Решение № 2876 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2876 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110205926 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Х. С. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 22-4332-020950/17.10.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Х. С. С. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.07.2022 г., около 22:05 часа, в гр. София, по бул. “Сливница“, с посока на движение от бул. “Сливница“ № 85 към бул. “Сливница“ № 58, управлява лек автомобил "БМВ 320" без поставени регистрационни табели.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа, че от наказателното постановление не може по категоричен начин да се установи къде точно в гр. София е местоизвършването на твърдяното нарушение в противоречие на чл. 57, ал 1, т. 5 от ЗАНН, както и че в случая не е спазена нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се също така, че жалбоподателят се е намирал в автомобила с 1 намерение същият да бъде преместен на платформа, доколкото въпросният автомобил се транспортира само и единствено върху платформа тип "Пътна помощ", тъй като се използва само и единствено за спортно шофиране на затворен тип писти в страната и в чужбина.

По посочените съображения се релевира молба до съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът Х. С. С., редовно призован, се явява лично. В дадения ход по същество въззивникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата на Х. С. С. срещу Наказателно постановление № 22-4332020950/17.10.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

2

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

С договор от 09.05.2022 г. за покупко – продажба на МПС, жалбоподателят Х. С. С. закупил лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“, с рама № WBACB51060AN04949. Автомобилът бил предназначен единствено за участия в състезания, поради което бил свален от регистрация, респективно на същия не били поставени регистрационни табели.

На 21.07.2022 г. около 21:00 ч. в гр. София, ж.к. „Люлин“, жалбоподателят Х. С. С. привел в движение горепосочения лек автомобил „БМВ“, модел „320 И“, с рама № WBACB51060AN04949, като пресякъл пътното платно на бул.“Сливница“ от № 85, където се намирал автомобилен сервиз, в който работел свидетелят К., към № 58, с цел автомобилът да бъде качен на платформа, тъй като в сервиза лисвало необходимото пространство.

П о същото време и на горепосоченото място се намирал полицейски служител при 09 РУ – СДВР, който забелязал, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“, с рама № WBACB51060AN04949 бил без поставени регистрационни табели, за което сигнализирал органите на ОПП – СДВР. На място пристигнали служители на ОПП – СДВР, сред които Г.А.Ш. – младши автоконтрольор, който съставил срещу Х. С. С. АУАН серия GA № 618634 от 21.07.2022 г. за извършено на същата дата нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения и получил екземпляр от него.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от 04.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3384 ЗМК - 1238/2022 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 24132/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура, като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка вземане на административно отношение.

В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на 17.10.2022 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Х. С. С. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200,00 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

3

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 25.03.2025 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 24132/2022 г. по описа на СРП, ведно с материалите по ДП № 3384 ЗМК - 1238/2022 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 24132/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура, справка ОПП – СДВР, справка картон на водача, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з-4968/27.06.2018 г. на директора на СДВР.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Показанията на свидетеля К. се отличават с добре съхранен спомен за събитията, подробен, хомогенен и вътрешно безпротиворечив разказ, като съдът не намери основания за съмнение в изложеното от този свидетел, като показанията му не следва да бъдат дискредитирани единствено поради факта, че са привлечени в процеса по инициатива на въззивника. Въз основа на посоченото, при изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло на свидетеля Велинов отчитайки факта, че същият е възприел поведението на жалбоподателя по преместване на процесния автомобил пред сервиза за качването му на репатрак (платформа) без същият да е управляван по платното за движение, респективно заявеното от него представлява източник на преки доказателства относно релевантните факти.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността 4 му – Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 04.10.2022 г. СРП е постановила прекратяване на наказателното производство по ДП № 3384 ЗМК - 1238/2022 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 24132/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура и е изпратила преписката на ОПП-СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Предвид приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и с оглед мотивите на Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС, в случая не се прилагат давностните срокове, установени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Същевременно, доколкото от датата на постановяване на акта на СРП до датата на издаване на наказателното постановление не са изминали повече от 6 месеца, то следва да бъде възприето, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при съобразяване срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Независимо от гореизложеното е необходимо да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е първата хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява обаче, че в хода на образуваното наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН. Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се облекчава правното 5 положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.

Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за прекратяване на наказателното производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който 6 да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.