Решение № 201 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Д. при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232100501187 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 260001 от 17.03.2023г., постановено по гражданско дело № 24/2019г. по описа на Районен съд – Царево, е изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Царево с площ от 196 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 96 кв.м., при съседи на поземления имот: ***, ***, *** и

***, съгласно представените по делото скица на поземлен имот № 15-948790 от 19.12.2018г. и скица на сграда №15-948795 от 19.12.2018г. на СГКК-Бургас, който недвижим имот представлява УПИ VIII -29 с площ от 196 кв.м., в кв.13 по РЗП на град Царево, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе с три складови помещения югозападно с площ от 20 кв.м., средно-югоизточно с площ от 19.50 кв. м. и крайно югоизточно с площ от 16.00 кв. м., първи етаж със застроена площ от 96.30 кв.м., състоящ се от три помещения със самостоятелни входове, стая и санитарен възел със самостоятелен вход, втори етаж със застроена площ 110.80 кв.м., състоящ се от кухня - трапезария, четири стаи, коридор и санитарен възел, при граници на имота по нотариален акт: северозапад парцел IX-208, североизток- парцел VII-210, югоизток и югозапад – улици, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при 1 продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните 1 квоти на собственост , а именно: 1/4 за П. К. П. с ЕГН **********; 1/4 за И. Д.

Д. с ЕГН **********, и 1/2 за Д. Д. Д. с ЕГН **********.

Със същото съдебно решение съдът се е произнесъл и по претенциите по сметки,направени от съделителите,както следва:

П. К. П. е осъдена на основание чл.30 ал.3 от ЗС да заплати на И. Д. Д. и Д. Д. Д. сумата от 11 187.50 лв. - за извършени подобрения в имота, като претенцията в останалата част над уважения размер от 11 187.50 лева до предявения размер от 11 250лв., е отхвърлена като неоснователна.

И. Д. Д. е осъдена на основание чл.30 ал.3 вр.чл.93 от ЗС да заплати на П.

К. П. сумата от 766.67 лева - обезщетение за неполучен наем от магазините на първия етаж на сградата за периода от 16.01.2019г. до 17.09.2019г., ведно със законната лихва до окончателното плащане на задължението, като претенцията за размера над уважената сума от 766.67 лева до предявения размер от 4000 лева за периода от 01.06.2016г. до 16.01.2019г. и периода от 17.09.2019г. до 30.10.2019 г. е отхвърлена.

Д. Д. Д. е осъден на основание чл.30 ал.3 вр.чл.93 от ЗС да заплати на П.

К. П. сумата от 1533.33 лева - обезщетение за неполучен наем от магазините на първия етаж на сградата за периода от 16.01.2019г. до 17.09.2019г., ведно със законната лихва до окончателното плащане на задължението, като претенцията за размера над уважената сума от 1533.33 лева до предявения размер от 12000 лева за периода от 01.06.2016 година, за периода от 01.06.2016г. до 16.01.2019г. и периода от 17.09.2019г. до 30.10.2019г. е отхвърлена.

С решението е отхвърлена като неоснователна предявената от П. К. П. против И. Д. Д. претенция по чл.31 ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата за сумата от общо 760 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година, ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на задължението. Отхвърлена като неоснователна е и претенцията на П. К. П. против Д. Д. Д. с правно основание чл.31 ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата за сумата от общо 1140 лева за периода от 16.01.2019 година до 2 11.08.2020 година, ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на задължението.

С решението съдът се е произнесъл и по разноските по делото,както следва:

П. К. П. е осъдена да заплати по сметка на РС-Царево, сумата от 2 076.80 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела й, сумата в размер на 447.50 лева, представляваща държавна такса върху цената на уважения иск за подобрения, сумата в размер на 548.00 лева, представляваща държавна такса върху цената на претенцията по сметки за неполучен наем от магазините, сумата от 76.00 лева, представляваща държавна такса върху цената на претенцията за лишаване от право да ползва 1/4 от жилищния етаж, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на 2 служебно издаване на изпълнителен лист.

И. Д. Д. е осъдена да заплати по сметка на РСЦарево, сумата в размер на 2 076.80 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела й, сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса за отхвърлената част от претенцията за подобрения, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Д. Д. Д. е осъден да заплати по сметка на РС-Царево, сумата в размер на 4 153.60 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела му, сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса за отхвърлената част от претенцията за подобрения, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

П. К. П. е осъдена да заплати на И. Д. Д. и Д. Д. Д. сумата в размер на 1435.33 лева, представляваща направени разноски съразмерно уважената част от иска за подобрения и отхвърлената част на претенциите за заплащане на обезщетение за неполучен наем за магазините и за лишаване от право на ползване на жилището.

С решението е оставено без уважение искането по чл.344 ал.2 от ГПК на П. К. П. за осъждане на ответниците И. Д. Д. и Д. Д. Д. да й заплащат обезщетение в размер на 500 лева месечно за лишаване от правото й да ползва имота, считано от датата на подаване на молбата – 08.09.2021г. до влизането в сила на решението за делба, ведно с лихвата за забава.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. К.

