Решение № 125 от 21.12.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова

Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20203000500329 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. С. П. и К. Х. К.

/подписана лично от тях, макар и в заглавната част да е посочено, че се подава чрез общия им процесуален представител адв. Галя Петрова от АК-Варна/, насочена срещу решение № 349/04.03.20г. по гр.д. № 1728/18г. на ОС-Варна, с което е обявена за недействителна по отношение на Х.К.К. /в бащиното име на лицето е допусната грешка, тъй като същото е К./ правна сделка – дарение на недвижим имот с идентификатор *** /в решението е допусната грешка, тъй като действителният идентификатор е

***/, представляващ ЖИЛИЩЕ със застроена площ 101.25 кв.м., състоящо се от втори етаж със застроена площ от 73.90 кв.м. и тавански етаж, състоящ се от 21.10 кв.м. , заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** /в решението е допусната грешка, тъй като действителният идентификатор е ***/ по КК и КР на гр. Варна и с административен адрес – гр. Варна, местност „Траката“, ул. „8-ма“, № 66 А, ЗАПАДЕН ГАРАЖ с площ от 19.70 кв.м. с идентификатор *** /в решението е допусната грешка, тъй като действителният идентификатор е ***/ и ½ ид. част от ПИ с идентификатор *** /в решението е допусната грешка, тъй като действителният идентификатор е ***/ с площ от 1000 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 1081 кв.м., със стар идентификатор 1439а, при граници: имоти с 1 идентификатори ***, ***, 0135.2564.222, ***,

***, ***, ***, обективирана в нот. акт № 19, том II, рег. № 2877, дело 173 от 25.08.2017 г., вписан в СВ с вх. рег. № 23008 от 25.08.2017 г. с акт № 10, том LV, дело 11761/2017г. на АВ-Варна, сключена между Р. С. П., в качеството на дарител и сина К. Х. К., в качеството на надарен, по иска на Х.К. К. /в бащиното име на лицето е допусната грешка, тъй като същото е К./ против Р. С. П. и К. Х. К., на основание чл. 135 от ЗЗД; и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 4440.15 лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и немотивирано. Счита се, че в решението липсват съображения по основното релевирано от ответниците перемпторно възражение – за недопустимостта на иск по чл. 135 от ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на друг факт – по-рано вписана възбрана в полза на ищеца върху същия имот /цитирана е и съдебна практика на ВКС, в която се приема, че Павловият иск е недопустим, когато правната промяна, която се цели с предявяването му е настъпила по друга причина – поредност на вписванията в нотариалните книги или е налице по-тежък порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на всички)/. Поради това се сочи, че предявеният по делото иск по чл. 135 от ЗЗД е недопустим и производството подлежи на прекратяване. Неправилен се счита и аргумента на съда, че качеството на длъжник и кредитор следва да се разглеждат само към датата на сключване на сделката /25.08.17г./, а не към предходен или последващ момент. Счита се, че липсва и увреждащо кредитора действие, тъй като се погасяват задълженията към ищеца по посоченото изпълнително дело, а освен това ответницата разполага и с друго имущество, което е достатъчно за удовлетворяване вземанията на ищеца. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Х. К. К..

Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт и редовност на жалбата, поради което и същата се явява допустима.

При извършената от въззивния съд служебна проверка е било установено, че в материалите по първоинстанционното дело и в тези по настоящото дело /вкл. и по в.ч.гр.д.

№ 240/19г. на ВАпС/ не е представено пълномощно от ищеца Х. К. К. в полза на адв. Женя М. Ананиева с правата за процесуално представителство по делото, вкл. и за подаване на исковата молба (тъй като последната е подписана от адв. Ж. Ананиева). Поради това на въззиваемия /ищец в първоинстанционното производство/ с протоколно определение от 04.11.20г. /поради липсата на доказателства за връчването на определение № 487/24.09.20г./ е указано в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за наличието на представителна власт в полза на адв. Женя Ананиева с правата да подава искова молба и да 2 го представлява пред първоинстанционния и въззивния съд, респ. ако не се представят такива доказателства, ищецът да потвърди в писмена форма всички извършени от негово име и без представителна власт процесуални действия до момента. Указано е на ищеца, че при неизпълнение в срок първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а исковото производство ще бъде прекратено като недопустимо.

