеки един грипен вирус или грипоподобно състояние. Всяко едно допълнително наслагване на бактериална инфекция може да доведе до бактериална пневмония и развитието на дихателна недостатъчност. Другите заболявания, от които е болуедувал Й. Д. И. не са в причинноследствена връзка с настъпилата дихателна недостатъчност и смъртта му.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 456 от КЗ.

Съгласно цитираната норма на чл. 456 КЗ /нов/, когато застраховка „***“ по см. на чл. 438 КЗ /с предмет срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице./ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване следните твърдяни обстоятелства от фактическия състав на 3 претендираното право: наличие на валидно сключен договор за кредит между „***“ АД и наследодателя им; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка живот относно наследодателя с ползващо лице банката; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че ищците са заплатили претендираното вземането по договора за кредит на банката. Съответно в тежест на ответника е доказване твърденията им че застрахователното събитие представлява изключен риск или за невярно деклариране и/или укриване на обстоятелства относно здравословното състояние на застрахованото лице, наличие на предварително съществувало заболяване, за което е извършено консултиране, диагностициране или лечение в 5г. период преди приемане на застраховането.