П., чрез адв.А. Василева, съдебен адрес: гр. София, ул.“Лавеле“№ 20. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е допустима. Решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени изцяло претенциите за заплащане на обезщетение на основание чл.31 ал.1 от ЗС за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата против ответниците И. Д. Д. и Д. Д. Д. за периода от 16.01.2019 г., до 11.08.2020 г ., ведно с законната лихва от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумите , както и частта, в която въззивницата е осъдена да заплати на ответниците сумата в размер на 11187.50 лева за извършените подобрения в имота. Жалбоподателката счита решението в обжалваната част за неправилно, както и необосновано. По отношение на претенцията за заплащане на извършени подобрения в делбените имоти, счита че същата изначално не е конкретизирана по основание и размер, също така не може да бъде предявена и в условията на солидарност. Твърди, че е налице процесуално нарушение, тъй като претенциите не са индивидуализирани.

Предвид допуснатите процесуални нарушения от страна на съда и наличието на неуточнени претенции, допуснатите и приети съдебнотехнически експертизи не могат да бъдат достатъчно доказателство за вложените суми и реализираните действия относно подобрения в имота, тъй като същите не са конкретни и в самите заключения. Във всички експертизи, включително и тази по количественостойностната сметка за извършените СМР като подобрения в имота, вещото лице не е отговорило на въпроса защо счита, че в 3 количествено- стойностната сметка следва да се включват и прогнозни цени за някои действия. Въззивницата излага становище, че прогнозни цени има при създаването на количествено- стойностната сметка преди извършването на СМР, но след като същите са извършени и завършени не би могло да има прогнозни цени. Също така вещото лице е приело, че трудът вложен за тези подобрения следва да е 80 % от цялата стойност, без да бъдат представени договори за извършените СМР. Поради гореизложеното, счита съдебнотехническата експертиза за неясна, неточна и непълна. Изразява несъгласие и с извода на съда за неоснователност на възраженията за давност по отношение на претенциите. Съдът е приел, че всички ремонтно-възстановителни действия са доказани като извършени въз основа на строително разрешение издадено № 157/2009 г.Оспорва се в жалбата, че това строително разрешение не е било валидно към 2018 г., но въпреки това съдът е приел, че всички строителни действия са извършени в периода от 2009 година до 2018 г. В тази връзка заявява, че ако по делото бяха представени конкретни писмени доказателства с дата, месец и година, то страната би имала възможността да оспори някои от тях заради периодите, както и да посочи кои от тях са погасени по давност. Счита, че всички подобрения са извършени за периода от 2009 до 16.01.2014 г. и са погасени по давност.Излага становище, че подобренията би следвало да бъдат извършени в срок от 5 години след издаването на строителното разрешение, след изтичане на този срок същите не могат да се реализират, без да е презаверено строителното разрешение, т.е.

СМР след 2014 година не може да има.По отношение на свидетелските показания във връзка с извършените подобрения, заявява, че същите не могат да установяват вложените суми в монтажните работи. Освен това, от показанията на свидетелите не са установи какви точно са били ремонтите, кой ги е реализирал и на каква стойност са те.

По отношение на отхвърлените претенции за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване срещу ответниците заявява, че по делото е установено, че П. П. от датата на завеждането на исковата молба - 16.01.2019 г. до 11.08.2020 г. не е била допускана до делбените недвижими имоти, нито са й превеждани суми за ползването на магазините. От разпитаните свидетели се установява, че въззивницата и съпруга й са отсядали в дъщеря си, тъй като не са имали друго място, или са отсядали в хотел.Поради неправилно установена фактическа обстановка,съдът приема ,че претенцията е неоснователна и поради това я отхвърля.Този извод е оспорен във въззивната жалба, като неправилен. Посочва, че след като ответниците са предоставили единия магазин за ползване на П., същите са спрели ел.захранването.

Иска от съда решението в обжалваните части да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена претенцията за подобрения на стойност 11187.50 лева, както и да бъде уважена претенцията с правно основание чл.31 ал.1 от ЗС срещу И. Д. Д. за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване на ¼ от вторият жилищен етаж на сградата за сумата от 760 лева за периода от 16.01.2019 г. до 11.08.2020 г. ведно със законна лихва от 11.08.2020г., както и да бъде уважена да претенцията с правно основание чл.31 ал.1 от ЗС против Д. Д. Д.

4 за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване на ¼ от втория жилищен етаж на сградата за сумата от 1140 лева за периода от 16.01.2019 г. до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане.

В срока по закон не е постъпил отговор на жалбата от И. Д. Д. и Д. Д.

Д..

По делото е постъпила въззивна жалба от И. Д. Д., ЕГН ********** и Д.

Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Г. Костадинов, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Патриарх Евтимий” № 2, вх. 1, ет.1. Жалбата е подадена в срок от лица, имащи правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е допустима. Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в частта, с която съсобствеността върху недвижимия имот е прекратена по реда на чл. 348 от ГПК чрез изнасянето му на публична продан. Решаващият мотив на съда за извършването на делбата на процесния имот по реда на чл. 348 от ГПК е непредставянето от страните по делото на одобрен по надлежния ред инвестиционен проект за разделянето на сградата, предмет на делбата, на самостоятелни обекти на собственост. Счита този извод за неправилен и в противоречие с практиката на ВКС, според която, когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необхоД.ст от преустройство, инвестиционен проект не е необходим - в този смисъл решение № 45 от 28.06.2017 год. по гр. д.