Указанията са връчени на страната чрез посочения съдебен адресат в лицето на адв.

Женя Ананиева на 17.11.20г. С молба, приложена към молба вх. № 4597/15.12.20г. на адв.

Ж. Ананиева, Х. К. К. е направил писмено изявление, че потвърждава всички извършени действия от адв. Ж. Ананиева във връзка с подаването на искова молба, както и процесуално представителство по гр.д. № 1728/18г. на ВОС. Към тази молба е представени и заверено от адв. Ананиева копие на пълномощно /без дата/, с което Х. К. К. е упълномощил адв. Женя Манолова Ананиева и адв. Христо Светлев Якимов да го представляват и защитават във всички съдилища на територията на Република България, вкл. и с правата да подават искови молби, жалби и отговори, насрещни и касационни жалби, изявления, молби и възражения и да извършват всякакви процесуални действия с цел защита законните права и интереси на упълномощителя.

С оглед на горното следва да се приеме, че макар и извън указания от съда срок, направеното изявление и представените доказателства санират с обратна сила извършените от адв. Ананиева процесуални действия от името на Х. К. К. по първоинстанционното дело.

Поради липсата на процесуални пречки и при наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск, първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се явява валидно и допустимо.

За да се произнесе по въззивната жалба съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от 23.07.18г., подадено от Х. К. К. против Р. С. П. и К. Х. К., с отправено искане да се обяви за недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците договор за дарение, оформен с НА № 19, т. ІІ, рег. № 2877, дело № 173/25.08.17г. на нотариус П.

Димитрова – Варна, с който П. е дарила на К.К. самостоятелен обект с идентификатор *** /в исковата молба неточно е изписано числото 233 вместо 223/, представляващ жилище на втория етаж с площ от 101.25 кв.м., състоящо се от втори етаж от 73.90 кв.м. и тавански етаж от 21.10. кв.м. от жилищната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** /в исковата молба неточно е посочено числото 233 вместо 223/ с адм. адрес гр. Варна, м. „Траката“, ул. „8-ма“, № 66А, както и западен гараж с площ от 19.70 кв.м. с идентификатор *** /в исковата молба отново вместо 223 е записано 233/, както и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 1 000 кв.м. по документ за собственост. Ищецът е твърдял, че към момента на сключване на процесния договор ответницата П. е била длъжник по изп.д. № 2150/14г. по описа на ЧСИ З.

3

Димитров – Варна, по което взискател е ищеца. Освен това ответниците са знаели за задължението на П., а последната освен това умишлено е дарила имота с цел да се увредят интересите на ищеца в качеството му на кредитор по посоченото изпълнително дело. За последното е знаел и вторият ответник. Допълнено е, че на 08.09.17г. К.К. като ипотекарен гарант е ипотекирал дарените му втори етаж от жилищната сграда и западния гараж, обезпечавайки задължението на „Мечтатели 2013“ ООД към кредитора „Кредит Комерс“ АД по договор за с кредит № 208/26.07.16г. Сочи се, че кредиторът по този договор за кредит „Кредит Комерс“ АД се представлява от ответницата Р. П. и ипотекарният длъжник К.К. е действал под въздействието на своята майка – ответницата. Наведено е било твърдение, че в договора за кредит № 208/26.07.16г. не е имало уговорка за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя с ипотека и поради това се счита, че договорът за учредяване на ипотека от 08.09.17г. е сключен без основание, поради което се иска да се прогласи неговата нищожност.

