Решение № 2228 от 15.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12125/2021
- Вид
- Решение № 2228
- Подписан
- 15.08.2022
- Състав
- Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2228 гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100512125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника СТ. ИВ. К. срещу решение от 03.06.2019 г. по гр.д. №1910/2017 г. на Софийския районен съд, 127 състав, с което е признато за установено по предявените от ищците Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. срещу жалбоподателя и Г. Д. Г. искове с правно основание чл.108 ЗС, че по отношение на жалбоподателя и Г. Д. Г. ищецът К. Л. Ц. е собственик, а ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. са ползватели с учредено пожизнено вещно право на ползване на реална част с площ от 10 кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, ***, ***, ***, над обекта – няма, и жалбодателят и Г. Д. Г. са осъдени да предадат на Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л.
Ц. владението върху собствената на ищеца К. Л. Ц. реална част с площ от 10 кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от 1 делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, ***, ***, ***, над обекта – няма, за която в полза на ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. е учредено пожизнено право на ползване, и жалбоподателят и Г. Д. Г. са осъдени на основание чл.109 ЗС да премахнат изградения на тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, ***, ***, ***, над обекта – няма, метален парапет и стъклени пана с обща дължина 5,50 м., разположени на около 1,83 м. навътре в терасата на ищците, по цялата дължина на последната, започваща под стената на банята на ищцовия апартамент, по линия „В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, както и да заплати разноските по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесните тераси са собственост на страните по делото, а не са обща част. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице помагач „К.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника Г. Д. Г. срещу решение от 03.06.2019 г. по гр.д. №1910/2017 г. на Софийския районен съд, 127 състав, с което е признато за установено по предявените от ищците Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. срещу жалбоподателя и СТ. ИВ. К. искове с правно основание чл.108 ЗС, че по отношение на жалбоподателя и СТ.
ИВ. К. ищецът К. Л. Ц. е собственик, а ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. са ползватели с учредено пожизнено вещно право на ползване на реална част с площ от 10 кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в, 2 находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, ***, ***, ***, над обекта – няма, и жалбодателят и СТ. ИВ. К. са осъдени да предадат на Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К.
Л. Ц. владението върху собствената на ищеца К. Л. Ц. реална част с площ от 10 кв.м., представляваща четириъгълник, очертан по контурите на точки „А-Б-В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, представляваща част от тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от
02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, ***, ***, ***, над обекта – няма, за която в полза на ищците Л. Й. Ц. и Т. Д. Ц. е учредено пожизнено право на ползване, и жалбоподателят и СТ. ИВ. К. са осъдени на основание чл.109 ЗС да премахнат изградения на тераса към ап.27в, цялата с площ от 225,95 кв.м., намираща се в североизточната част на ап.27в, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, кота + 14,22, с площ от 141,58 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, трапезария, кухня, две бани с тоалетни, мокро помещение, коридор и преддверие, при граници на апартамента: улица, двор, улица, стълби, коридор и ап.26в, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „****, ап.27в, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, ***, ***, ***, над обекта – няма, метален парапет и стъклени пана с обща дължина 5,50 м., разположени на около 1,83 м. навътре в терасата на ищците, по цялата дължина на последната, започваща под стената на банята на ищцовия апартамент, по линия „В-Г“ на приложение №1 към приетата по делото СТЕ, вх. №5196046/29.11.2018 г., намиращо се на стр.104 от делото, приподписано от съда, неразделна част от решението, както и да заплати разноските по делото.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения и при превратно тълкуване на доказателствата. Сочи, че не е редовно призовавана в първоинстанционното производство, както и че неправилно е конституирана като страна по делото, тъй като не е съсобственик на апартамента, съседен на апартамента на ищците. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото спрямо нея, а при 3 условията на евентуалност – да го отмени и да отхвърли предявените срещу нея искове.
Претендира разноски.
Въззиваемите Л. Й. Ц., Т. Д. Ц. и К. Л. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата, в о.с.з. – оспорват същата. Претендират разноски.
Третото лице помагач „К.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество жалбата на въззивника СТ. ИВ. К. е частично основателна, а жалбата на въззивника Г. Д. Г. е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е твърдението на въззивника Г. Д. Г. , че неправилно е конституирана като страна по делото, тъй като не е съсобственик на процесния недвижим имот. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно, като тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т.е. от твърденията му в тази насока в исковата молба.
Доводите относно правото на собственост върху сочения от ищците апартамент касаят материалната, а не процесуалната легитимация на ответника, което евентуално би се отразило на правилността на съдебното решение, а не на неговата допустимост.