Решение № 218 от 20.12.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Сливница, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20231890100149 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.150 СК от П. П. С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Л. И. Г. срещу П. М. С., ЕГН **********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплаща увеличена месечна издръжка на сина си в размер на 300 /триста/ лева, считано от 23.02.2023 г. - датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане или до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба е изложено, че с решение № 105/15.08.2013 г. по гр.д. № 80/2013 г. на РС-Сливница ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 100 /сто/ лева. Ищецът заявява, че след раздялата на родителите му, той живее при майка си и тя посреща необходимите му нужди, но реализираният от нея доход в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева месечно не й позволява да ги покрие. Ищецът заявява, че е ученик в 9ти клас в гр. София и има нужда от средства за транспорт, ученически пособия, екскурзии, облекло, социален и културен живот, и всички занимания, подходящи за възрастта му, като разходите за него постоянно се увеличават. Отразено е, че присъдената с цитираното решение издръжка е под законния минимум, настъпило е изменение в икономическата обстановка в страната, предвид което се поражда правният интерес от предявяването на иска за увеличаване размера на издръжката. Ищецът счита, че баща му получава достатъчно доходи за задоволяване на личните му нужди и изплащането на издръжка не би било затруднение за него. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че не работи от 10.06.2022 г., получава пенсия и няма как да предоставя издръжка в 1 размер на 300 /триста/ лева, а от около 3 години е предоставял на детето си издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Поради това моли искът да бъде уважен до този размер и отхвърлен в останалата част.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От удостоверениe за раждане серия УС-0 № 685598 от 19.07.2007 г., издадено въз основа на акт за раждане № 896/19.07.2007 г. от Столична община, район „Красна поляна”, се установява, че непълнолетният П. П. С. е роден на 03.07.2007 г.

Видно от служебна бележка № 1393/31.01.2023 г., издадена от 55 СУ „Петко Каравелов“ – гр. София е, че П. П. С., с ЕГН **********, е редовен ученик в 9б клас през учебната 2022/2023 г.

Видно от удостоверение изх. № 785/16.02.2023 г., издадено от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София е, че в периода от м. август 2022 г. до м. януари 2023 г. майката на ищеца – Л. И. Г. е получавала средномесечен брутен доход в размер на около 1567 /хиляда петстотин шестдесет и седем/ лева.

От изготвена и приложена по делото /лист 16/ справка за ответника П. М. С., е видно, че към 31.05.2023 г. същият не е страна по валидни трудови договори.

От представената от ответника като приложение към отговора му по чл. 131 от ГПК Заповед № 00002915/10.06.2022 г. на управителя на „Артекс Инженеринг“ АД – гр. София, е видно, че трудовото правоотношение между ответника и цитираното дружество е прекратено, считано от 10.06.2022 г., по взаимно съгласие на страните.

От представеното от ответника като приложение към отговора му по чл. 131 от ГПК Разпореждане № 21225692821/30.09.2022 г. на Ръководител „ПО“ при Териториално поделение – София град на НОИ, е видно, че, считано от 01.10.2022 г. месечният размер на пенсията на ответника П. С. е преизчислен на 597.87 лева /петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/.

С оглед на горните доказателства, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В конкретния случай, ответникът изпълнява задължението си за предоставяне на издръжка на непълнолетното си дете П. П. С., но в размер, крайно недостатъчен за покриване нуждите на детето.

По делото не се спори, че страните са родители на детето П. П. С., както и че непосредствените грижи във връзка с отглеждането и възпитанието на същото, полага единствено неговата майка.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице основанията на чл.

150 СК за изменение на присъдената издръжка чрез увеличението й - трайно и съществено изменение на нуждите на непълнолетното дете, предвид възрастта му, която предполага 2 увеличение на нуждите и потребностите му от храна, облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала. Съгласно чл. 150 СК, присъдената вече издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, при изменение на обстоятелствата. За уважаването на такъв иск е необходимо установяването на трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или възможностите на задълженото лице.

Законът установява и критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 от СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен за процесния период, съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г., на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, а именно: нуждите и потребностите на детето от храна, облекло, необходимостта от създаването на условия на живот, осигуряващи нормалното развитие на непълнолетния П. С., както и икономическите условия в страната и възможностите на родителя. По делото се доказа, че към момента на завеждане на настоящия иск, ответникът е безработен, както и че получава месечна пенсия в размер на 597.87 лева /петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/, като, предвид това обстоятелство материалните му възможности да дава издръжка на непълнолетния си син се свеждат до законовия минимум. Така ответникът следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетния си син ежемесечна издръжка в размер, близък до установения в разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК минимум, който съдът намира, че следва да бъде определен в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева месечно за периода след 23.02.2023 г., платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Съдът, като взе предвид нуждите и потребностите от храна, облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности на непълнолетния П. С., както и икономическите условия в страната и доходите на родителите му, намира, че последните ще следва да осигуряват месечно по 450 лева за издръжката му, от която сума ответникът, съобразно доходите си, ще следва да заплаща месечно по 250 (двеста и петдесет) лева, т.е. размерът на присъдената издръжка за детето следва да се увеличи със 150,00 (сто и петдесет) лева.

Издръжката следва да се заплаща до 5 – то число на текущия месец. За да вземе това решение, съдът отчете обстоятелството, че от първоначалното определяне на размера на дължимата от ответника издръжка до настоящия момент са изминали десет години, увеличила се е възрастта на детето, което е довело и до нарастване на нуждите му от храна, облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала. Останалата част от средствата, необходими за издръжка на детето П. С., следва да се престира от майката, ведно с грижите по неговото отглеждане и възпитание.

По реда на чл. 242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в осъдителната му част по отношение на издръжката.

Доколкото ищецът не е заявил претенция за разноски, съдътъ не дължи произнасяне в тази насока.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6, във вр. чл.69, ал.1, т.7 от 3

ГПК да заплати по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса по производството в размер на 216 /двеста и шестнадесет/ лева върху увеличената издръжка.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на издръжката, определен с решение № 105 от 15.08.2013 г. по гр.д. № 80/2013 г. по описа на РС – гр. Сливница, с което П. М. С. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете П. П. С., с ЕГН **********, в размер на 100 /сто/ лева, като ГО УВЕЛИЧАВА и ОСЪЖДА П. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ............., да заплаща на детето си П. П. С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ............., вх. В, ет.1, ап. 16, месечна издръжка в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.02.2023 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 300 (триста) лева.

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно увеличената издръжка.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.6, във вр. чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, П. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ............., да заплати по сметка на Районен съд – гр. Сливница сумата от 216.00 лева, представляваща дължимата държавна такса по производството върху увеличената издръжка.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4