Отправеният до съда петитум е да се обяви сключеният договор за дарение, обективиран в НА № 19, т. ІІ, рег. № 2877, дело № 173/25.08.17г. на нотариус П. Димитрова – Варна по отношение на ищеца за недействителен, на осн. чл. 135 от ЗЗД.

Следва само да се отбележи, че непроизнасянето на първоинстанционния съд по иск за прогласяване на нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, оформен с НА № 34, т. ІІ, рег. № 3057, дело № 180/08.09.17г. на нотариус П. Димитрова – Варна, като сключен без основание, не е било релевирано от ищеца като факт със съответно искане за допълване на решението, поради което и такъв съдебен акт не е бил произнесен, съответно този иск понастоящем не е предмет на производството по делото.

В депозираните от ответниците П. и К.К. отговори на исковата молба се счита, че предявеният конститутивен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е недопустим, тъй като не е ясно от какво произтича вземането на ищеца, респ. какъв е неговият размер, както и поради вписана на 07.11.16г. възбрана върху имота по изп.д. № 2150/14г. на ЧСИ З. Димитров, тъй като търсената с предявения иск защита е постигната с вписване на възбраната. Евентуално се поддържа, че предявеният иск е неоснователен, тъй като процесната сделка не уврежда интересите на ищеца. В тази връзка се сочи, че ответницата в качеството си на длъжник по изп.д. № 2150/14г. на ЧСИ З. Димитров своевременно и ежемесечно изплаща задълженията си и поради това предстои прекратяването на изпълнителното производство поради погасяването на дълга. Поради това ответниците претендират отхвърляне на иска като недопустим, евентуално като неоснователен, ведно с присъждане на разноските по делото.

С уточняваща молба от 26.03.19г. ищецът е посочил, че има качеството на кредитор на ответницата за вземанията си по изп.д. № 2150/14г. по описа на ЧСИ З. Димитров и ответниците към момента на сключването на процесната сделка са знаели за задължението на ответницата към ищеца именно по посоченото изпълнително дело. Поддържа се изложеното и в исковата молба, че П. умишлено е прехвърлила имотите, за да увреди 4 интересите на ищеца като неин кредитор, за да не може същият да се удовлетвори от тези имоти. Освен това П. е била уведомена за задълженията си по посоченото изпълнително дело към датата на сключване на процесната сделка. Поддържа се и твърдението, че и ответникът е знаел за увреждането интересите на ищеца чрез процесната сделка.

С допълнително депозиран становище ответникът К.К. е оспорил твърденията на ищеца за умишленото предприемане на действия по сключване на процесния договор с цел увреждане интересите му като кредитор. Освен това е релевирано твърдение, че ищецът е удовлетворен като кредитор към момента на депозиране на допълнителния отговор.

Съобразно релевираните от ищеца твърдения и отправения въз основа на тях петитум следва да се приеме, че е предявен иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от изпратените на 13.12.14г. и на 05.06.15г. по изп.д. № 20148080402150 по описа на ЧСИ З. Димитров покани за доброволно изпълнение до Р. С. П., че същата е поканена да заплати съответно: по първата покана /л. 9/ – въз основа на съдебно решение по гр.д. № 1227/14г. на ВОС в полза на Х. К. К. сумата от 8 707.18 лв., от които главница 2 246.37 лв. със законна лихва в размер на 355.26 лв. за периода от 07.06.13г.-27.12.14г., главница в размер на 127.50 лв. със законна лихва в размер на 20.16 лв. за същия период, главница в размер на 147.78 лв. със законна лихва в размер на 23.37 лв. за същия период, главница в размер на 3149.20 лв. със законна лихва в размер на 498.04 лв. за същия период, /изпълнителният лист, инкорпориращ тези вземания е на л. 7 гръб и на л. 8 от първоинстанционното дело/, както и 1250 лв. разноски по изпълнителното дело и 889.50 лв.